Редица европейски държави започнаха да ограничават участието на Китай в икономиките им — приближавайки се към позициите, защитавани от САЩ. Така притесненията на Стария континент относно все по-агресивната геополитическа позиция на Пекин стават все по-видими, пише The Wall Street Journal.
Правителства от Балтика до Адриатика спират публични търгове, които щяха да бъдат спечелени от китайски държавни компании, или направо забраняват инвестициите от китайски компании. Промяната в позицията се дължи на притеснения за националната сигурност и разочарование от некачествено изпълнените задачи от страна на китайските контрактори, казват представители на властите. Някои от спрените проекти попадат под инциативата "Един пояс, един път" на Пекин.
Засега промяната се вижда по-ясно в по-малките държави в Европейския съюз. Тя създава напрежение с по-големите, които все още имат желание да запазят икономическите си връзки с Китай.
Румъния и Литва предприемат широк пакет от мерки, за да изключат китайските компании от повечето обществени поръчки. В други страни ходовете са по-конкретни. Властите в Словения, Хърватия, Чехия и Румъния спряха обществени поръчки с участието на китайски компании за изграждането на атомни централи, железопътни линии, магистрали и пристанищни терминали. Гърция обсъжда дали да позволи на китайска компания да увеличи дела си в най-голямото пристанище в страната.
Китай подцени "руския фактор", коментира Андреа Бринца, вицепрезидент на Romanian Institute for the Study of the Asia-Pacific. Той посочва, че европейските държави, доминирани от Москва по време на Студената война, имат стратегически притеснения. Повечето от тях разчитат на САЩ и НАТО за осигуряване на сигурността си — и искат да покажат на чия страна застават в спора между Вашингтон и Пекин, казва тя.
"Просто потвърждаваме стратегическия избор, който направихме: нашето партньорство със САЩ, НАТО и членството в ЕС", посочва и румънският вицепремиер Дан Барна. Правителството съобщи по-рано този месец, че ще затегне правилата при обществените поръчки като дефакто забрани участието на китайски компании. По-рано Букурещ изключи китайските доставчици от изграждането на 5G мрежата, както и от капиталовия ремонт на атомна централа.
На 17 февруари Литва забрани на китайския държавен производител на скенери Nuctech да достави оборудване за две летища в страната, посочвайки, че предложената сделка "не съответства на интересите ни в областта на националната сигурност". Миналата година Канада също се отказа да купи скенери от компанията, която попада в списъка със санкции на САЩ. Норвегия, Хърватия и дирекция на ЕС също спряха търгове, в които Nuctech участваше.
Засега подобни мерки не са широко разпространени, а през последната година китайските държавни компании взимат все повече обществени поръчки в Европа. В отговор в края на миналата година Брюксел изпрати насоки за изключване на компаниите от страни извън съюза, които предлагат нереално ниски цени.
Притесненията от Китай и държавните компании се повишават най-вече в Източна и Южна Европа докато Германия и Франция се опитват да засилят икономическите си отношения с Пекин. Централна и Източна Европа е регионът, в който китайските държавни компании се насочват най-често, опитвайки да се възползват от огромните нужди на страните за инвестиции в инфраструктура. В повечето случаи тези компании дават далеч по-ниски цени от западните конкуренти — и в много от тях решението на правителствата да изберат по-ниските оферти носи разочарование от качеството на завършения продукт.
"Учим се от опита", казва Барна. "Разгледахме внимателно конкретни проекти и открихме, че китайските държавни компании не са постигнали нужното качество или не са имали капацитета да завършат проектите", заяви той.
В знак, че Централна Европа се отдръпва от Китай, шестима европейски лидери от региона не присъстваха на срещата с китайския президент Си Дзинпин по-рано този месец.