България не обмисля възможността за промяна на обвързаността на лева с единната европейска валута преди страната ни да влезе в „приемната" за Еврозоната, валутния механизъм ERM-2.

Това е казал управителят на БНБ Иван Искров, цитиран от Reuters.

Нашата страна, която е най-новият член на ЕС, иска да се присъедини колкото се може по-бързо към European Exchange Rate Mechanism II - двугодишен тест за валутната стабилност на страните, надяващи се да бъдат пуснати в Еврозоната.

„Заветната цел" - въвеждането на единната европейска валута, в очите на банкера ще дойде през 2011 - 2012 година.

Източници обаче посочват, че Европейската централна банка не е склонна да допусне най-бедния член на ЕС толкова бързо, до голяма степен заради притеснения за двуцифрения дефицит по текуща сметка, който може да навреди на дългосрочния икономически растеж.

Според някои икономисти, българските икономически дисбаланси, включително и огромният дефицит по текуща сметка и големите чуждестранни кредити в частния сектор, могат да упражнят натиск върху централната банка да се откаже от режима на валутен борд.

„Българската стратегия е ясна. Тя е същата като тази в Литва и Естония", казал е Искров по време на семинара, посветен на десет години от валутния борд у нас.

„Три последователни правителства и няколко управители на централни банки ясно дадоха да се разбере тяхната политика за запазване на борда и прикрепения курс", цитира го Ройтерс.

България въведе валутния си борд и прикрепи лева към германската марка след финансовата криза през 1996-1997. Тогава една трета от банките в страната фалираха.

Естония и Литва организираха валутния си борд в началото на 1990те. Но плановете на балтийските републики за влизане в Еврозоната срещат отлагане заради инфлацията.

Искров отказва да коментира какви преговори се правят във връзка с влизането на България в Еврозоната и какви са потенциалните закъснения, като единствено посочва, че процесът се придвижвал.

За разлика от влизането в Еврозоната, няма формални критерии за членство в ERM-2, режим, който удържа валутата да се търгува във фиксирани маржини (15% нагоре и надолу) около стойността на евро. Датската банка поддържа по-тесни граници от плюс/минус 2.25% спрямо определения от ЕЦБ курс.

Членството в течение на две години в механизма ERM е изискване за приемане на евро. Другите критерии са инфлацията, лихвените нива, дълг под 60% от БВП, бюджетен дефицит под 3% от БВП.

Полша, Чехия и Унгария все още не са членове на механизма. Още в началото на 2007 България обяви, че ще се придържа към ERM независимо от решенията на Европейската комисия, докато Румъния предвижда членство в ERM чак през 2010 - 2012.

България има бюджетен излишък и дълг малко под 20% от БВП. Но инфлацията през август се изстреля на 12% - отчасти заради икономическия растеж, отчасти заради лошата реколта и свързаните с нея повишени цени на хранителните стоки. Дефицитът по текущата сметка, над 18% от БВП, е еди от най-високите в ЕС.

От таблицата добре се вижда благотворният ефект от въвеждането на валутен борд за националната икономика. Въпросът се състои в това, няма ли промяна в макроикономическите условия след 2002ра година, която да води до необходимост от преразглеждане на българската финансова политика?