През 2019 г. линията на бедност за България e 413 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение "Статистика на доходите и условията на живот" (EU-SILC).

Бедността в регионите

В област Монтана и област Пазарджик е най-ниската линия на бедност - съответно 268 лв. 269 лв. Най-висока е в област София (столица) - 589 лв., следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е делът на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области. С най-ръст са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко увеличение спрямо предходната година се наблюдава в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Бедност и икономическа активност

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е икономическата им активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. Следващият най-висок показател е при бедните пенсионери - почти 35% през 2019 г.

За миналата година делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Бедност и образование

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок делът на работещите бедни с начално и без образование. Те са на д 55%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за тези, които са образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.5%.

Риск от бедност по типове домакинства

Най-високият е дял на бедните е сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6%. Делът на бедните е най- нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5% по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31% по-висок от домакинство, в което живее лице под 65 години.

Бедността по етнически признак

През 2019 г. най-висок е дялът на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - сред тези, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (36.6%).

По отношение на работещите, най-висок е дялът на работещите бедни сред ромската етническа група - 27.5%, при 24% работещи бедни от турската етническа група и 22% сред българската етническа група.

Деца в риск от бедност и материални лишения

27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, показват данните за 2019 г., или с 0.9% повече спрямо 2018 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12.4%.

 Образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2019 г. приблизително седем от десет деца (68.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.