"Докато има шарани, ще има и Никулден" - тази фейсбук мъдрост обобщава настроенията, след като в края на миналата седмица окончателно стана ясно, че инвестицията в публични зарядни станции няма да направи между 15 и 50 000 българи богаташи. Това е ориентировъчният брой нашенци, превели между 540 и 27 000 лева в криптовалути към компанията BETL.
Офертата - с парите се придобива публична зарядна станция за мобилни устройства в чужбина и инвестицията в нея се избива за броени седмици, след което има чиста печалба. Всеки участник получава дял от "заработеното" от поканените от него надолу по схемата, а цялата организация се случва не само с помощта на скрити Telegram групи, но и с мрежа от офиси в страната и в рамките на събития на живо и кампании в социалните мрежи, включително с участието на известни личности като олимпийския шампион Карлос Насар.
Към края на деня на 6 декември стана ясно, че е спряло изплащането на ежедневните печалби, а движението на потоци от криптовалута към различни портфейли изглеждаше като типично "издърпване на чергата" изпод краката на инвеститорите. Скоро и сайтовете и социалните профили, свързани с BETL започнаха да изчезват. Парадоксално или не, веднага на тяхно място се появиха реклами на две платформи на същия принцип (инвестиции в давани под наем външни батерии) и с аналогични обещания за свърхбърза печалба.
Целият сюжет се разиграва по-малко от половин година след краха на друга популярна у нас пирамида - Metamax, която предлагаше щедро заплащане срещу гледане на клипове. Случва се в България - държава, в която хиляди хора още през 90-те се опариха от измамните обещания на пирамидите като "Ийст уест" и "Лайф чойс". Защо не се учим от грешките?
Омагьосан кръг
Жертвите на BETL "наистина са внуци точно на тези хора, които мятат по 50-100 000 през прозорците, на хора, които са били завлечени от много пирамиди в миналото", коментира пред Money.bg изпълнителният директор на Finance Academy Георги Захариев.
По думите му виждаме ефекта от съчетанието на непознаване на материята и облъчване с концепцията, че може да съществува бърза печалба.
"Идва при нас някой приятел, братовчед, човек, който не сме виждали от 5 години и ни казва: "Да знаеш, аз направих тук едни много големи пари, ти защо не искаш да се включиш?" и си казваме "Най-после дойде при мен тази възможност!". Тъй като нямаме никакви фундаментални познания как работи бизнесът и че няма как ние да си възвърнем една инвестиция за месец, два или три, защото няма бизнес логика в това нещо, ние си казваме: "Ами, най-после и на мен да ми се усмихне този късмет, който на всички останали им се усмихва", описва механизма той.
Според Захариев подобна е мотивацията, която кара някои хора да играят хазарт - вярват, че бързата печалба е възможна.
Експертът по управление на личните финанси Петко Тодоров посочва, че у нас все още нямаме опит - от по-малко от 30 години въобще е възможно да инвестираш в нещо, различно от имот и депозит. "Ниската финансова култура, ниските доходи, липсата на спестявания може би са трите основни фактора, които тласкат много българи да губят по този нелеп начин парите си", обяснява пред Money.bg той.
Според него има и силен FOMO ефект с помощта на социалните мрежи: "В TikTok и други платформи можете да видите клипове, в които едни хора обясняват колко бързо са забогатели. Гледайки ги, у теб остава усещането, че да забогатееш е изключително лесно и може да се случи изключително бързо.
"Тези пирамиди използват техники на социално инженерство. Това са техники за манипулация на инвеститорите, с които те успяват чрез доста агресивни маркетингови послания да убедят инвеститорите в легитимността на дадена инвестиция. Има го и елементът на алчност на всеки един инвеститор. Когато той е добре манипулиран от такива измамници, тогава се стига до "набъбване" на такъв вид пирамиди", заявява адв. Константин Миков, чиято практика е свързана със защита на интересите на пострадали от различни видове финансови измами.
