Как станахме жертви на бързата мода и защо трябва да обърнем тренда?

Знаете ли, че парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година. Текстилният сектор в Европа е един от водещите по екологичен отпечатък.

82% от потребяваните текстилни стоки идват от страни извън Европа (по данни от 2018 г.) Изнесените извън Европа производствени дейности обаче не са обект на регулации от страна на ЕС, което не дава възможност за добри практики в социален и екологичен аспект. Това се казва в Доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор в България, изготвен по поръчка на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).

Друг проблем, който съществува от над две десетилетия е генерирането на текстилни отпадъци. Статистиката показва, че всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а хвърляме 11 кг. Жертви сме на "бързата мода" - ползваме дрехи едва до 7-8 пъти. В Европейския съюз живеят приблизително 450 милиона души, което говори за размера на проблема с текстилните отпадъци.

На европейско ниво

Едва една трета от текстила се събира разделно (между 1,7 и 2,1 млн. тона), а останалото количество (между 3,3 и 3,7 млн. тона) попада в смесения битов отпадък. Между 50 - 75% от разделно събраните дрехи и други текстилни продукти в Европа са все още годни за употреба, а голяма част от остатъка може да бъде рециклиран и пригоден за други нужди. В същото време, почти 100% от текстила изхвърлен заедно с битовите отпадъци приключва живота си на сметището или бива енергийно оползотворен, се казва още в доклада.

Българска Асоциация Кръгов Текстил

В България

Тенденциите в потреблението на текстил сред българското население следват световните. И в България има значителен ръст в потреблението, придружен от голямо, но не пропорционално увеличаване на разходите за дрехи. Това има отражение и в екологичния отпечатък на текстилната индустрия, както от гледна точка на производството, така и от гледна точка на генерираните отпадъци.

През периода 2012-2019 г., количеството изхвърлен текстил се увеличава значително. Данните показват, че между 2012 г. и 2020 г. общото количество битов отпадък намалява със 7,8% (достигайки 39 кг./жител), а количествата текстилен отпадък нарастват с цели 54% (достигайки 7 кг./жител). С оглед на това, не е изненада, че като дял от общите битови отпадъци, текстилните отпадъци са се повишили до 5% през 2019 г.

Българска Асоциация Кръгов Текстил

Като член на ЕС България е длъжна да създаде система за разделно събиране на текстил до началото на 2025 г. Засега разделното събиране и третиране на текстилни отпадъци на територията на България се прави от организации, на изцяло пазарен принцип, повечето от които са членове на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).

Добри практики в Европа

Някои държави-членки имат добри практики в това отношение и могат да служат като успешен пример за страните членки, за които предстои въвеждането и оптимизирането на системи за разделно събиране на отпадъци от текстил.

Единствените държави-членки, в които действат законови изисквания за разделното събиране на текстилни отпадъци, са Франция и Естония. Във Франция, производителите на текстилни стоки и обувки са задължени финансово да подпомагат разделното събиране и оползотворяване на текстилния отпадък чрез т.нар. система за разширена отговорност на производителя (РОП), се посочва с доклада.

Примерът от Франция показва, че с помощта на тази система се постига висок процент на разделно събрания текстил - почти 40%. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа.

В много от държавите, в които не са създадени организации по оползотворяване на текстил, разделното събиране на отпадъци се осъществява от благотворителни и бизнес организации. Те са фокусирани върху разделното събиране на най-качествените, запазени и незамърсени дрехи, които се явяват годни за директна повторна употреба. Тези дрехи представляват относително малка част от общото количество образувани отпадъци от текстил. Към момента разделното събиране на текстилни отпадъци с цел рециклиране не е разпространено, предвид икономическата нерентабилност на процеса.

В няколко европейски страни вече има изграден значителен капацитет за сортиране от частни организации. Така например, Полша разчита основно на вносен текстилен отпадък като суровина за сортировъчния си сектор, а Нидерландия внася около 200 хил. тона употребяван текстил на година, за да запълни изцяло наличния си капацитет за сортиране.

Голяма част от дейностите по събиране, внос, copтиpaнe и подготовка за повторна употреба се изпълнява от Българската Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ). Компаниите-членове обработват средно 30-34 хиляди тона на година като капацитетът е поне 60 хиляди тона годишно.

Един добър пример и в България е бизнес модела на Remix Global EAD (Remix), която оперира на 9 пазара в ЕС и от 2021 г. е част от компанията thredUP Inc. - собственик на една от най-големите платформи за препродажба на дрехи, обувки и аксесоари в света.

Услугата "Продайте на Remix" дава възможност на потребителите да създават кръгов гардероб и удължават живота на дрехите, като продават запазените си дрехи, обувки и аксесоари.

През 2022 г., Remix открива един от най-големите центрове за кръгова мода в Европа и поставя България на водеща позиция в сектора. Новата база е с площ от близо 30 000 кв. м. и с дневен капацитет за обработка на до 60 000. Така, годишно могат да бъдат спестявани над 118 млн. кг СО2 емисии, близо 2 млрд. МJ. електричество и над 4 млрд. л. вода.

В Доклада са разгледани 2 сценария - базов и оптимистичен, в които е оценен ефектът от въвеждането на насърчаващи мерки в сектора за сортиране и третиране на ненужен текстил, с поглед към 2030 г.

Базовият сценарий отразява предполагаемото естествено пазарно развитие на дейността, без допълнителни стимули и държавна подкрепа. Оптимистичният сценарий предполага въвеждане на определени мерки в периода 2023-2024 г., което да доведе до значителни подобрения в резултатите до 2030 г.

При базовият сценарий се отличават следните точки:

• До 8% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци през 2030 г.
• повторна употреба на 60% от разделно събрания и сортиран ненужен текстил
• пренасочване за рециклиране на 14% от разделно събрания и сортиран ненужен текстил.

При оптимистичния сценарий:

• 40% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци
• пренасочване за повторна употреба на 60% от разделно събиране ненужен текстил
• рециклиране на 30% от разделно събирания отпадък

Сред възможните стимули за постигането на резултатите са:

• Задължително прилагане на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти;
• Задължителни цели за подготовка за повторна употреба на разделно събрания текстил
• Препоръчителни цели за пуснати на пазара дрехи втора употреба (от общия дял пуснати на пазара дрехи)
• Препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни продукти, пуснати на пазара. Целите трябва да засягат влагане на материали конкретно от текстилни отпадъци, не от други типове отпадъци (като PET бутилки).