Данните на Националния статистически институт за периода 2 февруари - 3 май показаха, че новорегистрираните безработни са 148,6 хил. души, а новоназначените са 47,3 хил. души. Тези данни се потвърждават от Агенцията по заетостта (АЗ), според която между 13 март и 22 май новорегистрираните безработни са 137 хил. души, от които почти 90 хил. са били освободени непосредствено заради коронавируса.
Защо хората останаха без работа
Разбивката на АЗ също показва, че преобладаващата част от тях са загубили работата си директно заради мерките срещу заболяването. Търговията, хотелиерството, ресторантьорството и туризма общо допринасят за над 42 хил. от новорегистрираните безработни, транспортът - за 4,3 хил., а културата, спортът и развлеченията - още 2,8 хил. Точно това са отраслите, които бяха или регулаторно спрени изобщо, или изправени пред противоепидемиологични изисквания.
Тук трябва да се направи едно уточнение. По време на извънредното положение търговията беше в двете крайности. Физическите обекти, с изключение на супермаркетите, бяха затворени и именно те са освобождавали служители. Онлайн търговците изпитаха пик на търсенето и те дори търсиха да назначават. Във всеки случай, мерките на държавата са довели пряко до поне една трета от загубените работни места.
Но властите допринесоха косвено за спирането на работата на някои компании. В резултат на ежедневното всяване на паника, при което се чуха хипотези за "чували с трупове", недостиг на болнични легла и хладилни камиони с ковчези, някои служители в производството протестираха срещу продължаването на работата. Най-виден пример за това е "Язаки", в която са заети към 6 хил. души.
Но има и други косвени ефекти. Изпращането на работниците вкъщи, където това беше възможно, доведе до удар и по сектора на услугите, занимаващ се с поддръжката и управлението на офис сградите например.
Все пак защо "само" 90 хил. души са посочили, че са загубили работата си заради коронавируса? Както обяснявам в друг анализ, отраслите в икономиката са значително по-взаимосвързани, отколкото политиците, изглежда, си мислят. Така спадът на доходите в един отрасъл, причинен от неговото затваряне, нанася удар върху печалбите в много други.
Точно това се случи с някои отрасли в производството, например сред компаниите в аутомотив сектора, след като нарушаването на глобалната верига на доставките и регулаторните мерки в други страни принудиха големите автомобилни компании да спрат дейност за известно време.
Разбира се, сред причините за освобождаване на служители са както лошият мениджмънт, така и промяната на търсенето от страна на потребителите. Първото се проявява под формата на липса на спестявания, които биха позволили един бизнес да оперира по-дълго, без нуждата от външна помощ; второто поражда секуларен спад в приходите на компаниите, като един от начините за компенсиране на това е точно освобождаването на служители.
Какво не ни показват данните за безработицата?
Когато говорим за "безработица", винаги трябва да имаме предвид ограниченията на статистиката. "Безработен" е човек, който няма работа, но активно търси такава и се е регистрирал в бюрото по труда. Ако той няма работа, но и не търси такава, той е икономически неактивен, а не безработен, и не влиза в статистиката. Така един човек може да остане без доходи, без държавата да знае за това.
Работещите в сивата и черната икономика също няма как да се регистрират като безработни. Вредите и ползите от тази форма на заетост може да са предмет на друг анализ, но тук е важно да се отбележи, че в текущата икономическа конюнктура тези хора лесно могат да загубят работата си, особено ако не са сключили трудов договор, което означава спад на производството и сриване на доходите им. При това, за подобни служители това може да е пагубно, защото те често нямат спестявания и не могат да получават помощ.
С тези примери искам да покажа, че има определени групи, които може да останат извън статистиката за безработицата, но въпреки това да не са заети с добавяне на стойност, което води, измежду всичко, и до посочените ефекти в предишния абзац. Но тук има и една трета група, която не се споменава.
Мярката 60/40
Тази група е на заетите, много от които реално не работиха през двата месеца на извънредното положение. По данни на министърът на труда и социалната политика Адриана Стоименова, броят на "спасените" работни места към 19 май е 200 хил. На думи, това звучи добре, защото това е размерът на един областен град. Но "невидимото" в случая е дали те наистина са "спасени", до какво ще доведе това и на каква цена.
В общи линии по-горе описах повечето сценарии, поради които служителите се оказаха без работа в контекста на настоящата криза. В условията на пазарна икономика, за да бъде освободен един работник трябва или търсенето на продукта, който произвежда, да е спаднало, или компанията да има регулаторни пречки да извършва дейност. На практика обаче, по отношение на мярката 60/40 и вторият сценарий има ефект точно като първия - не може да има търсене за ресторанти, ако държавата не позволява те да работят.
Така първото изкривяване на стопанството, породено от мярката, е понижаване на гъвкавостта на пазара на труда. Вместо служителите да имат възможност да се насочат към отрасли, в които трудът им е необходим на потребителите, което, да, включва период на безработица, но това е нормално за една типична криза, те се оказват "задържани" в непроизводствени дейности.
