Много хора се чудят защо глобалната система на фиатни валути все още не се е сринала. Тя оцеля световната криза от 2008 г. и все още е жива в настоящата, по време на която правителствата по целия свят спряха икономическите дейности, с което производството беше заличено. Но не противоречи ли това с Австрийската теория за бизнес цикъла, според която създаденият с фиатни пари бум завършва с рецесия, пита икономистът Торстен Полейт в нова статия.

Отговорът е: не. Тази теория е създадена най-вече от Лудвиг фон Мизес и е априорна. Тя се основава на необоримата логика на човешките действия. Като такава, тя ни казва точно какво ще се случи, когато централните банки, подпомагани от търговските банки, увеличат количеството пари чрез кредитна експанзия: лихвите на пазара ще спаднат изкуствено, потреблението ще нарасне за сметка на спестяванията и допълнителните инвестиции. Икономиката, разпростряла се извън средствата си, ще навлезе в етапа на бума.

Когато допълнителният кредит и парична инжекция се просмучат в икономиката, повлиявайки заплатите и цените на стоките, пазарът се връща към нормалното си равнище. Потреблението спада, спестяванията нарастват и новите инвестиции се показват като недоходоносни. Предприемачите откриват, че икономическата им калкулация е била подведена от изкуствено ниските лихви.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Оказва се, че свръхпотреблението и погрешните инвестиции са резултат от бума, че структурата на производството е изкривена и тя има нужда от корекция. Това се случва в етапа на рецесията.

Това ни показва, че бумът рано или късно се превръща в крах. Логиката на тази теория, колкото и да е необорима, не е без своите отклонения. Това е така, защото Австрийската теория на бизнес цикъла важи при равни други условия. Прост пример: ако централната банка инжектира нови пари чрез кредитна експанзия и ако свободният пазар е оставен да работи, тогава бумът ще се обърне в рецесия.

Реалният свят обаче е различно място. Не само потребителите и производителите си променят поведението във времето, но и правителството предприема мерки. В момента интервенциите на пазарите се засилват. Те блокират самите сили, които обръщат бума в рецесия. След Голямата рецесия, властите създадоха "спасителна мрежа" около финансовите пазари и икономиките: ако се случи нещо, централните банки ще се намесят и ще ги спасят.

Колко крехка е съвременната икономика?

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

Точно това се случи в края на март тази година, когато правителствата по целия свят - в отговор на политическото решение за спиране на икономиката - обявиха гигантски пакети за бейлаути. Разбира се, те нямат парите, които са обещани на жертвите от блокираното стопанство. И сумите не може да бъдат набрани от увеличаване на данъците или чрез емитиране на държавни ценни книжа, защото тогава лихвата ще нарасне.

Централните банки започнаха да вършат мръсната работа, като създадоха най-голямата "спирачка" в историята. За да спрат рецесията, те потискат лихвените проценти и ще напечатат даже още повече пари, ако е необходимо. Едно от най-важните им действия обаче беше навлизането на пазарите на корпоративни и дългосрочни банкови дългове. Те понижиха цената на кредитирането на тях, от което се възползват големите компании, "Уол стрийт" и, разбира се, силно задлъжнелите инвеститори и финансовата индустрия като цяло.

Може ли това да отложи неизбежния крах? Австрийската теория на бизнес цикъла ни предоставя отговор на този въпрос. Разбира се, че ще настъпи рецесия, когато пазарните механизми могат да се задействат, за да се върне икономиката в равновесно положение. Но политиците, банкерите, предприемачите и служителите не искат това. Затова централните банкери, подкрепени от публика, която става все по-уплашена от загубата на работните си места и доходите си, получават карт бланш да се разправят с малкото останало от системата на свободните пазари.

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще измерима с Голямата депресия

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще е измерима с Голямата депресия

Няма проблеми икономиката да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, посочи икономистът

За да се избегне кризата, свободният пазар се трансформира в Befehlswirtschaft: система, при която средствата на производство остават на теория в частни ръце, но държавата и свързаните групи за натиск, са истинските индивиди зад кормилото и те определят и контролират стоките, цените, лихвите, заплатите, доходите, условията за труд и дори национализират банки и цели индустрии. Това е моделът, издигнат от национал-социалистите в Германия в края на 30-те: държавата определя какво ще се произвежда, от кого, кога, къде и на каква цена.

Историята не се повтаря, но се римува. Западният свят прогресивно и все по-бързо се разделя с идеята за свободните пазари, движен от опита да избегне неизбежния челен удар, който е следствие от десетилетията трупане на дългове, подтиквани от политиките на централните банки.

Това може да доведе до избягване на рецесията за малко, мерките отслабват производството и доходите от заетост. Стандартът на живот на хората няма повече да се подобрява с приемливо темпо и дори ще започне да се понижава. С това идва и бедността.

Питър Шиф: Истинският срив е тук

Питър Шиф: Истинският срив е тук

Действията на централните банки влошават състоянието на икономиката, смята експертът

Такива са основните съставки, които водят до тоталитарната държава. Затова неприятната истина е, че, ако не позволим рецесията - която вече ще е значителна - системата на фиатни пари и силната държава ще останат и по всяка вероятност ще се влошат. Високата цена на поддържане на текущия бум е краят на свободния пазар, който познаваме. Затова не е облекчение, че централните банки може да успеят да отложат кризата.

Австрийската теория на бизнес цикъла ни позволява да видим последиците от изкуствено създадените бумове, които се обръщат в рецесии. Тя също така показва какви са най-вероятните действия на тези, които искат да избегнат настъпването на кризата.

В ретроспекция изглежда, че е рано да разглеждаме срива на фондовия пазар - S&P 500 изгуби 33% между 12 февруари и 24 март 2020 г. - като крах на системата на фиатни пари. Властта на правителствата и централните банки над икономическия и социален живот ще продължи да расте.