В еволюцията на американската икономика през последните четири десетилетия един факт се откроява като особено озадачаващ: големият и много стабилен спад в лихвените проценти.

Историческа справка сочи, че през септември 1981 г. 10-годишните държавни облигации на САЩ са носили над 15% годишен доход. Днес същите дългови книжа носят по-малко от 1%. За същия период критичният краткосрочен лихвен процент, определен от Федералния резерв, лихвен процент на федералните фондове, е спаднал до почти нула от около 16%, а процентът по 30-годишните ипотеки е спаднал под 3% от над 18%, според данни на изданието NYT.

На какво се дължи този спад и какво означава той за вземането на лични и обществени решения?

Някои отговори са ясни, но много други са неуловими.

Една от причините за спада на лихвения процент е спадът в инфлационните очаквания. Както икономистът Ървинг Фишър отбеляза преди почти век, когато инвеститорите в облигации очакват висока инфлация, те очакват изплащането да бъде извършено в значително по-малко ценни долари и те изискват по-висок лихвен процент за компенсация. Когато очакваната инфлация падне, както през последните 40 години, лихвените проценти обикновено също падат.

Но този така наречен ефект на Фишър е само част от пъзела. Според проучването на потребителите от Университета в Мичиган очакваната инфлация е спаднала с 4.3 процентни пункта от септември 1981 г. до септември 2020 г., което обяснява само около една трета от спада в лихвените проценти. Оставащият въпрос е защо коригираните с инфлацията лихвени проценти - това, което икономистите наричат реални лихвени проценти - са намалели толкова значително.

Може да изглежда изкушаващо да обвиним Фед и по-конкретно неговите неотдавнашни председатели, Джером Пауъл и Джанет Йелън. В крайна сметка Фед определя лихвени проценти, нали?

В краткосрочен план, да, но не и в дългосрочен план. Фед се стреми да определи лихвените проценти на нива, които ще доведат до пълна заетост и стабилни цени. Това ниво се нарича естествен лихвен процент. Естествената ставка се определя не от централната банка, а от по-дълбоките пазарни сили, които управляват предлагането на спестявания от хората и търсенето на капитали от бизнеса. Когато Фед определя ниски ставки, той действа по-скоро като пратеник, който ни казва, че икономиката се нуждае от тях, за да поддържа равновесие.

Няколко хипотези могат да обяснят спада в естествения лихвен процент:

Тъй като неравенството в доходите се увеличава през последните няколко десетилетия, ресурсите се пренасочват от по-бедните домакинства към по-богатите. Доколкото богатите имат склонност към спестяване, повече пари се вливат на капиталовите пазари за финансиране на инвестиции.

Китайската икономика нараства бързо през последните години и Китай има висок процент на спестявания. Тъй като този огромен пул от спестявания се влива на капиталовите пазари, лихвените проценти по света падат.

Събитията като финансовата криза от 2008 г. и настоящата пандемия са ярки напомняния за това колко несигурен е животът и може да са отблъснали хората от риска, насочвайки ги към смятаните за "сигурни" държавни облигации. Повишеното им предпазно спестяване и особено по-голямото търсене на безопасни активи са довели до намаляване на лихвените проценти.

От 70-те години насам средният икономически растеж се забави, може би поради по-бавния технологичен напредък. Спадът в растежа понижи търсенето на нови капиталови инвестиции, като тласка лихвените проценти надолу.

Старите технологии, като железопътни линии и автомобилни заводи, изискваха големи капиталови инвестиции. Новите технологии, като тези, разработени в Силициевата долина, може да са по-малко капиталоемки. Намаленото търсене на капитал намалява лихвените проценти.

Някои икономисти, най-вече професорът от университета в Ню Йорк Томас Филипон, предполагат, че икономиката е по-малко конкурентоспособна, отколкото е била някога. Бизнесът с нарастваща пазарна мощ не само повишава цените си, но и инвестира по-малко. Отново намаленото търсене на капитал оказва натиск върху лихвените проценти.

Коя от тези хипотези е вярна? А може би съвкупното действие на всички, до голяма степен е било в основата на безпрецедентното понижение на лихвите през последните десетилетия.

Някои от последиците от ниските лихвени проценти вече са ясни. Например, балансиран портфейл наполовина в акции и наполовина в облигации в исторически план е донесъл възвръщаемост от 8.2 процента, или около 5 процента след инфлацията.

Това означава, че институции като университети, които използват възвръщаемостта на своите дарения за финансиране на дейността си, ще трябва да стегнат коланите си. Това също така означава, че хората ще трябва да преосмислят пенсионните си спестявания. По почти същата причина публичните и частните пенсионни планове вероятно са по-недофинансирани, отколкото предполагат настоящите оценки.

Има обаче и положителни страни на спада на лихвените проценти. Младите семейства, които искат да закупят жилища, например се възползват от по-ниските разходи за ипотечно финансиране.

Някои икономисти предполагат, че при толкова ниски лихви правителството не трябва да се тревожи много за увеличаване на държавния дълг. Това вероятно е правилно, до известна степен. Въпреки че държавният дълг е близо до най-високата си точка като процент от брутния вътрешен продукт, обслужването му не представлява проблем, до голяма степен благодарение на ниските лихви.

Но лихвените проценти винаги могат да се върнат към по-нормални нива. Ако е така, обслужването на дълга ще стане по-скъпо.

Освен това някои от причините за ниските лихвени проценти могат да дадат основание за безпокойство. Например, ако те отразяват ниски очаквания за растеж, тогава не разчитайте на силен растеж, за да намалите процента на дълга към БВП. В крайна сметка ниските лихвени проценти са "нож с две остриета". Все още не се знае кое острие ще е по-остро.