Ползите от влизането в еврозоната за България са основни две - намаляват се разходи, които се правят по търгуването и икономическия обмен с с ЕС, намаляват се транспортни разходи, определени осигуровки по транспорта и други. Елиминира се всякакъв валутен риск, който за нас не е голям. Очаква се дългосрочната цена на капитала да спадне за българките стопански деятели, поради интергацията. Това заяви Георги Ганев, депутат от от Демократична България и член на бюджетната комисия в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"За България отговорът на въпроса дали да сме в еврозоната продължава да бъде "да", възможно най-бързо. Има аргументи относно рисковете. Един от големите такива е политически - "от разпасване", т.е. да забравим фискалната дисциплина. Това например се случи с нашите южни съседи".

Ще бъдем ли част от вземането на решения в еврозоната?

По думите му в момента страните членки са 19, най-големите 5 гласуват, но на всеки четири заседания пропускат едно, а другите 14 имат 9 гласа. Когато нарасне бройката, ще се разпределят на три групи. Това може да означава, че при вземане на важни решения, може да не участваме.

Очаква ли се увеличаване на цените след идване на еврото?

"Ще има опити за вдигане на цените, но опитът на други страни показва, че вдигане се забелязва точно преди приемане на еврото, но в хоризонт от по-малко от година цените остават на нива, на каквито биха били и без приемане", коментира Ганев.

Въпросът е дали ние ще го въведем в момент, в който има повишаване на цените в еврозоната или в момент, в който имаме стабилни цени или дори дефлация, коментира той.

Хърватия влиза в Еврозоната с 1 неизпълнен маастрихски критерий

Хърватия влиза в Еврозоната с 1 неизпълнен маастрихски критерий

Зелената светлина за приемане на еврото е дадена под политически натиск

"Планът за това какво да се прави преди да се въведе еврото трябваше да се случи преди да сме взели голямото решение, дали сме готови да приемем еврото през 2024 година. Това така или иначе трябваше да се свърши, независимо от датата на бъдещия прием. Не можем да си позволим да сме логистично неподготвени.", коментира той.

След приемане на еврото всичко в България, изразено в наличност като пари, се дели на 1,95583. Това включва заплата, кредит, депозит и други.

"Мерки в посока по-ниска инфлация през следващата година е да се предприемат политики и мерки в посока намаляване разходите на бизнеса. От момента предложените само три работят в тази посока. Според нас това са вдигането на прага по регистрация на ДДС, което ще намали административните разходи. Втората е намаляването на законната лихва за забава. Третата е промяната на ДДС и акцизни ставки на места, където държавата определя цените", заяви Ганев.

Вдигане на пенсии и други социални мерки не могат да се смятат за антиинфлационни, заяви той.

"Ние като малка държава, продължаваме да сме податливи на политическите ветрове и модите в еврозоната. За страната ни по-малкото зло е членството, отколкото да останем отвън".