Минималната работна заплата у нас от 1 януари 2024 г. става 933 лева бруто, реши днес официално правителството. Така увеличението спрямо настоящата минимална заплата от 780 лева, е близо 20%.
Новият начин за изчисляване размера на минималната заплата - половината от средната брутна заплата за 12 месеца - беше приет в началото на тази година с промените в Кодекса на труда и сега се прилага за първи път.
Увеличението сега изглежда относително голямо, но само на пръв поглед. Не трябва да се забравя, че за разлика от други държави, у нас минималната заплата се облага в пълен размер с всички данъци.
И така, при месечна минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лева, данъците и осигуровките достигат общо 209 лева. Така че всъщност нетната сума за получаване от работещия остава в размер на 724 лева. Това означава, че практически работещите на минимална заплата разполагат на ден с 24 лева (при месец от 30 дни). А какво може да се купи с тези пари, всички знаем.
Нека да направим и друго, също много показателно пресмятане. Излиза, че за година получаващите МРЗ трябва да платят данъци и осигуровки в общ размер от 2508 лева, т.е. това е сумата за година, която се удържа от тяхната брутна заплата.
От друга страна, брутната МРЗ за година е 11 196 лв, а нетната минимална заплата за година е общо 8688 лева. Така излиза, че получаващите най-ниски доходи у нас трябва да работят през годината малко над два месеца и половина, само за да платят съответните осигуровки и данъци към държавата.
На този фон, дали не е време да се преразгледа облагането с данъци на доходите на физически лица, което някои икономисти предлагат вече от няколко години. Според някои от предложенията, минималната заплата не би трябвало да се облага с данъци, а размерът на заплатите по-високи от МРЗ би могло да се облага "стъпаловидно", но много плавно.
Впрочем, в Европа почти няма държави, където доходите на физически лица да се облагат с еднаква ставка, като у нас.
USD
CHF
EUR
GBP
