Кои са заплахите пред трите най-силни сектора в българската икономика?

Кои са силните страни на българската икономика и кои са най-големите и предимства в момента; кои сектори се справят най-добре и какво да очакваме да се промени през 2017 година? На всички тези и още въпроси пред Money.bg отговаря управителят на "Кофас България" Милена Виденова.

Тя е завършила УНСС и има диплома за магистър по Международни икономически отношения. Има 16 години в банковата и финансовата сфера, от които 10 години на управленски позиции. През 2012 година Виденова застава начело на "Кофас България".

- Г-жо Виденова, кои са основните рискове за българската икономика през 2017 година според "Кофас"?

- През 2017 година бизнес средата у нас се подобрява, но като рискове остават слабостите в икономиката. Сред най-важните фактори е гарантирането на стабилност на правителството, като тя зависи от това дали ще успее да се излъчи правителство по време на изборите през пролетта или ще бъде година на няколко предстрочни избора.

Друг основен риск е борбата с корупцията и организираната престъпност. Важна е и ефективността на съдебната система, както и тази на държавните институции. Най-вече на държавните дружества, които могат да влияят върху макроикономическите показатели на страната. Един такъв пример може да са НЕК и БДЖ.

Сериозна пречка пред българската икономика е липсата на достатъчно добре обучени кадри. Растящите сектори имат проблеми с набирането на специалисти и са принудени да изграждат собствени академии, за да могат да отговорят на търсенето.

От друга страна като положителни предпоставки за икономиката могат да се посочат нарастването на резервите на валутния борд, ниската цена на труда, ниският публичен дълг и това, че имаме много туристически активи.

Тези три сектора движат българската икономика

Колко души са заети в тях показва анализ на "Кофас"

- В доклада на "Кофас" за оценка на страновия риск се посочва, че най-голям принос за икономиката у нас имат три сектора - този на информационните технологии, туризмът и производството. Какъв е потенциалът им за развитие и какви са основните рискове пред тези индустрии? 

- Все още очакваме резултатите за 2016 година за тях, но междинните данни говорят за сериозен растеж. 

Очакваме допълнителен ръст при ИТ и бизнес услугите, както и в областта на автоматизацията. Трябва да посочим, че вече има добри примери, когато наши български компании инвестират в чужди фирми в индустрията. Това означава, че има не само износ на услуги, но и достатъчно успешни инвестиции, при това не само отвън. Основното предизвикателство в ИТ сектора остават кадрите и конкретно - развитието и задържането на талантите.

Интересно е, че много млади хора от Европейския съюз (ЕС) избират да дойдат тук да стартират собствен бизнес или да работят за някоя компания, тъй като доходите спрямо качеството на живот са на доста по-добро ниво, отколкото в други членки. Колкото и екзотично да звучи и в ИТ сектора има ръст в това отношение. 

При туризма след рекордната 2016 година се забелязва презаписване на капацитета и за тази най-вече заради геополитическата обстановка в съседна Турция. Предизвикателството в индустрията е в стъпките за подобряване на качеството на услугата, за да може туристите, дошли веднъж, да се върнат обратно и да станат традиционни клиенти.

При производството нещата са по-комплексни и са свързани с инвестиции. Това е може би един от най-устойчивите модели и там хоризонтът е по-дълъг. Наблюдаваме, че общият ръст на оборотите в сферата расте с 4,32%. Ключът към успеха е във фактора, че в структурата се увеличават продуктите и услугите с краен ефект, а не със суровинен. Това е по-трудният, но по-устойчив път. Вече се чувства и глад за инженерни кадри, които са достатъчно добре подготвени.

Източник: coface.bg

Милена Виденова

- По отношение на производството и износа на готова продукция от България, кои сегменти отчитат най-добри резултати?

Със сигурност повече завършени продукти има в машиностроенето и конкретно в производството на стоки, свързани с електроника и завършени компоненти за експорт.

