Има ли Аржентина останал златен резерв на своя територия? Този въпрос се оказа толкова труден, че централната банка все още не може да му отговори официално, а президентът либертарианец Хавиер Милей и министрите му не казват в прав текст какво се е случило.
Централно място в сюжета имат близо два милиона тройунции от скъпоценния метал на стойност от около 4,5 млрд. долара и не е чудно, че в преживялата не едно и две политико-икономически сътресения южноамериканска страна започва да се трупа напрежение, става ясно от статия по темата на в. El Pais.
Цялата тема тръгна неофициално - от синдиката на банковите служители La Bancaria, като неговият председател директно попита имало ли е пратки със златни кюлчета през юни, организирани с помощта на частната охранителна фирма Lumil и British Airways.
Министърът на икономиката Луис Капуто потвърди операцията, твърдейки, че е по-добре златото да е извън страната, за да носи доходност.
Президентът Милей намекна, че прехвърлянето е свързано с използването на златото като обезпечение за мостов заем за изплащане на външен дълг. По думите му страната има достатъчно долари, за да направи следващото плащане по дълга си през януари - 1,6 млрд. долара. С новия заем ще се платят други $3 млрд. към чуждестранни кредитори.
Никой не казва колко злато е прехвърлено в чужбина и къде е отишло то. Не е ясно и дали това е знак, че Аржентина в момента не разполага с достатъчно други ликвидни активи и затова е опряла до скъпоценния си резерв.
Някои икономисти подкрепят мярката като обичайна операция за получаване на доход от златните резерви. Фаусто Споторно, директор на бизнес училището UADE в Буенос Айрес, коментира пред El Pais, че е по-добре златото да е в чужбина, но признава рисковете от замразяване на активи.
А такива рискове има. Някои от тях са свързани с национализацията на нефтената компания YPF от 2012 г., а други датират още от фалита от 2001 г. Делата са много, дълги и тежки. Ако в хода им се стигне до блокиране на златото, може да минат години, преди централната банка да може отново да се разпорежда с него - и това е при благоприятен изход.
Трансферът на златото например към Лондон или Базел не е нещо тривиално. Трябва да се направи много скъпа застраховка, а доходността от депозирането му е ниска. Заслужава ли си рискът?
Рикардо Аронскинд, изследовател в университета UNGS, предупреждава, че прехвърлянето в чужбина противоречи на международната тенденция за натрупване на златни резерви с оглед международната ситуация. Бившият министър на икономиката Мартин Гусман сравнява операцията с "даване на бабините бижута в заложна къща".
Важно в случая е да се демонстрира, че централната банка не действа под политически натиск, подчертават експерти - иначе се повишава рискът златото даже да бъде конфискувано. Не помага обаче фактът, че до декември 2023 г. министър Капуто и ръководителят на Централната банка Баусили бяха партньори в консултантска фирма.