Политиката на ЕЦБ за ниски лихвени проценти и за количествени улеснения не само няма да претърпи съществени завои, но и ще бъде доразвита при Кристин Лагард, която от 31 октомври се очаква да смени Марио Драги начело на банката. Това стана ясно при днешното изслушване на Лагард пред Комисията по икономически и финансови въпроси на Европейския парламент.
То продължи повече от два часа, през което време Лагард отговори на повече от двадесет въпроса от всякакво естество - от конкретни трансформации в паричната политика до ролята на ЕЦБ в борбата с неравенствата и климатичните промени. Лагард се опитваше да има неутрална позиция както към депутатите желаещи ЕЦБ да играе по-активна роля във финансирането на екологично чистите производства, така и към онези, които открито недоволстваха срещу ниските лихвени равнища.
"В своята работа винаги съм се стремяла да отговоря на очакванията на хората. Смятам, че както в МВФ, така и сега ще работя по въпросите за социалните неравенства и за климатичните промени", заяви Лагард.
Тя подчерта, че за работата на една централна банка е много важно тя да има ясен мандат. "В това отношение мандата на ЕЦБ за ниска инфлация в напълно конкретен (до 2% инфлация), но съблюдаването му доведе преди години до дефлация. Ако не бяха предприети мерките от 2014-а, икономиката в Еврозоната щеше да е много по-слаба. Затова тези мерки, които доведоха до откриването на 11 млн. нови работни места и които бяха израз на гъвкавата политика на ЕЦБ, бяха правилни. В този аспект политиката на ЕЦБ трябва да запази своята гъвкавост, докато инфлацията остава далеч по-ниска от заложените от ЕЦБ цели. Поради това ние трябва да възприемем нови неконвенционални мерки за подкрепа на икономическия растеж, като внимаваме за евентуални негативни ефекти от тези мерки", коментира Лагард.
Според кандидата за шеф на ЕЦБ правомощията на банковия надзор трябва да бъдат разширени, за да може рисковете свързани с капитала и с необслужваните кредити да бъдат държани под контрол. "Добре е да обърнем специално внимание на предизвикателствата, които създава засиленото навлизане на небанковите финансови институцуции и на финтех компаниите със своя рисков капитал на пазара на банковите услуги", подчерта Лагард.
Пред депутатите от парламентарната комисия Лагард заяви, че държавите са длъжни да ползват възможностите на фискалните си политики за стимулиране на растежа, но много по-важно е завършат нужните структурни промени.
В изказването си, а и в пространните писмени отговори на поставените й въпроси (близо 60 страници)
Лагард дава да се разбере, че ако тя оглави ЕЦБ, няма да се откаже от политиката на отрицателни лихвени равнища и дори при необходимост ще я задълбочи. На забележките на холандски депутати, че вложителите в тяхната страна са недоволни от липсата на доход по своите депозити, за радост на депутатите от Гърция, Италия и Португалия, Лагард заяви, че когато се оценява ефективността на инструментите на лихвената политика трябва да се има предвид влиянието им както върху вложителите, така и върху кредитополучателите и да се взема решения с най-добър нетен ефект.
В контекста на това нейно изказване са и писмените й отговори. В тях тя дори твърди, че търговските банки са намерили решения за поддържане на рентабилността си в сегашните условия на ниски лихви и намеква, че ЕЦБ може да ги намали допълнително. От тези писмени отговори също става ясно, че Лагард приветства политиките както за изкупуване от ЕЦБ на държавни облигации, така и за предоставяне на рефинансиране срещу обезпечение с корпоративни ценни книжа и срещу облигации на компанни с екологично чисти производства. Пред депутатите в Комисията по икономически и финансови въпроси на Европейски парламент Лагард се въздържа да обещае, че ЕЦБ ще спре да приема като обезпечение за рефинансиране облигации на фирми, които не отговарят на всички критерии на екологичните политики.
По отношение на разширяването на Еврозоната Лагард смята, че то трябва да продължи, но по вече очертания нов път - влизане в Банковия съюз не заедно с приемане в Еврозоната, а още с включването в ERM II. От писмените отговори на Лагард става ясно, че разширяването на Еврозоната с нови страни-членки трябва да става само, ако кандидатите са постигнали висока степен на конвергенция със средното за Еврозоната равнище.
USD
CHF
EUR
GBP
