Несъответствия на между Валутния закон и Регламент 1889/2005 на ЕС са основната причина за гласуването от Народното събрание на първо четене на допълнения и изменения във Валутния закон. Един от основните резултати от тези промени е, че държавните органи у нас губят правото си да отнемат в полза на държавата цялата сума, която дадено лице се опита да изнесе извън страната в нарушение на Валутния закон.

Според неговите изисквания всяка сума в брой над 10 хил. евро или равностойност й в чужда валута трябва да бъде декларирана при изнасяне извън границите на България в държава извън ЕС. Това важи както за български, така и за граждани на държави от ЕС. До момента в България нарушението на това изискване се наказваше с глоба и с пълно отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Същото се отнася и за скъпоцените камъни и ценните метали и изделия от тях на стойност над 10 хил. Евро.

Сегашната българска административно наказателна рамка, според ЕС, обаче е в пълно противоречие с практиката на Евросъюза и противоречи на основни граждански права и свободи. По тази причина на България е препоръчано да се откаже от отнемане на имущество - в това число и на парични средства, независимо, че то е обект на нарушение на изискванията на Валутния закон.

Освен това на страната ни е дадено указание да налага санкции, които са съразмерни с обема на сумата, за която е направен опит да бъде изнесена в нарушение на закона. Точно тези препоръки сега се изпълняват с промените на Валутния закон. Според него при нарушение на закона държавните органи ще могат да налагат санкции в размер на една пета от сумата, за която е направен опит да бъде изнесена. Санкцията може да достигне до една четвърт от сумата, ако се установи, че тя е укрита. Същото важи и за скъпоценни камъни и ценни метали или изделия от тях, за които е направен опит за изнасяне в нарушение на Валутния закон.

При установено повторно нарушение на едно и също лице глобата се увеличава до една четвърт от сумата, а когато е установен опит за укриване - наказанието може да достигне до една трета.

Прецизирано е и правилото, че държавните органи могат да забранят износ на суми в брой над 30 хил. лева или равностойността им в други валути, ако за съответните лица е установено, че имат неуредени задължения към държавата. Като забраната може да засяга и граждани от други държави на ЕС за които българските власти са получили уведомление по съответния ред, че въпросните лица имат неуредени публични задължения. С други думи, ако например румънски гражданин пътува от София за Турция и иска да изнесе през границата 17 хил. евро в брой, българските власти могат да му забранят при положение, че са получили официална информация, че въпросното лице има неуредени финансови ангажименти към други държави на ЕС - укрити данъци в Румъния, неплатени глоби в голям размер в Испания или други подобни.