Второто изкривяване е свързано именно с тяхното производство. Независимо дали останалите на работа служители произвеждат стоки и услуги, данъкоплатците са принудени да поддържат компании, за чиито услуги няма търсене или то е спаднало, което също пречи на коригирането на разпределението на ресурсите, каквото би се наблюдавало, ако корекцията на икономиката беше оставена на пазарните сили.
От друга страна, поддържането на равнището на заплатите без промяна води до запазване на търсенето. Това запазване на търсенето в известна степен спира понижаването на цените на стоките за всички потребители, защото доходите на хора, немалко от които не произвеждат, не могат да се понижат заради мярката 60/40. Така данъкоплатците, от една страна, поддържат "на изкуствено дишане" изкуствено висока заетост, а, от друга страна, плащат малко по-високи цени за стоки и услуги. Това е "невидим" двоен удар, за който не говорят от министерството.
Третото изкривяване е създаването на морален риск. Достатъчно е една компания да покаже, че приходите ѝ са се понижили през срока на извънредното положение, за да се класира за тази помощ. Тъй като по време на криза, особено такава, в която има регулаторна интервенция, спираща цели отрасли, традиционно се наблюдава масово свиване на приходите, на практика огромен брой компании могат да кандидатстват за помощ.
Някои от тях не могат да оперират не по свое желание. Други обаче са имали проблеми много преди настъпването на кризата, а за трети няма търсене на продуктите заради промяната в потребителските навици. Но нищо от това няма значение за правителствената политика - всеки може да легне на гърба на данъкоплатците и да получава пари, нищо, че самите данъкоплатци нямат нужда от някои от предлаганите блага.
Моралният риск не е просто теоретичен конструкт. Неговата проява се видя от данните за юридическите лица, получавали помощ. Сред тях бяха футболни клубове (въпреки че финансовият министър коментира, че не е редно те да кандидатстват), общински дружества като "Център за градска мобилност" и неработещи предприятия.
Казано по-просто, по начина, по който е структурирана мярката, тя позволява на компании, които не би трябвало да получават помощ, всъщност да се облагодетелстват от такава. Феноменът отново ни връща към изкривяването на начина, по който употребата на активите и заетостта се коригират в хода на една рецесия. Вижте сравнението между "Забравената рецесия" от 1920 г. и Голямата депресия от 1929 г.
Мярката 60/40 обаче има краен срок на действие от три месеца. По-долу ще видим какво ще се случи след края ѝ.
Безработицата днес е по-тежка от други кризи
Ако всички тези изкривявания не са достатъчни, принудителното затваряне на бизнеси само по себе си влошава действителността повече, отколкото се случва при останалите рецесии. Това е така, защото при разразяването на една рецесия, потреблението показва от какво индивидите имат нужда. Тогава някои бизнеси фалират, което води до поевтиняването на активите и спада на цените ("дефлацията", от която централните банки толкова се страхуват) и пренасочването им към употреби, от които има нужда.
Когато регулаторно цели отрасли се оказват спрени, в рамките на тези два месеца, заедно с нестабилните бизнеси, ще понесат удар и здравите такива. По-горе казах, че това има ефекта на спад на потреблението за тях. Но причината за този ефект не е естественото понижаване на търсенето, а законодателната принуда.
Резултатът от това е, че към "естествената" безработица, която се наблюдава по време на криза, наричана в икономиката циклична безработица, властите създадоха и "неестествена" такава, с което картината само се влоши.
Защо ситуацията ще е по-неблагоприятна, отколкото изглежда
Днес, след над 100 хил. нови безработни лица, пазарът на труда даде някои сигнали за подобрение. Сред тях е фактът, че за пръв път от началото на кризата броят на новозаетите лица надхвърли този на новите съкратени. И все пак в ефира на предаването money.bg казах, че моята прогноза е, че безработните ще продължат да растат. Защо това е така?
Първо, в момента България е сред по-силно засегнатите страни в Европейския съюз. Изследване на Европейския парламент, публикувано на 27 май тази година, показа, че почти половината - 45% от българите - са изпитали свиване на доходите от началото на кризата. Други 10% коментират, че са изгубили работата си заради нея, а още 9% са на мнение, че ще бъдат съкратени в идните месеци. Това е сравнително положителна тенденция спрямо два месеца по-рано, когато техният дял беше 14%, но все пак навежда на още песимизъм.
Второ, както посочих по-горе, благодарение на мерките на правителството в борбата с болестта, самата структура на безработицата е различна спрямо това, което се наблюдава в период на рецесия, чиято корекция зависи от пазарните сили.
Трето, всъщност възстановяването не е започнало. Това ще се случи едва след като мерките бъдат вдигнати напълно. Във всеки случай, позволяването на заведенията да работят и на закрито, а не само техните тераси и открити площи, както беше до момента, несъмнено е положителна стъпка.
