Статистиката на БНБ за брутния външен дълг на българската икономика показва, че през първите четири месеца на 2019-а като цяло той расте по-бавно от брутния вътрешен продукт на страната. По тази причина, независимо от номиналното увеличение на дълга за този период от 33,63 млрд. евро на 33,96 млрд. евро, като процент от БВП той намалява от 60,9% през април 2018-а на 57,4% през април 2019-а.

Другата положителна новина е, че независимо от сравнително високия номинален размер на брутния външен дълг на България, нетният му размер е отрицателна величина - минус 4.05 млрд. евро и в сравнение с края на 2018-а този показател бележи подобрение, макар и незначително. Нетният размер е разликата между брутния размер на външния дълг и брутните външни активи, които включват резервните активи на БНБ, активите на банките в чужбина и депозитите на нефинансовия сектор в чужбина. Казано на по-прост език, на национално ниво икономиката ни има да взема от чужбина с 4.05 млрд. евро повече, отколкото има да дава.

Важна подробност в цялата тази картинка е, че увеличението на брутния външен дълг - с 335.3 млн. евро за първите четири месеца на 2019-а, се дължи изцяло на частния сектор - банки и фирми. Външните задължения на банките са се покачили с 350.8 млн. евро. А тези на фирмите - с 233.8 млн. евро. Получената сума от 584.6 млн. евро се компенсира от намаляването на държавния външен дълг с 249.3 млн. евро.

Друг любопитен детайл е, че външните задължения на частния сектор растат изцяло за сметка на краткосрочните заеми - с 657 млн евро. Това увеличение е разпределено почти по равно между банките и частните фирми, а общата сума е частично компенсирана от намалението - 224 млн. евро, на дългосрочните задължения на българските фирми към чужбина. Дали това е временно явление или началото на дългосрочна негативна трансформация на дългосрочен в краткосрочен дълг все още не може да се каже. Напълно възможно е специално при банките, някои от тях да се запасяват с допълнителна ликвидност в очакване на резултатите от прегледа на качеството на активите, който ЕЦБ извършва на шест български кредитни институции.