По думите му важен елемент на подобни схеми е механизмът, в който първите инвестирали водят след себе си други хора. Едно от най-смущаващите неща около краха на BETL са коментарите в социалните мрежи на потребители, които твърдят, че са били напълно наясно, че това е пирамида - но са се надявали да успеят да се измъкнат от нея навреме.
Според Захариев такива изказвания са по-скоро защитен механизъм: "Много е трудно след като човек е допуснал грешка, особено когато тя е коствала много пари на него или на хората около него (методът на Multi-Level работи тук), е много трудно да излезем пред другите и да кажем: "Допуснах грешка". Опитваме се да я легитимираме - всъщност сме имали план в главата си, имали сме логика. Това е липса на смелост и доблест".
Как да разпознаем пирамидата?
За да не попаднем в мрежата на престъпниците, трябва да погледнем възможно най-реалистично на тяхното "инвестиционно предложение", категорични са и тримата експерти.
"Препоръчвам на хората да си задават въпроса "Как това нещо ще изкарва пари?". Това легитимен бизнес ли е, регистриран ли е в България? Най-важното - уговорката, че за кратък период ще удвояваме и утрояваме парите си е абсолютен "червен флаг", предвид 8% средна доходност на световните финансови пазари", категоричен е Георги Захариев.
Освен обещанията за много бърза печалба, трябва да сме нащрек и когато липсват регулация и прозрачност, посочва Петко Тодоров - всякакви маркетингови събития, клубове и системи за препоръки от близки и роднини не променят факта, че, например, при плащанията с криптовалута не можеш лесно да разбереш откъде идват парите и накъде отиват.
"Трябва да си зададете въпроса откъде имат толкова много пари за маркетинг. Когато се дават невероятни средства без да имат реална икономическа дейност и се използват известни личности, се прави опит да се скрие фактът, че става дума за най-обикновена финансова пирамида", допълва адв. Миков.
По думите му белег на измамната схема е липсата на всякакъв контрол върху маркетинговите послания, които са очевидно подвеждащи - особено на фона на отсъствието на каквато и да е яснота за бизнес плана, конкретните бъдещи стъпки в него и евентуалните разрешения, нужни за реализирането им.
Какво правим сега?
Според адв. Константин Миков ужилените от BETL биха постигнали най-добър изход с гражданско дело - за да се установят подвеждащата информация и незаконното естество на бизнеса, след което да се търси отговорност на дружеството и, евентуално, на неговите управители.
"Това юридически е доста сложно и зависи колко средства са останали в самото дружество и доколко лична отговорност може да бъде търсена на самите управляващи на тази група", признава той.
По-големи "шарани" ли сме в сравнение с останалите в региона? "Мисля, че водим по отношение на балканските страни. Бих казал, че определено последните години в България се говори много по темата. Факт е, че не е невъзможно да се случат такива лоши неща, но стоим по-добре от нашите балкански съседи", отговаря Петко Тодоров.
Той обаче е категоричен - по отношение на финансовата грамотност стоим по-зле от хората в Западна Европа. Факт е и че по-малко от 5% от активите на българите са инвестирани в акции, ETF и подобни инструменти, докато в развитите държави говорим за 35-40%.
"Всичко опира до финансовата грамотност, колко сме грамотни и откъде тръгваме. Образованието по лични финанси и изобщо по икономика трябва да бъде заложено в нашата образователна система. Второто нещо трябва да бъде критичното мислене - не подлагаме на съмнение това, което виждаме в социалните мрежи. На трето място - просто трябва да проверяваме фактите. В света на информацията можеш да намериш информация с два клика", подчертава експертът.
Уроците, които не са научени в училище, се научават срещу доста висока цена в живота. Все пак Георги Захариев намира и оптимистичен поглед към случилото се с BETL: "Когато хората се опарят от подобни пирамиди, една немалка част от тях ще започнат да си отварят очите и ушите повече - когато си загубил пари веднъж, не искаш да ги губиш втори опит".
Затова и измамите стават все по-комплексни, но и в същото време интересът към обученията по финансова грамотност расте. Надеждата е, че това ще има ефект върху цялото общество. И следващите пирамиди ще имат по-малко жертви.
USD
CHF
EUR
GBP
