Защо да изберете балансиран фонд през 2024 година?

Индексът на сините чипове SOFIX, барометър за представянето на родния капиталов пазар, завърши изминалата 2023 година с повишение от 27.2%. Това поставя родния бенчмарк на дванадесето място в света по ръст, непосредствено след датския основен индекс, повишил се с 27.6% през изминалата година. За сравнение, американският индекс S&P 500, барометър за представянето на световните пазари, добави малко над 24% през изминалата вече година.

Много инвеститори биха си казали, че родният индекс може да се насочи към забавяне през настоящата година (по отношение на представянето си), в условия на повишените лихви в Европа и забавянето на европейската икономика, с която родната до голяма степен е свързана. И могат да са напълно прави!

Но това не означава, че всички трябва да бързат да закриват своите позиции на родния капиталов пазар! Всъщност, големият ръст на индекса на сините чипове, бе концентриран в две основни акции - Шелли Груп и Софарма. Без да се отчита поскъпването при тези две компании, съответно от над 130% и 60%, ръстът на индекса би бил минимален. Защото SOFIX е претеглен по пазарна капитализация и тези две компании са със значително тегло в структурата му, тъй като са най-големите по пазарна стойност.

Може би, инвеститорите, които се притесняват от ускореното поскъпване на индекса през 2023-та година (и) , могат да решат да балансират рисковете от корекция през 2024-та година с насочване на част от портфейла си към дългови инструменти - като облигации.

Повишаването на лихвените проценти от страна на централните банки, през изминалата 2023-та година, доведоха до сериозно повишение на доходността по държавните облигации. А инвеститорите, напълно логично изискват по-висока доходност от тази на държавните облигации на страни с най-висок рейтинг (като САЩ например), когато си купуват корпоративни дългови инструменти (предвид по-високия риск, който поемат).

Пред инвеститорите в облигации на родния капиталов пазар обаче, за съжаление има няколко проблема. Първият е в това, че те не могат директно да си купят държавни ценни книжа (макар и БФБ да проучва в момента възможностите за достъпна на индивидуалните инвеститори до тези инструменти, чрез капиталовия пазар), както български така и чуждестранни. На второ място - липсват достатъчно много и ликвидни възможности да си купят и корпоративни облигации! И накрая, но не на последно място, участието им в определени емисии облигации, често е свързано с изисквания за по-голям наличен капитал.

И един пример: 

Една от последните актуални новини на облигационния пазар у нас дойде от нова емисия на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД (TBI Bank). Емисията с планиран размер от 50 милиона евро и падеж 3 години, се очакваше да носи на инвеститорите лихвен процент между 10 и 11.5% на година, фиксиран до една година преди падежа. Емитентът има кол опция, или правото да изкупи главницата до 1 година преди падежа (който е 2026 година), като изплащането на купоните е на полугодишен период.

Облигациите бе планирано да се търгуват на регулиран пазар Nasdaq Stockholm, като им бе даден рейтинг по Moody"s от Ba3.

И докато доходност от 10-11% (при ниво на инфлация от 6% и лихви по депозитите от 1.5%), при разглежданото ниво на риск, може да привлича инвеститорското внимание, има едно сериозно препятствие, което може да спъне повечето потенциални инвеститори, обмислящи покупките на тези облигации - изискването за минимална инвестиция от 100 000 евро!

На практика, това изискване до голяма степен прави достъпни тези облигации за потенциални купувачи, които са предимно институционални инвеститори и фондове инвестиращи в облигации, като изключва по-малките играчи на родния капиталов пазар.

Другият сериозен проблем - свързан с ликвидността на облигациите, също трябва да бъде споменат и взет под внимание от всички потенциални инвеститори. Липсата на търговия при повечето облигации на вторичен пазар (като те най-вероятно се държат до падеж от големи институционални инвеститори, което би обяснило липсата на постоянни актуални оферти продава и купува при повечето емисии). В резултат на това индивидуалните инвеститори, веднъж влезли в тези облигации, е много трудно да излязат, ако искат или им се налага да направят това преди падежа. Това обикновено е свързано с плащането на голяма "ликвидна премия", което изяжда сериозна част от доходността на инвеститорите, която иначе биха реализирали. Тоест облигациите не са особено удобен инструмент за инвеститорите, на които може да им се налага да излязат от тях преди падежа.

Горепосочените проблеми имат решение!

И то е да си купите акции на взаимен фонд, който инвестира в облигации. При тези фондове ежедневно се изчислява нетната стойност на активите им (тоест можете да излезете при нужда, ликвидирайки позицията си), а в портфейлите им от облигации присъстват разнообразни такива, както държавни, така и корпоративни, до които вие като индивидуален инвеститор или нямате достъп, или не можете да ги купите на добра цена на вторичен пазар (заради голямата ликвидна премия, за която вече говорихме).

