Началото на декември е, а Консолидираната фискална програма (КФП) все още работи на плюс - казано по друг начин, с излишък. Според официалното съобщение на Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември 2021 г. да бъде положително в размер на около 570 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП). На месечна база за ноември се очаква салдото по КФП да бъде дефицит в размер на близо 160 млн. лева.

"Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 47 790 млн. лв. (94,5 % от актуализирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 7,4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи и ръст на постъпленията от помощи с 0,7 млрд. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 47 220 млн. лв., което е 85,6 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 39 912,5 млн. лева", пише в информацията на Министерството на финансите.

И тук веднага възникват два въпроса. Първият е как така при ръст на разходите от 7.3 млрд. лева в сравнение със същия период на 2020, в края на 2021-а все още сме на излишък? Вярно е, че приходите на годишна база благодарение на инфлацията и бесния ръст на горивата и суровините също нарастват - със 7.4 млрд. лева на годишна база. Но все пак този ръст не толкова значителен, че да покрие планиран дефицит от над 5 млрд. лева. И тук идва втория въпрос, как при тези реалности КФП все още работи на плюс?

Отговорът може да бъде забелязан в прогнозата на ноември и намерен в резултатите за десетте месеца на 2021-а. В прогнозата за ноември се казва, че приходите са изпълнени на 94.5% от актуализирания годишен разчет, а разходите са на 85.6% от този разчет. Практиката от миналата година показва, че в последния месец на годината правителството рязко увеличава - с близо 6 млрд. лева текущите нелихвени разходи. А тези 6 млрд. лева са около 15% от заложените годишни разходи за КФП. Това са най-вече са капиталови разходи по инфраструктурни и други проекти, разходи за възнаграждения свързани с допълнително материално стимулиране на служителите и други подобни.

В данните за Държавния бюджет (той е част от КФП) за октомври например се вижда, че капиталовите разходи са изпълнени едва на 9.9% - похарчени са 244 млн. лева при планирани 2.46 млрд. лева. Направените текущи разходи са за 9.2 млрд. лева при заложени 12.6 млрд. лева. Ето откъде идва спестяването, което държи КФП на излишък, а на Държавния бюджет на малък дефицит от 298 млн. лева, вместо планирания до края на годината близо 5.63 млрд. лева.

Може ли КФП да приключи годината без дефицит? Може! Друг е въпросът на каква ще е цената за това и дали подобно усилие въобще е необходимо.