Живот до заплата: Колко финансово (не)грамотен е българинът

Мнозинството от българите живеят от заплата до заплата, не заделят пари, не мислят за инвестиции и са скептични колкото към дигитализацията, толкова и към начина, по който държавата управлява парите им. Това показват данните от национално представително проучване на агенция "Тренд" по поръчка на Finance Academy.

Ниска финансова грамотност се вижда както сред хората с ниски доходи, така и сред тези с високи. Младежите са по-отворени към технологичните решения, свързани с парите им, докато възрастните са изправени пред сериозни рискове заради липсата на дигитални умения, посочват в анализа си от образователната платформа.

Какво ни казват данните? "За мен най-важното послание е, че българите са наистина финансово неграмотни. Дори и сравнено с повечето европейски държави, много по-малък процент българи инвестират и още по-тъжното е, че сравнително малък процент българи спестяват средства", коментира пред Money.bg изпълнителният директор на Finance Academy Георги Захариев.

Как да подобрим финансовата грамотност на цялото семейство?

Това е също толкова важно, колкото това да четеш, да пишеш и се оправяш с компютрите

Оправдание ли са ниските доходи?

Традиционно у нас липсата на финансова грамотност се оправдава с това, че хората са бедни. Проучването обаче показва, че близо 60 на сто от българите са със среден или висок доход, а освен това около една трета от запитаните (32%) очакват стандартът им на живот да се подобри през 2024 г.

В същото време, почти три четвърти от анкетираните (73%) не спестяват пари срещу само 22%, които го правят.

Източник: Тренд / Finance Academy

"За съжаление, това включва дори хората с по-високи доходи. В рамките на проучването, най-високата доходна рамка е над 2000 лева месечен доход - и голям процент от тези хора също не спестяват. Спестяването е навик, който не е обвързан само и единствено с това какви доходи получаваме - по-скоро е обвързан с това какви хора сме и какви финансови навици имаме", коментира Захариев.

Изследване: Каква е финансовата грамотност на хората от Г 20?

50% водят бюджет, най-малко спестяват в Аржентина, най-много в Китай

Само 14% от хората у нас получават доходи извън заплатата и пенсията си, а наполовина по-малко са тези, които инвестират. Затова и авторите на изследването дефинират масовия българин като "Наемен работник, разчитащ на заплата или пенсия".

"Средната европейска стойност на хора, които инвестират, е 24% - при 7% в България, тоест ние сме няколко пъти назад", отбелязва Захариев.

Недоверие в прогреса

Цели 55% от българите не използват онлайн банкиране, а само 16 на сто отговарят, че биха използвали изцяло дигитални пари вместо печатни пари.

"Когато говорим за дигитализация, трябва да имаме предвид, че хората, които не са финансово дигитални, са хора, които изпадат по-често в риск да останат назад - от гледна точка на своите доходи, но и на своите знания и умения и на всичко, което е необходимо, за да бъдем успешни през XXI век", коментира Георги Захариев.

Залагайте на дигитални валути с реално приложение в бизнеса

Коментар на Емилиян Енев - дигитален предприемач и съосновател на технологичната компания ReCheck

Когато става дума за дигитални пари - проекти като дигиталното евро, криптовалутите и т.н., си личи различното отношение на млади и стари - при средно 16% склонни да ги използват във всички възрасти, процентът във възрастовата група 18-29 г. е повече от двоен, 35%.

Източник: Тренд / Finance Academy

"Това означава, че младото поколение е много отворено към дигитализацията на парите. Това може да създаде голяма пропаст между хората, които са на над средна възраст и тези, които са доста млади в момента", предупреждава изпълнителният директор на Finance Academy.

Недоверие в държавата

Един от любопитните въпроси в допитването е дали вдигането на данъците ще повиши стандарта на живот на респондентите. Едва 7% отговарят утвърдително.

Захариев отбелязва, че сред хората с високи доходи е повече от двойно по-масово възприятието за връзката между това, което плащат като граждани и това, което получават като качество на живот. Все пак, обаче, отново говорим за само 16% от респондентите в тази група.

Корупция, бюрокрация и липса на инфраструктура спират инвестициите у нас

Компаниите трябва сами да изграждат улици. От какво още се оплакват австрийските фирми?

"Българите не вярват в управлението и в правилното разпределение на финансовите ресурси. Има едно разбиране, че когато се повишават нашите данъци, парите ни ще потънат в някаква форма на корупция или нещо, което не е правилно - едни пари, които не са излишни, но не са рационално използвани", коментира той.

Какво е решението?

От Finance Academy са категорични, че решение на проблема с финансовата (не)грамотност може да има единствено с участието на образованието. Затова и не е изненада, че аналогичните допитвания сред собствените им курсисти показват многократно по-добри резултати.

"Не винаги отговорът на въпроса е просто повече пари да влизат в портфейла ни, понякога отговорът е какво остава в този портфейл и къде отива то. Какви разходи имаме, как работят кредитите, как работят различни други финансови инструменти. Колкото повече навлезем в детайл и разберем как работят парите генерално, толкова по-добре можем да ги управляваме правилно - и нашите лични, и семейния бюджет", подчертава Георги Захариев.