Още преди пандемията американските компании заемаха значителни суми при ниски лихви. Когато Covid-19 предизвика рецесия, те не забавиха темп: заемаха още повече и скоро плащаха и по-малко, пише The Wall Street Journal.

След кратко повишение, лихвите по корпоративния дълг се сринаха до най-ниското си ниво в историята, което предизвика емитирането на още повече облигации. Нефинансовите предприятия пуснаха дълг на стойност $1,7 трлн. в САЩ през миналата година — с $600 млрд. повече от предходния рекорд, според Dealogic. До края на март т.г. общият им дълг достига $11,2 трлн., според Федералния резерв. Или около половината от размера американската икономика.

Евтините пари помогнаха на всички сектори. Круизните оператори, авиокомпаниите и кината успяха да преживеят пандемията, като замениха част от приходите с продажби на облигации. В същото време разцъфтяващите бизнеси успяха да се запасят с кеш, както и да спестят пари, като рефинансират по-стар дълг. И позволиха на закъсалите още преди пандемията компании да отдалечат заплахата от несъстоятелност чрез нов, дългосрочен дълг.

"Изненадващо е, че разходите по дълга намаляха толкова много", казва Дан Шлангер, главен финансов директор на Crown Castle International Corp., собственик на телекомуникационни кули, който пусна нови облигации при по-ниски лихви, за да финансира капиталовите си проекти и да плати стар дълг.

Големият въпрос е дали компаниите просто не отложиха деня за разплата. Натоварените с дълг предприятия преминаха през рецесията по-леко от очакваното. Но Covid-19 бе уникален шок за икономиката и повече приличаше на природно бедствие, отколкото на типична рецесия. И макар че сега компаниите са ентуасиазирани, главните финансови директори и инвеститорите признават, че бизнесът може да пострада при едно по-типично забавяне на икономиката, която ще увеличи разходите за покриване на дълга за по-дълъг период и може да нанесе по-големи щети на финансите на домакинствата.

В доклад от май месец Федералният резерв подчертава, че инвеститорите рядко са получавали по-малка възвращаемост за риска да инвестират в корпоративни облигации. В него се посочва още, че "уязвимостите, произтичащи от корпоративния дълг, остават сериозни".

Кои излизат от пандемията с най-много дълг?

По време на пандемията компаниите, които емитираха най-много нов дълг, са тези, които пострадаха най-тежко от здравните мерки срещу вируса, показват данните на FactSet. Carnival, най-големият круизен оператор в света, отчита $33 млрд. дълг към края на февруари т.г., почти три пъти повече спрямо края на 2019 г. Дългът на Boeing се удвоява по време на пандемията до $64 млрд., а на Delta се покачва до $35 млрд.

Carnival успя да набере $6,5 млрд. в началото на пандемията чрез емитиране на облигации при лихва от 11,5% и чрез пускането на нови акции. Малко след това апетитът на инвеститорите за корпоративен дълг се възобнови и набирането на средства стана по-лесно. През следващите десет месеца компанията изтегли нов дълг още пет пъти. Последно, това се случи през февруари т.г. при 5,75%.

Лихвите по корпоративния дълг намаляват от 80-те години насам и обичайно следят краткосрочните лихви на Фед и доходността по американските държавни облигации. Причините са няколко. Една от тях е ниската инфлация през периода. Икономическият растеж също забавяше своя темп, което ограничи възможността на Фед да повиши лихвите без да вкара икономиката в рецесия. По време на кризата от 2008 г. централната банка намали лихвите до почти нула за първи в историята и започна да купува облигации в опит да подкрепи икономиката.

Пандемията подсили тези тенденции до екстремни нива.

След като рекордната 2020 г., емитирането на корпоративен дълг остава на високи нива и през тази година. За много от компаниите, които не пострадаха твърде много заради пандемията, пазарът на облигации даде възможност да намалят разходите по обслужването на дълга. В началото на 2020 г. доходността по средния корпоративен дълг бе 2,84%. Към края на годината тя намаля до 1,74%.