Друг добър пример е мебелната индустрия. Има мебелни клъстери, които дават възможност на малките български производители да участват в по-големи проекти. 5-звездни обекти в Западна Европа се завършват от наши фирми.

- Какви са най-големите пречки пред развитието на бизнеса в България в момента? А какви са предимствата му пред останалите пазари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ)?

- Пречките донякъде са свързани с рисковете, които има. Едното, което винаги е на дневен ред за чуждестранните инвеститори, е доколко ефективно работят администрацията и съдебната система. Другото е улесняването на процедурата за откриване на фирма, като има възможност това да става дигитално. Така стартирането на бизнес и вземането на лицензи ще бъде още по-ускорено и ще привлечем повече инвеститори.

Има и редица плюсове да се прави бизнес в България. Успешният модел е една част от производството да бъде за вътрешния пазар, а по-голямата да е за износ. Като за експорт се изисква повече капацитет и по-добро управление на различните рискове.

Предимствата пред ЦИЕ са свързани с корпоративна данъчна ставка, която е най-ниската в региона и не е променяна от много време. В това число влизат поносимите разходи за социално осигуряване.

България може да бъде хъб не само за ИТ услуги, но и за много други - включително счетоводни и финансови. Сега с "Брекзит" може да се опитаме да се възползваме от делокирането на дейности от Великобритания.

В тези области на България има най-малко безработни

А в кои са най-много?

- Като заговорихме за "Брекзит" - какво донесе той за Европейския съюз и за България. Какво очаквате да се случи в тази посока през 2017-а?

- Ефектът му е съществен върху ЕС и най-вече върху страните от Еврозоната. Това не е един еднократен шок за борсите, след който те бързо да се възстановят. Сега всичко зависи от това какво ще стане с договорките относно свободното движение на капитали и хора.

За България ефектът не е толкова голям. По отношение на инвестиции и търговски поток, Великобритания не е решаваща за българската икономика. По-скоро страната ни би извлякла ползи, ако част от тези алокации от Острова в определени сектори се насочат към нас. Има някои фирми със седалища в Обединеното кралство, които и в момента имат офиси в нашата страна.  

Негативен ефект за нас ще има, ако подобно нещо се случи с Франция, Германия или Италия, които са сред основните ни търговски партньори.

- Според прогнозите на "Кофас" политически рискове ще бележат следващите 12 месеца. Кои са най-лошите сценарии в тази посока?

- Една част са свързани с рискове от повишаване на социалното недоволство и на заплахите за сигурността. Това се отнася най-вече за Русия, Северна Африка и Близкия Изток, както и за Южна Африка, която е в разгара на социално недоволство.

Сега е важно да се види какви биха били допълнителните икономически и външнополитически мерки на САЩ, които могат да променят търговския ред.

Със сигурност имаме рекордно ниво на рискове от различен вид и зависи много от избирателите, от изборите и доколко прагматизмът ще надделее над популизма, особено в Европа.

По отношение на нашия регион се вижда засилване на ролята на гражданското общество, като то става по-осъзнато и съответно би трябвало да се намери нова точка на баланс. Бъдещето на ЦИЕ е по-добро, отколкото ни се струва на нас отвътре. От бизнес гледна точка има доста положителни предпоставки за развитие.

За трета поредна година това е най-бързо развиващият се сектор в България

Компаниите се затрудняват в намирането на квалифицирани кадри, показва проучване

- Споменавате като основен риск за годината и този в банковия сектор. За кои държави той е най-висок и какво можем да очакваме?

Наистина, друг важен риск е този банковият и той не се отнася само за Италия. Има още две държави, където нивото на лоши кредити е изключително високо. Това са Турция и Китай.

У нас финансовите институции минаха успешно стрес тестовете. Очакват се още сливания, не само това, което беше обявено между "Сибанк" и ОББ. Ще има още окрупняване, което донякъде е под въздействието на политиката на Европейската централна банка.