Ситуацията, която предишното правителство на Кирил Петков остави в бюджета, само изглежда оптимистично. Тя по-скоро прилича на спокойно огряно от слънцето августовско море, в което, ако не внимаваш, много лесно можеш да се удавиш заради мъртви вълнения и опасни течения. Ясни предупреждения за това могат да бъдат открити в интервюто, което финансовия министър на сегашното служебно правителство Росица Велкова даде за БТА. Говорим за човек, който не десантира от Харвард в във това ведомство, а е свързал цялата си кариера с него. Ето няколко знакови реда от интервюто за състоянието на бюджета изречения от интервюто:

"Завършихме месеца с излишък от 1,5 млрд. лева, което означава, че приходите превишават разходите. Това е много добро изпълнение на бюджета. Следва да се има предвид обаче, че в отчета на юли не са влезли ефективно намалените данъчни ставки, които бяха приети с актуализацията на бюджета. Ефектът от това намаление ще се усети през август. Имаме също и увеличени разходи за персонал, от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август.

До края на годината ще успеем да си реализираме приходите, но към момента не очакваме преизпълнение на данъчните приходи", казва Велкова. Намека, че опасенията за мимолетността на оставения от правителството на Петков излишък са ясни. А предизвикателствата, да не кажем проблемите, са свързани с намаляване на данъчните ставки и с увеличаване на разходите. Особено ако разликата между декларираните но не внесени приходи в бюджета за първото полугодие на 2022-а, според служебния финансов министър, е нараснала с близо 400 млн. лева.

При това по-нататък Велкова напомня, че основните бюджетни разходи идват в последното тримесечие на годината, когато се покриват всички забавени и/или отложени плащания, поради което многомилиардни бюджетни излишъци преминават в многомилиардни дефицити. Още повече, че заради политическия канибализъм, който се вихри у нас, страната може като нищо да изпадне в ситуацията от миналата година, когато влезе в 2022-а без гласуван нов бюджет. Тогава дефицита става още по голям заради прехвърляне на средства - между 2 и 3 млрд. лева, които да подсигурят разходите на хазната за първото тримесечие на новата година. Вярно е че служебното правителство може да изготви базов проектобюджет за следващата година, който да стане основа за бързо приемане на новия бюджет при формирането на Новото народно събрание през октомври. Росица Велкова казва в интервюто, че в рамките на стартиралата вече бюджетна процедура това ще бюджетна процедура, това ще бъде направено. Но практиката е показала, че дори при такъв базов проектобюджет, народното събрание ще е в състояние да гласува бюджет за 2023-а без правителство. По-скоро не.

Освен това липсата на стабилно правителство и на стабилно управляващо мнозинство заплашва стабилността на фиска въобще. Най-малкото защото постоянното влизане в изборна ситуация нагнетява популистките искания и за съжаление решения за увеличаване на минимални работни заплати, на пенсии, на възнаграждения за държавни и общински чиновници и на всички онези, които са на хранилката на бюджета, с мотива, че трябвало да се компенсират доходите им, заради растящата инфлация. А че тези мерки сами по себе си помпат инфлация се коментира с половин уста. По тази наклонена плоскост първо се пусна президента Радев, след това първото му служебното правителство, след това правителството на Кирил Петков и сега има опасност под натиска на политическия популизъм и на някои синдикати това да се случи отново. А какви са резултатите от всички тези действия за т. нар. сближаване на доходите? Част от тях прозират в интервюто на Росица Велкова. Там тя казва:

"По груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6-6,5 млрд. лева. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика. Ако увеличим дълга или дефицита, ще нарушим критериите на ЕК и това неминуемо ще е пречка пред приемането на еврото.

Като експерт не бих препоръчала да се вдигат данъци. Препоръчвам оптимизиране на разходната част на бюджета".

Няма спора, че ръста на инфлацията през тази година изпревари и ръста на пенсиите и на минималната работна заплата. Нещо повече въпросните политики на сближаване на доходите допринесоха за инфлационния ръст. Тогава защо трябваше да се правят по този начин? Този въпрос към президента и към политическите партии, които вкупом участваха в това безумие едва ли ще има смислен отговор. Е да на президента, на народните представители възнаграждението порасна и бе защитено от инфлацията. Но точно те ли са бедстващите, на които трябва да бъде помогнато. Опасността е че заради политическата истерия това безумие може и най-вероятно ще бъде повторено. И тогава ще се случи онова за което предупреждава Росица Велкова - ще трябва да се вдигат данъчните ставки. А това ще втори, освен инфлационния, удар върху всички данъкоплатци, които пълнят хазната. В това число не влизат пенсионерите, чийто ръст на доходите отново ще остане под инфлационния, защото за разлика от събратята си в повечето страни в Европа, те не плащат преки данъци и здравни осигуровки.

А що се отнася до дефицитите и до тяхното дългово финансиране ... Да то е възможно, но въпросът е на каква цена. Защото по косвени данни от пазара на български държавни ценни книжа, доходността която трябва да бъде предложена за успешния им пласмент, вече се изравнява с тази от кризисните 2015-а и 2016-а.