Това, че моментът за инвестиции в облигации е най-подходящ, отколкото е бил от години насам, заради високите лихвени проценти по света, не означава, разбира се, че трябва напълно да загърбите и да избягате от родния капиталов пазар и закупените на него акции.

Индексът на сините чипове SOFIX, както можете да видите от таблицата по-долу, има склонност да се представя добре (с едно единствено изключение от 2008-ма година, заради финансовата криза) и през следващата година, в която бележи повишение от над 20%. Разбира се, отново трябва да подчертаем, че историческото представяне на един актив не е гаранция за бъдещото му такова.

*Данните са от първия ден на въвеждане на SOFIX през октомври на 2000-та година

Данни: Infostock.bg

Без да броим изминалата година, имаме девет години, в които индексът на сините чипове SOFIX се е повишавал с повече от 20%. Средното представяне на бенчмарка през следващата този ръст година, е било отново положително в размер на 27.4%.

Инвеститорите, които имат своите притеснения от случващото се в световен мащаб и ефекта за световната икономика от повишаването на лихвите от почти всички водещи централни банки, могат да направят един компромис и диверсификация между двата типа активи, като насочат средствата си към балансирани фондове - ивестиращи както в акции, така и в облигации. Така ще имате директно изложение към облигациите, без да е необходимо сами да ги купуват и спестявайки си значителни проблеми по пътя към това.

Представянето на портфейла 60/40

Една популярна на развитите финансови пазари портфейлна стратегия е съотношението на разпределение на активите 60/40. Това е стратегия, при която 60 % от средствата в портфейла се инвестират в акции, а 40% - в облигации. Целта е да се компенсира по-високата волатилност и риск, свързан с представянето на акциите, с облигации, които често се представят добре в моменти на кризи за фондовите пазари.

Инвеститорите, които имат своите притеснения от случващото се в световен мащаб и ефекта за световната икономика от повишаването на лихвите от почти всички водещи централни банки, могат да направят един компромис и диверсификация между двата типа активи, като насочат средствата си към балансирани фондове - ивестиращи както в акции, така и в облигации. Така ще имате директно изложение към облигациите, без да е необходимо сами да ги купуват и спестявайки си значителни проблеми по пътя към това.

В България, донякъде разновидност на посочената по-горе стратегия (за балансиране на риска), са така наречените балансирани фондове. При тях изискването е не повече от 50% от средствата на фонда да са инвестирани в акции, а останалите в инструменти с фиксиран доход. Така се постига, диверсификация на портфейлите на инвестиционните фондове, като стават по-устойчиви на спадове на фондовите пазари (благодарение на далеч по-слабо променливата доходност на инструментите с фиксиран доход).

Връщайки се към портфейла 60/40, който се отличава с дълга история на статистически данни, той e добра oтпpaвнaтa тoчĸa зa oбcъждaнe нa cтpaтeгичecĸoтo paзпpeдeлeниe към разпределение на риска в световен мащаб.

На финансовите пазари имa cтapo пpaвилo, чe нopмaлнoтo paзпpeдeлeниe нa ĸaпитaлa тpябвa дa бъдe 100 минyc възpacттa нa инвecтитopa. Taĸa чe, зa 40-гoдишeн инвеститор в cpeдaтa нa своята ĸapиepa, 60% дялoвo paзпpeдeлeниe в акции би билo cъвceм нopмaлнo. Но един 60-годишен инвеститор, би следвало да поема по-малко риск и да насочва не повече от 40% от своя портфейл към акции (поне на база финансови теории).

Moдeлът 60/40 пpopaбoти c вpeмeтo, ĸaтo ocтaвим нacтpaнa години на изключения, като например 2022-ра година, когато сериозни загуби претърпяха както акциите, така и облигациите. Това постави на изпитание този модел. Но според пазарни наблюдатели, изминалата година е била по-скоро изключение от правилото, което само е донесло до по-големи възможности пред частта с облигациите.

Πopтфoлиo, cъcтoящo ce oт 60% aмepиĸaнcĸи aĸции и 40% aмepиĸaнcĸи oблигaции, е имало гoдишнa възвpъщaeмocт oт 8,8% oт 1 янyapи 1926 г. дo 31 дeĸeмвpи на 2022 година, cпopeд Vаnguаrd.

Poджъp Aлиaгa-Диac, глaвeн иĸoнoмиcт нa Vаnguаrd, Ceвepнa и Южнa Aмepиĸa и pъĸoвoдитeл нa изгpaждaнeтo нa пopтфейли на фонда, нapичa стратегията 60/40 "здpaв бeнчмapĸ зa инвecтициoннa cтpaтeгия, пpeднaзнaчeнa дa пpecлeдвa yмepeн pacтeж" и дoбaвя, чe "гoвopeнeтo зa нeгoвaтa cмъpт в ĸpaйнa cмeтĸa e oтвличaнe нa внимaниeтo oт бизнec зa ycпeшнo инвecтиpaнe в дългocpoчeн плaн." Зa инвecтитopитe e вaжнo дa ocтaнaт нa ĸypca, дoбaвя тoй.

