Производството на зърнени култури у нас е не само основен сектор от областта на земеделието, но е много важно за цялата икономика - защото от наличието на достатъчно хлебна пшеница зависи изхранването на населението. А царевицата е основната фуражна култура, необходима пък за храна на селскостопанските животни.

Страната ни определено произвежда повече пшеница от необходимото количество за българското население, затова и износът е сравнително голям. Докато има страни в света, на които се налага да внасят от чужбина (по-)голямата част от този основен хранителен продукт.

Какво е производството на пшеница, царевица и ечемик у нас от 2021 г. досега

Производството на пшеница у нас за периода 2021 г. - 2024 г. е сравнително равномерно, като за периода най-голяма е била реколтата през 2021 г. - 7,119 млн. тона, показват данните на Министерството на земеделието. Добивът от зърнените култури зависи както от засетите площи, така и от добива от декар през съответната година.

През трите следващи години - 2022 г., 2023 г. и 2024 г., реколтите от пшеница у нас са били съответно: 6,23 млн. тона, 6,624 млн. тона и 6,846 млн. тона (данните за 2024 г. са предварителни).

При царевицата за зърно, от 2021 г. насам, също през първата година от разглеждания период реколтата е била най-висока - 3,376 млн. тона. През следващите три години добивите от основната фуражна култура са били съответно: 2,496 млн. тона, 2,393 млн. тона и 1,598 млн. тона. Както е видно от данните, за миналата година, според предварителните данни, добивите от царевица са били съществено занижени - с 33% под тези за предходната година, и с 47% по-ниски от реколтата за 2021 година.

За разлика от двете основни зърнени култури, реколтата от ечемик през миналата година е необичайно висока спрямо предходните три години на разглеждания период.

Докато през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. реколтата е била съответно - 683 хил. тона, 604 хил. тона и 770 хил. тона, то през миналата година добивите от ечемик (по предварителни данни) достигат 1,053 млн. тона. Така, за 2024 г. добивите от ечемик са с почти 37% по-високи от тези за предходната година, както и с 54% по-големи от тези през толкова успешната на пшеницата и царевицата 2021 година.

Снимка 433072

Източник: iStock

Износ на зърнени култури

В нашата страна определено се произвеждат повече зърнени култури от необходимото както за изхранване на населението, така и за животновъдството. За посоченото може да се съди и по обема на износа - който през последните години е около и над половината от произведената реколта. Обаче в случая трябва да се има предвид, че почти винаги остава т.нар. преходен остатък от зърно от предни години - така че фактическите наличности в страната след прибиране на реколтата са по-високи от количествата на съответната реколта.

Така например, износът от пшеница от реколти 2022/23 г., 2023/24 г. и 2024/25 г. е съответно: 4,085 млн. тона, 5,626 млн. тона и 4,484 млн. тона.

Износът на царевица също е сравнително равномерен, с изключение на този от предната реколта, която беше ниска. Според официалните данни, износът на основната фуражна култура през 2022/23 г., 2023/24 г. и 2024/25 г. е съответно: 1,259 млн. тона, 1,039 млн. тона и едва 217 хил. т.

Износът на ечемик, чийто площи са (значително) по-малко от тези на пшеницата и царевицата, се подразбира че е и значително по-нисък. С изключение на количествата от реколта 2024/2025 г. (до февруари), когато износът възлиза на 749 хил. тона - което е 2-3 пъти повече от това през предишни години.

Васил Симов: От основните стоки, през 2024-а най-много поскъпна маслодайният слънчоглед

Шефът на Стоковата борса: От основните стоки, през 2024-а, най-много поскъпна маслодайният слънчоглед

За цените на борсовите стоки и възможността на търговия онлайн, говори в интервю за Money.bg шефът на Софийската стокова борса Васил Симов

Цени в България

Зърнените култури са от продуктите, чиито цени, дори в страната, зависят в сравнително голяма степен и от цените на международните стокови борси - особено като се има предвид, колко висок е износът им от страната ни.

Справка за актуалните средни изкупни цени без ДДС у нас от Системата за агропазарна информация (САПИ) показва, че към 20 май 2025 г. хлебната пшеница се е продавала за 390 лв./т, царевицата - за 374 лв./т, а ечемикът - за 375 лв./т. Разгледано на годишна база, т.е. какви са цените през 2024 г. по същото време, ще видим че и при трите посочени зърнени култури има повишение, макар и не голямо.

Така, хлебната пшеница на годишна база е поскъпнала с 4,6%, царевицата - със 7,8%, докато при ечемика поскъпването е с 9,3%.

Тук е мястото да припомним, както в края на януари писа Money.bg, на борсата в Чикаго - най-голямата за търговия на зърнени култури в света, намалението на цената на хлебната пшеница през 2024 г. беше с около 10% - от 263 щатски долара на тон, до 230 долара за тон в края на годината.

Според международни пазарни анализатори, през втората половина на текущата селскостопанска година (януари-юни 2025 г.), Руската федерация може да изнесе около 12-13 милиона тона пшеница, което е по-малко от половината от обема реализиран през миналия сезон от 27,8 милиона тона.

На низходящ тренд останаха през миналата година и цените на царевицата на международните пазари. В началото на 2024 година мартенският контракт царевица поевтиня на борсата в Чикаго до най-ниското равнище от 3,5 години насам - 164,05 щатски долара на тон.

В края на 2024 г. последните прогнозни данни на Европейската комисия (EK) се оказаха с негативен знак за цените на европейската царевица. Европейската комисия повиши прогнозата си за производството на царевица в ЕС от 58 на 59,6 милиона тона. Най-големи корекции са направени за Румъния и Франция.

Впрочем и прогнозата за вноса на царевица в ЕС през 2024/25 г. беше повишена спрямо предишните оценки - с 0,5 млн. т, до 19,5 млн. тона.