Енергетика на бъдещето или зелените горива, които ще заменят "замърсяващите" енергоносители

Енергетиката е от индустриите - при това основополагаща за всяка икономика - които в най-голяма степен замърсяват околната среда в световен мащаб. Не случайно една от основните цели на зелените политики е, да бъдат заменени топлоелектрическите централи (ТЕЦ) работещи на въглища, с екологично чисти ("зелени") източници на енергия.

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са една от алтернативите, тъй като те използват вятъра и слънцето, като съответно чрез вятърни турбини и слънчеви панели се произвежда електроенергия. Недостатъкът в случая е, че ВЕИ-съоръженията могат да работят само когато има вятър и/или слънце, т.е. задължително трябва да има изградени и т.нар. заместващи енергийни мощности или "студен резерв", работещи по конвенционалния начин. Електроенергията получена от ВЕИ продължава да е сравнително скъпа, макар че вече разликата с останалите енергоизточници не е толкова голяма, както преди години.

Атомната енергия е най-евтината и засега остава в "графата" "зелена" енергия на Европейския съюз. Всъщност, напоследък се наблюдава дори своеобразен "ренесанс" на ядрената енергетика, особено на фона на желанието на ЕС за диверсификация на доставките на енергоносители и опитите за "откъсване" от зависимостта от руския петрол, природен газ и въглища (взе се решение за спиране на доставките на руски въглища в ЕС от август). Впрочем, що се отнася до въглищата, България не се нуждае от внос.

Страната в ЕС с най-много ядрени централи и съответно с най-голям дял на произведената от АЕЦ електроенергия е Франция. По принцип колкото по-голям е делът на електроенергията от АЕЦ в цялата произведена електроенергия от дадена държава, толкова по-ниска е осреднената цена на тока в държавата.

Особеността при изграждането на атомни електроцентрали е, че за започване на строителството се изискват специални оценки и разрешения (най-общо казано) от съответните регулаторни органи на дадената страна и от ЕС. Това, заедно с процеса по проектиране и самото строителство отнемат години, възможно е да са 5-10, дори повече.

След това обаче може да се разчита на сигурно, непрекъсваемо и екологично чисто производство на електроенергия, при това сравнително евтина, в продължение на десетилетия. А самото ядрено гориво, което ползват АЕЦ, се зарежда веднъж на няколко месеца. Може да се каже, че АЕЦ практически осигурява независимост при електроснабдяването, защото може да се закупи ядрено гориво за няколко години напред.

Що се отнася до България, очаква се до 2030 г. у нас да бъдат постигнати кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент, или 50 678,31 GWh електроенергия. Това показва анализът на схемата за задължения за енергийни спестявания за периода януари 2021 - декември 2030 г., направен по повод разглеждането и утвърждаването от Министерски съвет на Наредба за определяне на националната цел за енергийна ефективност, общата кумулативна цел и схемата за задължения за енергийни спестявания и разпределянето им между задължените лица.

Много водещи енергийни експерти в света наричат водорода "гориво на бъдещето".

Германия, Япония, Холандия и десетки други страни в света публикуваха свои собствени "водородни стратегии". След тях енергийните гиганти Total, BP, Shell, Eni, Equinor са се фокусирали върху водорода в плановете си за развитие, пише в анализ на Forbes.

Пазарът на водород обаче се разраства от ниска база. В публикацията на Bloomberg New Energy Finance "Персепктиви за водородната икономика" се изчислява, че до 2050 г. водородът ще може да осигури до 25% от световните енергийни потребности. И това е, като се има предвид, че по оценките на ООН, население в света до 2050 г. ще нарасне с още 2,5 милиарда души.

Обаче, за да се случи посоченото, ще са необходими около $150 милиарда субсидии през следващите 10 години и значително увеличение на "въглеродния данък", за да бъдат принудени производствените предприятия да преминат към използване на "чисти" енергоносители.

Няколко показателни факти:

- Според различни източници, общият обем на производството на водород в света е до 70 милиона тона, а общият средногодишен темп на прираст за последните 20 години е нисък - около 1,6%;

- Повече от 90% от водорода се произвежда на мястото на потреблението му от нефтопреработващата и химическата промишленост;

- Към момента като суровина за производство на водород доминират въглеводородите. Повече от 68% от водорода се получава от природен газ, 16% - от нефт, 11% - от въглища и 5% - от вода чрез електролиза;

- Приносът на природния газ в световното производство на водород се оценява на 205 милиарда кубически метра годишно, което е 6% от световното потребление на газ и почти половината от годишното потребление на ЕС;

- Предвижда се глобалният пазар за производство на водород да достигне във финансово изражение 201 милиарда долара до 2025 г., от около 130 милиарда долара през 2020 г., при средногодишен темп на прираст от 9,2% през прогнозния 5-годишен период.

Водородът може да внесе корекции в съществуващите геополитически и икономически "статуси" на различни страни - някои вносители на енергийни ресурси могат да се превърнат в износители, а традиционните доставчици да загубят влиянието си на пазарите, пише Forbes.

Засега като потенциални износители на водород се очертават традиционните доставчици на енергоносители - Саудитска Арабия, Русия, Австралия, Норвегия. Но "вратата" остава отворена за нови "играчи", които имат ясни енергийни стратегии и съответния ресурсен потенциал.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.