Следващият път, когато някой почука на вратата ви, което в съвременния дигитален формат се изразява в съобщение в месинджър или вайбър, с предложение за бърза голяма печалба срещу минимална инвестиция, се замислете дали това въобще е възможно.
Да, през последните години чрез различни финансови инструменти - от класическите акции, през покупко-продажбата на имоти, до крипто активите, достатъчно хора показаха, че могат да увеличат значително богатството си. Но общото между тях е, че са отделели достатъчно време за подобряване на своята финансова грамотност.
Тя е от съществено значение за всяко общество. За съжаление, в България масовата липса на интерес и знания в областта на финансите и икономиката създава плодородна почва за финансови измами и пирамидални схеми. Това явление има множество измерения, свързани както с индивидуалните нагласи, така и с по-широкия социално-икономически контекст.
Липса на финансово образование
Една от основните причини за ниската финансова грамотност в България е липсата на систематично образование по темата. Финансовите въпроси, като управление на личния бюджет, спестявания, инвестиции и рискове, рядко са обект на обучение в училищата. Това води до ситуация, в която младите хора навлизат в живота неподготвени за предизвикателствата на реалната икономика. Вместо да се учат да вземат информирани решения, те често разчитат на интуицията си или на съвети от некомпетентни източници.
Освен това, много българи нямат достъп до адекватна информация за управлението на личните си финанси. В резултат на това те стават лесна мишена за финансови измами. Например, много хора са привлечени от обещания за "гарантирана възвръщаемост" или "бързи печалби" без да разбират рисковете, свързани с тези оферти. Липсата на базисни познания в областта на финансите пречи на хората да разпознават предупредителните знаци на измамните схеми.
Културни и социални фактори
На културно ниво съществува и известна доза недоверие към традиционните финансови институции. Исторически, банките и други финансови организации в България често са били възприемани с недоверие, най-вече заради фалитите на няколко големи банки през последните 20 години, които оставиха хиляди вложители с изгубени спестявания и разклатиха обществената вяра в стабилността на финансовата система. Това недоверие кара хората да търсят алтернативи, които понякога се оказват нелегитимни. Например, пирамидалните схеми предлагат лесен достъп до "големи печалби", без сложни процедури или високи такси. За много хора това изглежда по-атрактивно в сравнение с официалните инвестиционни продукти.
Социалната среда също играе роля. В много случаи хората попадат в измамни схеми, защото техни приятели, роднини или познати вече са се включили в тях. Проблемът е, че пирамидалните схеми разчитат именно на доверието между участниците. Така хората често се включват в подобни проекти, без да проверят легитимността им, само защото са получили препоръка от близък човек.
Източник: iStock
Ролята на медиите и интернет
Медиите и социалните мрежи също допринасят за разпространението на финансови измами. В последните години наблюдаваме ръст на онлайн платформи, които обещават "мигновени печалби" чрез криптовалути, валутна търговия или инвестиции в "иновативни технологии". Тези платформи често използват агресивна реклама, включително фалшиви свидетелства на известни личности, за да привлекат жертви.
Освен това, липсата на критично мислене сред голяма част от населението прави хората податливи на дезинформация. Много хора вярват на "успешни истории", които са специално създадени, за да манипулират емоциите им. Липсата на проверка на източниците и тенденцията да се вярва на всичко, което е написано онлайн, допълнително утежнява ситуацията.
Последствия от финансовата неграмотност
Последствията от ниската финансова грамотност и масовата апатия към икономическите въпроси са сериозни. Хората, които попадат в пирамидални схеми или измами, често губят значителни суми пари. Това може да доведе до финансови трудности, включително задлъжнялост, загуба на имущество и дори банкрут. Освен личните трагедии, тези измами имат и по-широк обществен ефект. Когато голям брой хора стават жертва на измами, това подкопава доверието към финансовата система като цяло.
Едновременно с това, ниската финансова грамотност ограничава възможностите на хората да подобрят финансовото си състояние. Те често не разбират как да използват инвестиционни инструменти или как да оптимизират своите спестявания. Това води до цикъл на бедност и финансова несигурност, който трудно може да бъде прекъснат без целенасочени усилия за повишаване на образованието и осведомеността.
Как да се справим с проблема?
За да се намали уязвимостта на българите към финансови измами, е необходимо да се предприемат конкретни стъпки. На първо място, финансовата грамотност трябва да стане част от образователната система. Учениците трябва да се учат как да управляват своите финанси, как да разпознават рисковете и как да вземат информирани решения.
На второ място, трябва да се провеждат широкомащабни информационни кампании, насочени към възрастното население. Тези кампании могат да бъдат организирани от държавни институции, неправителствени организации или дори от частния сектор. Целта е да се предостави на хората достъп до надеждна информация и инструменти, които да им помогнат да избегнат измами.
Освен това, държавата трябва да засили контрола върху нелегитимните финансови практики. Това включва създаване на специализирани звена, които да разследват и предотвратяват финансовите измами. Важно е и да се насърчи медиите да проверяват източниците на информация и да избягват разпространението на подвеждаща реклама.
Но най-важното остава да бъдем бдителни, когато попаднем на инвестиционни схеми с огромна възвръщаемост. Ако така лесно се забогатяваше, всички щяхме да сме богати. Така че да започнем да си задаваме въпросите: "Защо точно на мен?" и "Защо всеки не го прави?".
USD
CHF
EUR
GBP
