"Истинският проблем на местните данъци в България е, че не са в достатъчен размер, а не структурата им". Това заяви пред Money.bg Пламен Донев - член на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и ръководител на направление "Данъчна и счетоводна методология".

Експертът коментира идеята на правителството да въведе прогресивен данък върху имотите. Оказва се обаче, че такъв вече съществува. "За първия имот, който е основно жилище на гражданите, данъкът се дължи в размер 50% от нормалния. Тоест, на практика прогресията е двойна - за втория и всички следващия е по 100%."

Според него обаче тази "отстъпка" не е необходима, защото нивото на облагане с местни и имуществени данъци в България е в пъти по-ниско като процент от БВП, отколкото в другите държави. Поради тази причина той не смята за нужно въвеждането на допълнителен елемент на прогресивност, както предлагат управляващите.

За да се повишат местните данъци обаче, Народното събрание трябва да актуализира данъчния закон. Едва когато се обновят данъчните оценки на жилищата спрямо нивото на инфлацията, общините ще могат да увеличат таксите, като в момента гласувания диапазон е от 0,1 до 4,5 промила. При евентуална актуализация експертът очаква те да нараснат до два-три пъти, а в столицата - дори четири пъти.

Това ще доведе до три положителни ефекта - доближаване до пазарните нива, по-голяма прозрачност на цената при сключването на сделка и данъчна автономия на общините, която ще осигури възможност за предоставяне на по-широк кръг от публични услуги.

Снимка 769082

Друга вече съществуваща форма на прогресивно облагане у нас е транзакционен данък при закупването на имот. Процентът на облагане при покупка на жилища в София е 3% (30 промила), докато годишният данък върху притежаването му е 1,875 промила.

"Ако плащаш пълният размер на годишния местен данък, трябва 20 години (16, но с ефекта на времето 20) да го притежаваш, за да платиш толкова, колкото при придобиването му. За основно жилище този период е 40 години."

По отношение на твърдението, че реформата ще направи жилищата по-достъпни за младите хора, Пламен Донев е съгласен с аргументите на правителството. Това ще е стимул да не се инвестират толкова много средства в недвижимо имущество, което ще доведе до понижаване на броя на празните апартаменти, който в София в момента е около 30%.

Колко е ефективна данъчната система в България?

Докладът на ЕК след процедурата по свръхдефицит открои няколко сериозни проблема в страната ни. Първият от тях е големината на сивия сектор, който, според изчисленията на експертите, е 34,5%. Вторият съществен проблем е неефективността при разходването на бюджета - вместо инвестиции, средствата отиват за пенсии и заплатите, тоест потребление.

Третият проблем, който открояват от институцията, е именно недостатъчната събираемост на данъците спрямо БВП. Според предложенията в доклада страната ни трябва да премине към прогресивен подоходен и корпоративен данък.

"Проблемът не е в дизайна и замисъла на нашата данъчна система - тя всъщност е по-добра от тези на западноевропейските държави. И е съобразена с държава, която има нужда от висок икономически ръст, а това се прави, като слагаш по-голям акцент върху данъците върху потреблението (ДДС и акциз) и по-малък върху корпоративното облагане и облагането на личните доходи", коментира експертът.

Икономист: Бюджетният дефицит у нас може да се свие чрез намаляване на разходи, а не с вдигане на данъци

Икономист: Бюджетният дефицит у нас може да се свие чрез намаляване на разходи, а не с вдигане на данъци

Мнението на Георги Вулджев за бюджетната политика сега

Според него основният проблем е, че системата не работи по първоначалния замисъл, а се наблюдават прекалено много облекчения и стимулиране на сивата икономика заради липсата на зависимост между осигурителния принос и размера на пенсиите.

Проблемът с личните данъци и осигуровки е подобен на този с местните - общият размер на приходите от тях като процент от БВП е много по-нисък от средноевропейският. От друга страна, корпоративният данък у нас е на средноевропейско ниво, а в някои случаи - и по-голям.

Какво ще промени задължаването на държавните служители да си плащат осигуровките?

Първоначалното предложение на управляващите задължаваше държавните служители да започнат да си плащат осигуровките - първоначално частично, а на по-късен етап - и напълно. След това обаче идеята се трансформира, като беше предложена компенсация.

"Нетният доход на държавния служител няма да се промени, което означава, че от финансова гледна точка няма абсолютно никаква истинска промяна. Така ефектът за бюджета ще е нулев и показва, че често пъти в общественото пространство, когато се дискутират такива далечни въпроси, те се правят по непрофесионален начин, защото не се разбира същината на системата."

Цялото интервю може да гледате във видеото.