Но не всеки смята, че е добре за икономиката в дългосрочен план закъсалите компании да имат възможността толкова лесно да рефинансират дълга си. Торстен Слок, бивш главен икономист в Deutsche Bank Securities и настоящ главен икономист в Apollo Global Management, написа миналата година, че едно от последствията от ниските лихви е, че "запазва живи повече непродуктивни компании, което в крайна сметка ще навреди на дългосрочния растеж на икономиката".

Скот Кимбал, портфолио мениджър и директор в BMO Global Asset Management, не очаква дългъг да представлява проблем в краткосрочен план, но след няколко години може да предизвика главоболия за бизнесите и инвеститорите, когато компаниите започнат да мислят за рефинансиране на облигациите, които емитираха през последната година.

Един окуражаващ факт е, че компаниите все пак не натрупаха нов дълг с идеята да купуват обратно акциите си или да изплащат дивиденти, а го направиха с целта да са подготвени. И могат да са в позиция да изплатят дълга, когато пандемията приключи. Някои от тях даже започнаха да го правят.

Какво се случва в Европа?

Френската Rousselle Industrie SA, която снабдява производителите на боя с нужното оборудване, почти се срива през 2020 г., след като пандемията създава проблеми в доставните вериги и в бизнеса на клиентите ѝ.

Година по-късно компанията все още е изправена пред непрекъснати забавяния на доставките и на плащанията, което прави обслужването на дълговете ѝ трудно. Правителството на страната, наясно с проблемите на Rousselle и на стотици хиляди други компании, постановява отлагане на плащанията с още една година.

Икономики като САЩ и Китай бързо се възстановяват. Но в Европа, където ваксинацията изостава, възстановяването също е по-мудно. И за да се предпазят от вълна банкрути, правителствата удължават подкрепата. Така Париж издава гаранции по заеми на стойност $166 млрд. за около 675 хил. компании.

В Италия премиерът Марио Драги също удължи мораториума по дълговите плащания с шест месеца до декември. В Испания Мадрид опрощава някои държавно гарантирани заеми.

Някои от тези мерки ще създават още тежест за правителствата, чийто дълг се повиши значително от миналата година насам до нива, които не бяха виждани от дълговата криза през 2011 г.

Тази криза е различна от предходните рецесии. Очаквайки значителен спад на икономическата активност и последващо бързо възстановяване, Европа наля $1,8 трлн. в гаранции, грантове и други, за да помогне на компаниите. Това успя да съхрани работни места. Някои държави, като Германия, суспендираха правилата, според които компаниите без средства трябва да подадат документи за банкрут.

Резултатът е, че безработицата остана ниска на континента, а дори и фалитите намаляха. Дори банките решиха, че няма нужда да правят значителни провизии. Тази стабилност обаче лежи на плещите на дълговите програми.

"Ако премахването на настоящите мерки стане твърде бързо, компаниите ще страдат", казват Мартин Оймке, професор по финанси в London School of Economics and Political Science, който е съавтор на доклад на водещия регулатор за финансовата стабилност по темата. В документа Европейският съвет за системен риск посочва, че в най-лошият сценарий, в който програмите за подкрепа само отлагат проблемите, "настоящото ниско ниво на фалити може да бъде сравнено с отдръпването на морето преди цунами".

А ако цунамито дойде, регулаторите се опасяват, че банките не са готови. Андреа Енрия, директор на банковия надзор в Европейската централна банка, псочва, че 40% от банките в еврозоната не са провизирали коректно заеми, които вероятно няма да бъдат върнати. Много то тях дори намалиха очакванията си за дефолт по новите заеми, въпреки очевидните рискове. "Това ни озадачава", каза той наскоро.

Най-голямото притеснение отново се крие в южните държави, където банките са по-слаби, а държавите разчитат повече на туризма. А след повече от година на ограничителни мерки, все още е неясно кога икономиката на Европа ще успее да се възстанови.