Тактиката "Разделяй и владей" на Китай в Източна Европа забуксува, пише Politico.

Платформата "17+1", създадена от Пекин през 2012 г., за да изгради връзки със 17-те държави от Централна и Източна Европа, изглеждаше като "11+1" във вторник, след като половината от 12-те поканени национални лидери не се появиха, за да отдадат почит на китайския президент Си Дзинпин.

Ударът по Си не е малък. Държавният глава бе подготвил още една карта в ръката си — предложение Китай да удвои вноса на храни от Източна Европа през следващите пет години. Стратегията на Си да се обърне земеделския сектор, бе добра. Земеделието често е в средата на политически спорове, тъй като бедните селски икономики от Източна Европа се оплакват, че играта срещу мощните ферми в Западна Европа е нечестна и с ясен победител.

Форматът "17+1" традиционно е форум, на който Пекин упражнява влиянието си върху Източна Европа, обещавайки инвестиции свързани с проекта "Новия път на коприната". Си обеща и да подобри митническите процедури и повдигна възможността повече източноевропейци (освен унгарци и сърби) да получат китайската ваксина.

Щедрите обещания на Пекин обаче все по-рядко предизвикват вълнение — и все по-малко доверие, че обещаното наистина ще стане реалност. Но има и друго: притесненията за сигурността заедно с дипломатическите връзки с новата администрация на САЩ и президента Джо Байдън, който иска да създаде мощна дипломатическа противотежест на Китай.

Всички 6 държави, които обърнаха гръб на Китай във вторник, бяха от приетите през 2004 г. в НАТО. България, Румъния и Словения се присъединиха към балтийските държави Естония, Латвия и Литва и не изпратиха президент или премиер на срещата. Шестте страни изпратиха министри за представляващи — въпреки че нощта преди събитието китайски дипломати са оказвали натиск над столиците за репрезантация на по-високо ниво, според дипломат.

Земеделието изигра голяма роля на срещата от тази седмица, като европейските държави са изразили недоволството си от твърде бавното отваряне на китайския пазар.

На срещата българският вицепремиер Марияна Николова е подчертала проблемите с търговския дисбаланс и достъпа до китайския пазар. "Разчитаме на подкрепата на китайското правителство и на лидерството на президента Си Дзинпин в идентифицирането и въвеждането на конкретни мерки за разширяване и подобряване на достъпа до китайския пазар", казва тя, цитирана от БТА. И е поискала от Си разширяване на броя на експортните стоки чрез опростяване и забързване на вносните процедури, особено при храните и земеделските продукти.

Полският президент Анджей Дуда е потвърдил настроението, посочвайки, че Полша е "недоволна" от скоростта, с която Китай се отваря, според TVN24.

Разбира се, това не означава, че старите обещания за "Новия път на коприната" не са били споменати отново. Си заяви още, че планира да направи ЦИЕ "първият регион" в света, който ще бъде пълен участник в схемата. Но без да спомене конкретни нови инфраструктурни проекти.

Как Китай превзема икономически ЦИЕ и има ли амбиции в България?

Как Китай превзема икономически ЦИЕ и има ли амбиции в България?

Пред Money.bg говори Мартин Владимиров - старши анализатор "Център за изследване на демокрацията"