Тепърва обаче предстои да видим какви са пълните ефекти от кризата. От една страна, както също посочих по-горе, чрез мярката 60/40 бяха подпомогнати и бизнеси, които изпитваха затруднения още преди разразяването на текущата криза. Някои от тях едва ли ще оцелеят, просто техният фалит беше донякъде отложен във времето, на гърба на данъкоплатците.
Когато мярката 60/40 приключи, дори и някои здрави бизнеси ще видят, че желанията на потребителите са се променили. За някои отрасли търсенето ще се задържи високо (стоки от първа необходимост, доставка на продукти и храни до дома и други подобни), но за други ще спадне. Това означава, че поне част от служителите, които са били "спасени", все пак ще станат безработни - единственото, което ще постигнем с мярката, ще е изкривяване на икономиката и влошаване на публичните финанси.
Четвърто, както предвидих в ефира на money.bg (линкът по-горе), лихвите по ипотечните кредити вече започнаха да се покачват. Очаквам влошаването на счетоводните баланси на банките да доведе до ръст и потребителските кредити. В контекста на все още висока безработица и увеличаване на икономическата несигурност, оскъпяването на кредитирането означава, че все по-малко хора ще теглят кредити, което ще удари производството на и най-вече търговията със (тъй като тя е значително по-обемна от производството) дълготрайни потребителски стоки - автомобили, техника и устройства.
И докато в България не произвеждаме автомобили, след като правителството се провали в привличането на гиганта Volkswagen като стратегически инвеститор през миналата година, у нас има много аутомотив компании. Тъй като сме страната с най-ниски заплати в Европейския съюз, немалка част от тях са в сфери, в които производството е трудоемко, т.е. изисква повече хора, отколкото автоматизация. Прекрасен пример за това е направата на окабеляване, по-голямата част от която се извършва основно ръчно, а само първият етап в производството подлежи на автоматизация. Не бива да забравяме, че работата на хората, заети в отрасъла, е пряко зависима от броя произвеждани и закупувани автомобили от най-големите концерни на Стария континент.
Същевременно имотният пазар ще се задържи потиснат - не само заради покачването на лихвите, но и заради потенциалните промени на навиците, след като много бизнеси видяха, че служителите им могат да си работят и от вкъщи. Това означава, че след като строежите, които в момента се финализират, компаниите ще започнат значително по-малко нови такива. Строителството е отрасъл с много дълга верига на доставките (или, по-точно казано, производствена структура). В издигането на една сграда си партнират много компании, наемащи голям брой хора - от мините за метал, през циментените заводи и инженерите до самите строители. Ако прогнозата ми е правилната, работата на всички тях ще се окаже застрашена.
Пето, правителството направи правилна мярка с понижаването на ДДС за ресторантите и хотелите, но след това я компенсира с неправилна - от финансовото министерство заявиха, че това "носи риск" от увеличаване на данък печалба и ДДС за другите категории продукти. В условията на икономически спад, който може и да е по-дълбок от Голямата депресия, глобалните инвеститори гледат под лупа всяка потенциална дестинация.
С подобни изказвания, властите за пореден път прострелват икономиката в крака - кой ще дойде да инвестира в малка страна, в която правителството демонстрира изключително фриволна фискална и разходна политика, като същевременно навлиза във все повече сфери на икономиката, включително и в изграждането на бензиностанции? Да не забравяме, че ние сме изключително зависими от преките чуждестранни инвестиции, а един от козовете ни са ниските разходи и ниските данъци. Е, управляващите в прав текст и с лека ръка са готови да го проиграят.
Шесто, както стана ясно по-горе, не всички безработни са регистрирани като такива от статистиката. Тепърва предстои да видим какъв ще е делът на икономически неактивните лица, който преди започването на кризата беше на исторически минимум, което означава, че той само може да расте. А със сигурност много хора от сивата и черната икономики вече са и тепърва ще бъдат афектирани от нейните последици.
Както неведнъж съм казвал, икономиката е по-сложна, отколкото може да изглежда. Проблемите, които самите власти ако не породиха, то "подпомогнаха" значително, не се разрешават с просто въвеждане на програми и харчене на пари за сметка на данъкоплатците - това просто подрива възможността за бъдещия растеж, защото средствата няма да са спестени. За жалост, в контекста на коронавируса политиците за пореден път показаха, че първо стрелят, после питат.
USD
CHF
EUR
GBP
Spotlight
на 31.05.2020 в 20:02:14 #1Колко лесно се правят статистики въху гол за_дник. Сега всеки се прави на много умен, пише учебници и справочници, "Какво е трябвало да се направи" Интересно защо най-засегнатият бизнес е точно на сивия сектор, точно там. където се крият доходи и не се плащат данъци, но сега ривът да им се намали ДДС-то.