След като през миналата седмица министрите на финансите на държавите-членки на Еврозоната дадоха своето "да" за присъединяването на България към банковия съюз, който предхожда членството във валутния съюз, днес Министерски съвет (МС) стартира процедурата.
Кабинетът разреши на ресорното министерство в лицето на министъра на финансите Владислав Горанов да подаде необходимите документи в Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) за искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което предхожда кандидатурата за единния надзорен механизъм.
"Това формално решение от днес е в резултат на дългогодишна комуникация от страна на българските власти и страните от еврозоната, ЕК и ЕЦБ като част от пътната карта за присъединяване на България към еврозоната и на българския лев към механизма на ERM 2.", каза министърът на финансите на пресконференция след заседанието, цитиран от news.bg.
Според очакванията ЕЦБ трябва да бъде готова със своята оценка приблизително година след официалното подаване на кандидатурата. При положителна такава се отваря вратата за влизането на страната ни в механизма ERM II, по-известен като "чакалнята" на Еврозоната. Той ще отнеме още поне две години.
Близо месец преди последното заседание на Еврогрупата от ЕЦБ и ЕК отправиха редица критики към България, свързани с корупционни проблеми, неефективност на институциите и административна тежест върху бизнеса, които възпрепятстват страната по пътя й към единната валута. Сред пробойните, които бяха посочени в докладите на институциите, бяха и пропуски на БНБ. Брюксел гледа на амбициите на София по-скептично в това отношение след фалита на "Корпоративна търговска банка".
Влизането в банковия съюз не е задължително изискване преди приемането на еврото. То обаче беше сред изискванията на Брюксел към София за стартиране на процедурата по приемането на единната валута.
Какво точно е банковият съюз на ЕС?
Банковият съюз е система за надзор и преструктуриране, като той изисква всички негови членки да спазват едни и същи правила, регулиращи банковия сектор. Сред най-важните негови функции са гарантиране на стабилността на банковата система и вземане на решения за действие в случай на криза, както и укрепване на финансовата стабилност на членките.
Друга важна функция на съюза е да подсигури надеждна процедура на преструктуриране на финансови институции, за които има нужда от такова, без да се използват пари на данъкоплатците. Към момента членки на съюза са всички страни от Еврозоната, както и някои членки на ЕС.
Според изискванията всички, които се присъединят в Еврозоната, автоматично стават членове на банковия съюз след това. Трябва да се отбележи обаче, че процедурата по присъединяване към механизма ERM II не изисква задължително присъединяване към единния банков надзор.
Кои са трите основни стълба на съюза?
По отношение на структурата на банковия съюз, тя се състои от три елемента - Единен правилник, Единен надзорен механизъм, Единен механизъм за преструктуриране.
Първият представлява законодателната рамка на съюза, като включва нормативните актове, които се прилагат за всички банки и финансови продукти в ЕС.
Единният надзорен механизъм е органът, изпълняващ банковия надзор на ЕС, като тази функция се извършва от Европейската централна банка (ЕЦБ) в сътрудничество с националните надзорни органи, в случая с нашата страна - с БНБ.
Единният механизъм за преструктуриране е системата, която се включва при преструктуриране на банки в неплатежоспособност. Той включва централен орган -Единен съвет по преструктуриране, и Единен фонд за преструктуриране.
Последният се финансира изцяло от вноски на банките, като средствата от него се използват, за да покрият част от разходите в случай на фалит. С присъединяването си към него България ще трябва да прехвърли част от запасите на т.нар. национален спасителен фонд за банките.
Какво означава за България влизането в банковия съюз и кои финансови институции ще бъдат под пряк надзор на ЕЦБ?
След присъединяването към банковия съюз на първо място БНБ ще трябва да спазва всички решения и нареждания на ЕЦБ, свързани с местните банки. Заедно с това финансовата институция ще трябва да предоставя пълна информация за тяхното състояние.
ЕЦБ също така ще упражнява пряк надзор върху трите най-големи, т.нар. системни банки, в страната чрез Единния надзорен механизъм.
В случая според големината на активите си това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и "Обединена българска банка". След присъединяването тези финансови институции ще докладват директно на ЕЦБ, като досега информацията се подаваше от централната банка на България.
ЕЦБ обаче има право да избере и други по-малки финансови институции по своя преценка, които да минат под надзора й.
Влизането в банковия съюз за България означава, че тя няма да може да прекрати тясното си сътрудничество с Франкфурт и да излезе от него в следващите три години.
USD
CHF
EUR
GBP