Πocлeднaтa пpoгнoзa нa Ј.Р. Моrgаn Аѕѕеt Маnаgеmеnt зa мoдeлa 60/40 e за 7,2% гoдишнa oбщa възвpъщaeмocт пpeз cлeдвaщитe 10 дo 15 гoдини. Toвa e yвeличeниe oт пpoгнoзaтa зa 4,3% доходност за подобен портфейл, през минaлaтa гoдинa, oтчacти блaгoдapeниe нa пo-ниcĸитe oцeнĸи нa aĸциитe и oблигaциитe.

Как стоят нещата у нас?

Балансиране на рисковете, включително и у нас, изглежда като една разумна инвестиционна стратегия. Тя би било удачно да се използва от инвеститори, които искат да изгладят в известна степен рисковете и волатилността (по отношение на частта с акциите), дори и за сметка на това да се жертва част от бъдещата доходност.

Научете повече за инвестициите във взаимни фондове от това безплатно обучение!

Ако погледнем към средната доходност на индекса на сините чипове SOFIX, в дългосрочен план, от създаването му през 2000-та година до момента, тя е била средно 9.15%. Това е един много добър резултат на пръв поглед. Проблемът е, че тази доходност не е дошла равномерно, а е била свързана с периоди на големи спадове, включително сривът по време на финансовата криза от 2008-ма година (както се вижда от таблицата по-горе), когато от пика си през октомври на 2007-ма година до дъното си през февруари на 2009-та година, SOFIX загуби близо 89% от стойността си. Едва ли много инвеститори могат да си представят, че могат да реализират подобна загуба на спестяванията си (дори и на хартия).

И тук на помощ идва инвестирането, на част от портфейла в облигации, което цели именно да неутрализира подобни периоди на големи загуби, без в същото време да се отказва напълно от по-добрата доходност на акциите в дългосрочен план.

Ако съпоставим обещаните лихви по емисията на ТИ БИ АЙ със средната доходност на SOFIX, от неговото създаване, то доходността на облигационната емисия не само, че не изостава, но дори надминава представянето на индекса. Разбира се, тук трябва да се отбележи, че става въпрос за тригодишна емисия, която няма да може да се поднови при същите условия и доходност в бъдеще! Тя също така си носи своите собствени 

рискове (далеч не е толкова безрискова, колкото например 10-годишните американски облигации, носещи доходност наполовина - около 4.5%). И в допълнение, в доходността на индекса SOFIX, която е посочена, не влиза доходността от дивиденти!

Пример за един балансиран фонд

За да онагледим казаното до тук, ще представим един балансиран фонд, инвестиращ до 60% от средствата си в облигации и до 50% в акции на родния капиталов пазар, съгласно своите правила . Става въпрос за фонда Конкорд фонд - 1 Акции и облигации.

Данни: Конкорд Асет Мениджмънт

Фондът няма губеща година, през последните дванадесет години! За сравнение, за този период SOFIX, индексът на сините чипове, бележи три години на понижения от по над 10%, като през 2020-та година спадът му дори възлиза на 21.2%.

За сравнение Конкорд фонд - 1 Акции и Облигации бележи положителна доходност, през 2020-та година, макар и минимална, в размер на 0.19%.

Ако вземем последните десет години под внимание, то ще видим, че инвестирани 1000 лева в разглеждания балансиран

фонд, биха се превърнали в сумата от 1 525.61 лева към днешна дата. Това прави средна доходност в размер на 4.31% на година. За сравнение, инфлацията за разглеждания десетгодишен период е била в размер на 3.4% годишно. Или фондът успешно е защитил средствата на инвеститорите, за разлика от депозитите например.

Тази доходност от 4.31% на Конкорд фонд - 1 Акции и Облигации, се сравнява с доходността от 7.9% на година, която иначе инвеститорите биха реализирали от инвестиция в SOFIX през далечната 2013-та година. Срещу тази по-висока доходност за индекса обаче, те е трябвало да бъдат готови да реализират загуби през четири от разглежданите десет години, три от които са били годишни загуби от над 10%. Това - спрямо нула годишни загуби от десет, за разглеждания период, при Конкорд фонд - 1 Акции и Облигации.

Както се казва всяко нещо си има цена. Замислете се обаче можете ли да си позволите да гледате как спестяванията ви губят 20% или повече от стойността си и какво бихте направили в подобен момент? Бихте ли материализирали загубата си, закривайки позициите си? Историята сочи, че много от индивидуалните инвеститори правят именно това!

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.