Притокът на чуждестранни капитали през последните 20-30 години в голяма степен движи развитието на българската икономика. А интересен поглед върху регионалното развитие в страната се разкрива при разбивката на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по общини. В голяма степен данните обясняват и натрупаните различия между регионите в родината ни, пишат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Институтът не разглежда само текущите потоци на чуждестранните инвестиции, а всички преки чуждестранни инвестиции с натрупване, общо възлизащи към края на 2018 година на 24,9 милиарда евро. "Важно е тези данни да се гледат както общо, където столицата тежко доминира, така и претеглени спрямо населението, което позволява да се видят интересни регионални особености."
Половината от преките чуждестранни инвестиции в България отиват в Столична община - 12,4 милиарда евро. Те са разпръснати между различните сектори - транспорт, търговия, недвижими имоти и други. Около 2 милиарда евро, или близо 16% от преките чуждестранни инвестиции в столицата, са в индустрията. По общ обем на ПЧИ другите центрове са далеч назад, като Пловдив, Варна и Бургас са в рамките на 1-2 милиарда евро.
"Различният профил на общините е видим в разбивката на инвестициите. Големите общини по морето привличат капитали в различни сектори, докато в Пловдив например са преобладаващо в индустрията. В периферията им обаче - например в община Марица до Пловдив или община Девня до Варна, инвестициите са солидни и почти изцяло (над 80%) в индустрията", обясняват от ИПИ.
Интересна тенденция се откроява при разглеждането на картата на ПЧИ с натрупване, съпоставени спрямо населението на съответните общини (ПЧИ на глава от населението на общината). Водачи по този показател са малки общини със силна индустрия, големите икономически центрове и някои туристически общини.
Община Девня в на първо място с 92,3 хилиляди евро на човек, на второ е община Гълъбово с 57,5 хиляди евро на човек, а на трето е Пирдоп с 45,6 хиляди евро. Общини като Челопеч и Панагюрище най-вероятно също са сред лидерите, но данните за тях за конфиденциални.
Столична община и община Бургас са единствените областни центрове в топ 10 по този показател със съответно 9,3 хиляди и 8,2 хиляди евро на човек. Общини в периферията на големите центрове - като Елин Пелин, Божурище и Костинброд, около столицата, както и община Марица до Пловдив, също са в топ 15.
От туристическите общини напред в класацията се нареждат Каварна, Созопол и Несебър. "В последните две е особено видимо, че преките чуждестранни инвестиции са предимно в туризма и недвижимите имоти."
На картата на ПЧИ на глава на населението по община ясна разлика се наблюдава и по по оста север-юг. Общините в близост до река Дунав, особено на запад, се открояват с липсата на чужди капитали - "някои от данните за малките общини са конфиденциални, но те едва ли променят общата картина", тълкуват от ИПИ.
По-близо до Балкана - общини като Севлиево и Габрово, стоят сравнително добре, като там над 80% от чуждестранните инвестиции са в индустрията, което отговаря на техния профил.
В повечето общини, където се регистрират чуждестранни инвестиции, обемът им е под 1 000 евро на човек от населението. Прави впечатление и че за 113 общини у нас няма данни за ПЧИ или те са конфиденциални. Общият обем на "скритите" или конфиденциални преки чуждестранни инвестиции в тези 113 общини обаче е в рамките на под 1,5 милиарда евро, следователно те не изкривяват драматично картината.