Редовният отчет за икономическите тенденции, публикуван преди дни  Централна банка на Русия, даде положителни перспективи за руската икономика. Инфлацията спада, а икономиката може би най-накрая прави важен завой, както и има налице голям бюджет за харчене през втората половина на годината.

Докладът обаче идва с няколко противоречия и трябва да бъде приет предпазливо, коментират от Бул Тренд Трейдър.

Инфлацията в Русия може и да слиза и е на път да постигне целта от 6,5% на годишна база до края на 2016-а и от 4% до края на 2017-а. Проблемът обаче е, че абсолютната инфлация през последните три месеца е 7% на годишна основа.

Банката очаква индексът на потребителските цени да остане 7,3% на годишна база в края на май. Докладът посочва, че цените на хранителните продукти са спрели да падат, но цените на производителите всъщност растат, а по-силната рубла засега не успява да има някакъв ефект.

Централната банка посочва също огромен бюджетен дефицит през втората половина на годината (най-малко 4% от БВП според доклада), който вероятно частично ще бъде финансиран посредством печатане на рубли. Дефицитът удари нива от 8,6% от БВП през април (това трябва да включва и ръста на разходите за отбрана, за които доклада споменава).

Всички тези неща ще направят трудна задачата на Централната банка да достигне в края на годината инфлационните си цели.

В дългосрочен план банката ни припомня, че безработицата през април е спаднала до 5,9% (спрямо 6% през март). В момента тя не е далеч от неинфлационните нива от 5,5%. Също така няма голяма дупка при производството (свободен капацитет на разположение) в икономиката.

Това означава, че икономическият растеж ще доведе до по-висока инфлация. Реалните заплати нарастват на годишна база през февруари и март, но те отново спадаха в реално изражение през април. Не би било изненада, ако зад всичко това стои Централната банка.

Централната банка трябва да разполага със значителна степен на влияние при правителствените дискусии на ниво заплатите в държавния сектор, които доминират руската икономика. В доклада Централната банка е на мнение, че заплатите в обществения сектор са нараснали прекалено бързо в периода 2011-2014 и че сегашната политика на подтискането им е разумна. По-важното е, че това също задържа под контрол инфлацията.

Тук обаче лежи основният проблем. В същия доклад анализаторите на банката изглеждат силно развълнувани от растежа на индустриалното производство, който видяха през април и който задвижи производствения сектор. Те сочат към сигналите за съживяване на секторите, които произвеждат за вътрешния пазар.

Те са на мнение и че официалната статистика за индустриалното производство в Русия може всъщност да подценява нивата на индустриалното възстановяване през април.

Това положително мнение за производствения сектор изглежда е базата за повишената оценка за икономиката от страна на Централната банка. Банката сега очаква постоянно възстановяване на тримесечните БВП до края на годината.

Прогнозите са БВП да нарасне с 0,1% - 0,2% през второто тримесечие на 2016-а, с 0,3% през третото тримесечие и с 0,5% през четвъртото тримесечие.

В доклада обаче банката признава, че няма обрат при инвестициите. Всъщност те ще продължат да спадат, освен ако вътрешното търсене не нарасне. Анализаторите на Централната банка са на мнение, че руските експортни индустрии просто не са конкурентни на международната сцена (дори и при доста по-евтина рубла) и че има много малко варианти за растеж на инвестициите сред износителите.

Трудно е да се обедини оптимистичното мнение на банката за икономически ръст, воден от вътрешното търсене, с вярата за ограничения на реалните заплати. И ако инфлацията е структурен проблем, има ли смисъл да се търси контрол на заплатите?

Поне анализаторите на банката са откровени и постоянни в оценките си за рублата. Те вярват, че нейната сила може да стане опасна без ново поскъпване на петрола и при продължаващия отлив на капитали. Това има смисъл, като се имат предвид рисковете за спад на цената на петрола.

Отливът на капитали през април беше 5,8 милиарда долара, тъй като руските банки продължиха да изплащат валутните си дългове. Този отлив на средства може да се засили, ако Федералният резерв повиши лихвите.

Това пък означава, че може да се наложи Руската централна банка да държи лихвите на високи нива. А това не се връзва много с предстоящо икономическо възстановяване.