Българската музикална индустрия навлиза в зряла фаза на дигитализация и стабилен растеж. Според доклада "Българската музикална екосистема" на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) общите приходи от музикални права са се увеличили от 9,2 млн. евро през 2018 г. до над 25,6 млн. евро през 2024 г. Това представлява ръст от 180% и средногодишен темп от 18,7% - резултат, който поставя България сред най-бързо развиващите се пазари в региона.
Основният двигател на този подем са преките приходи на продуцентите, които вече формират 47% от общия пазар на права. През 2018 г. този дял е бил едва 24%, което ясно показва пренареждането на приходните източници в полза на дигиталните канали. Само за седем години приходите на продуцентите са се увеличили от 5,4 млн. евро до 16,8 млн. евро - над два пъти и половина. Дигиталните приходи, идващи основно от стрийминг и видео платформи, са скочили от 1,3 млн. евро до 10 млн. евро, или 7,7 пъти.
Колективно събраните възнаграждения също бележат стабилен растеж, но с по-умерен темп. Приходите, управлявани от ПРОФОН - организацията за сродни права, достигат 4,7 млн. евро през 2024 г., като от 2018 г. насам те са нараснали с близо 50%. Най-големият дял идва от телевизионните излъчвания (43,4% от общата сума, над 2 млн. евро), следвани от радиото (29,2%, близо 1,4 млн. евро) и публичното изпълнение (около 1,07 млн. евро).
При Музикаутор, който събира възнаграждения за автори и издатели, приходите от медии и препредаване възлизат на около 4,2 млн. евро, или почти половината от всички постъпления. Концертите носят приблизително 1,7 млн. евро, публичното изпълнение - 1,3 млн. евро, а дигиталните права - 1,2 млн. евро, което представлява вече 11% от портфейла на организацията.
Физическите носители, макар и да заемат все по-малък дял, отбелязват възстановяване след 2020 г. Винилът расте по-бързо от CD и при сегашните темпове се очаква да изпревари компактдисковете в следващите години. Синхронизациите - използването на музика във филми и реклами - остават малък и нестабилен сегмент с годишни приходи около 88 хил. евро, наполовина спрямо 2018 г.
Докладът очертава и големия неизползван потенциал на платените абонаменти за стрийминг. Според анализа на британския икономист и бивш финансов директор в Spotify Уил Пейдж в България има около 300 хил. платени абонати, докато близо 4,3 млн. души слушат безплатно съдържание, основно в YouTube. Ако дори половината от потенциалните 3,8 млн. платени потребители (57% от населението) се конвертират към абонаментен модел, пазарът би генерирал над 42 млн. евро годишно само от стрийминг - повече, отколкото всички приходи от права взети заедно днес.
Същевременно пиратството остава сериозно предизвикателство. През 2023 г. са отчетени 135,6 млн. посещения на пиратски сайтове от територията на България, като 84% от тях са чрез BitTorrent платформи, 11% - чрез stream-ripping, а останалите 5% - чрез така наречените "киберлокери". Тази нелегална консумация директно ограничава потенциала на стрийминг услугите и подкопава възможностите за допълнителни приходи от лицензирано съдържание.
Въпреки това структурата на пазара показва устойчивост. Колективните организации осигуряват стабилни и предвидими парични потоци от медии и публични изпълнения, докато дигиталните приходи осигуряват висок потенциал за растеж. Винилът се утвърждава като нишов, но доходен продукт за артисти с лоялна аудитория, а локалното съдържание се превръща в ключов фактор за абонаментния стрийминг.
Пред индустрията стоят няколко ясни предизвикателства - подобряване на събираемостта на авторски и сродни възнаграждения, по-активна борба с пиратството и стимулиране на легалното потребление чрез партньорства между телекоми, стрийминг платформи и местни артисти. Според авторите на доклада, ако тези усилия се координират успешно, българският музикален сектор може да надхвърли 40 млн. евро годишни приходи в рамките на няколко години.
USD
CHF
EUR
GBP
