Краят на 80-те години на миналия век беше период на истинска надежда за голяма част от Латинска Америка, тъй като страните в региона започнаха да се връщат към демокрация след десетилетия военно управление.
Въпреки че бяха на прага на ново бъдеще, изпълнено със свобода и просперитет, имаше и някои сериозни проблеми, най-вече критични нива на задлъжнялост, които понижиха жизнения стандарт. Тези проблеми бяха преодолени с фискални реформи, които трябваше да намалят разходите, да балансират бюджетите и да възстановят социално-икономическата стабилност, позволявайки на регионалните икономики да прегърнат системата на свободния пазар.
Повече от 30 години по-късно резултатите не са съвсем това, на което хората се надяваха. Икономиките не растат достатъчно, за да намалят бедността, корупцията процъфтява, престъпността е широко разпространена, свободите остават условни и подчинени на бюрократични прищевки, а правителствата все още са склонни да контролират колкото могат повече.
Изправени пред такива слаби резултати, избирателите навсякъде започнаха да показват недоволството си. В това, което първоначално може да изглежда като непоследователно поведение, те гласуваха за опозицията независимо от нейния ляв или десен етикет, а когато това не проработи, потърсиха фигури извън политическия елит - включително президента Найиб Букеле в Ел Салвадор и Жаир Болсонаро в Бразилия.
Когато един популизъм сменя друг
Този феномен се наблюдава и в Аржентина, може би с малка разлика. По-рано страната се отказа от реформите си от 90-те години и започна цикъл на ляв популизъм под ръководството на президентите съпрузи Нестор и Кристина Кирхнер. Националната икономика беше до голяма степен затворена, субсидиите се умножиха, а икономическата дейност беше подложена на нови проверки, които на практика я доведоха до пълен застой. Първоначално бедността намаля, но това не беше реален или траен спад.
В крайна сметка избирателите реагираха, като избраха аутсайдер, който не беше нито консерватор, нито умерен, а самопровъзгласилия се либертарианец Хавиер Милей. Какво направи той?
- Намали министерствата от 18 на 8, като бяха премахнати просветното, социалното, културното, екологичното и ред други ведомства.
- Направи "метла" в държавния сектор, като го намали с 30 000 души.
- Обезцени песото с над 50%.
- За цяла година спря изпълнението на договори с подизпълнители.
- Обяви данъчна амнистия.
- След установени злоупотреби и ниска ефективност спря за задълбочен одит някои социални програми.
- Наложи вето на вдигането на пенсиите.
- Пристъпи към приватизация на ключови държавни активи.
За по-малко от година неговите политики показаха някои положителни резултати: инфлацията е по-умерена, правителството премахва излишни разходи и контрол върху бизнеса, а икономиката започва отново да расте, пише Clarin.
Нека бъдем по-конкретни. БВП нарасна с 3,9% от юли до септември спрямо предходното тримесечие, отбелязвайки първия тримесечен растеж на Аржентина от началото на рецесията в края на 2023 г., съобщи статистическата агенция на страната.
Въпреки че JPMorgan прогнозира, че икономиката на Аржентина ще завърши 2024 г. със свиване от 3% на годишна база, банката очаква растеж от 5,2% през 2025 г. Това обаче ще върне БВП на глава от населението само на нивото от 2021 г., когато икономиката се възстановяваше от пандемията.
Аржентина също така се връща на пазарите в атмосфера на повишено доверие към страната след периода на "лудостта" на Кирхнер. Суверенните облигации на Аржентина поскъпнаха в понеделник, като премията над американските държавни ценни книжа, която инвеститорите изискват, за да държат дълговете й, спадна с 4,4% до 677 базисни пункта, от над 2000, когато Милей пое поста.
Дори сигурността се е подобрила при липсата на пътни блокади и протести. Милей показа, че алтернатива на интервенционистката, неконтролируема, ориентирана към социални помощи държава е възможна.
Ще се превърне ли в пример и за други?
Латиноамериканската левица определено беше склонна към социални помощи, макар и само от много избирателен вид и на определена цена - смазващи данъци за всички работници, прикрити дарения за избрани сегменти от избиратели, политизирана образователна система и оскъдни пенсии за възрастни хора.
Милей е направил впечатление в региона, тъй като консервативните фигури в Латинска Америка сега защитават икономическата свобода с далеч по-малко притеснение и изоставят тежката идея за държавна намеса като ключ към развитието. Междувременно левицата, особено след победата на Тръмп в Съединените щати, прибягва само до обиди, неспособна да разбере как хората вече не могат да се доверят на обещанията им.
В Централна Америка хората все повече искат безкомпромисен, твърд подход в борбата с престъпността и драстични мерки срещу изнудвачите, които десетилетия наред несправедливо се хранят от милиони домакинства, които на практика съставляват по-голямата част от икономиката. Дори умерените фигури признаха, че е нужен нов подход.
Милей се наблюдава отдалеч, тъй като предлага нова парадигма за управление, радикално различна от доста безполезните рецепти от последните десетилетия. Тази промяна в перспективата може да изглежда постепенна и бавна засега, но е значителна и скоро ще покаже своето политическо и изборно въздействие. В момента изглежда като единственият начин, подчертава изданието.
Контрапункт
Въпреки че смелата програма за икономическа либерализация на президента Хавиер Милей предизвика предпазлив оптимизъм в някои сектори на Аржентина, за много хора реалността е по-мрачна, пише Worldcrunch.
Нивото на бедност в Аржентина се е повишило до 52,9% през първата половина на 2024 г., в сравнение с 40,1% през 2023 г., според правителствената статистическа агенция INDEC. Инфлацията остава смазващо бреме, приближавайки се към 300% годишно, а над половината от населението живее в бедност.
Протестите срещу реформите на Милей станаха редовно явление, като през юни избухнаха сблъсъци пред Конгреса. Всичко това подчертава нарастващото разделение между визията на Милей за "либерализирана" Аржентина и болката, която изпитват милиони нейни граждани.
Докато Милей удвоява усилията си да превърне Аржентина в най-благоприятната за пазара страна в света, остава въпросът: могат ли неговите политики да донесат дългосрочен просперитет, без да изострят икономическите и социалните кризи, които измъчват страната?
USD
CHF
EUR
GBP
