Икономическото влияние на Китай в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) често е сочено като риск за независимостта и сигурността на региона. Но колко точно голямо е това влияние? Според ново изследване, цитирано от сайта Emerging Europe, то е доста преувеличено.

От 2012 година 12 членки на ЕС от ЦИЕ, както и 5 държави от Западните Балкани извън региона, са станали част от инициативата "17+1", имаща за цел да представя и подпомага китайския бизнес и инвестиции в тези страни.

Колко успешна е досега тази инициатива е трудно да се оцени. Въпреки че често излиза информация за нови инвестиции в региона, всъщност данните за това колко точно китайски вложения са насочвани към тези 17 страни показват по-различна перспектива.

Изследването на Central and Eastern European Centre for Asian Studies (CEECAS) дава малко повече яснота по тази тема. Една от тезите в него е, че правителствата на държавите от региона до някаква степен са склонни да преувеличават информацията за бизнес отношенията с Китай.

В резултат на това се представят много инвестиционни планове, които в крайна сметка не стават факт. Също така се сключват споразумения за финансиране на инфраструктурни проекти със заеми.

Пример в тази посока е сключената сделка на Румъния с China General Nuclear Power Corporation от 2013 година за проект, който трябваше да разшири капацитета на единствената ядрена централа в страната. По-късно сделката беше изоставена.

Балканите - прекият път на Китай към Европа

Балканите - прекият път на Китай към Европа

Големите инвестиции на Пекин в страни като Хърватия и Сърбия "отварят вратата" на азиатския лидер към континента, казва анализатор

"Икономическото сътрудничество с Китай беше основна тема на инициативата "17+1". Политиците от ЦИЕ инвестираха много от своите усилия, за да продадат идеята, че работят с Китай. Много от тези политици се опитаха да подчертаят и да преувеличат иначе разочароващите резултати от това сътрудничество", посочва основателят на CEECAS д-р Тамас Матура, който преподава в университета "Корвинус" в Будапеща.

В доклада се посочва, че ако бъдат изключени инфраструктурните проекти, финансирани със заеми, заедно със сливанията и придобиванията, размерът на преките чуждестранни инвестиции от Китай в региона намаляват значително.

Анализаторите отчитат, че традиционните търговски партньори като Германия, Япония и Южна Корея, както и в по-малка степен САЩ, остават най-важните инвеститори в 15 от тези 17 държави в региона. Единственото изключение е Сърбия, където китайските вложения са значителни.

Сърбия е привлякла 74 пъти повече китайски инвестиции от България за последните 6 години

Сърбия е привлякла 74 пъти повече китайски инвестиции от България за последните 6 години

Над 50% от вложенията на азиатската страна в региона са отишли в западната ни съседка

Експертите от CEECAS акцентират върху още една тенденция - разликата между обявените от правителствата на тези 17 държави инвестиции и отразените в данните на централните банки. Тези, представени от правителствата, са осезаемо завишени.

В Чехия, например, централната банка отчита, че преките чуждестранни инвестиции от Китай възлизат на 600 милиона евро. От изчисленията, представени от администрацията на чешкия президент, тази сума е значително по-висока - над 8,5 милиарда евро.

"Резултатите от инициативата "17+1" отслабиха репутацията на Китай в много страни от региона през последните няколко години. Въпреки това все още има държави, в които Китай има влияние. А ЕС и САЩ трябва да гледат с повишено внимание към тях", смята д-р Матура.

"Въпреки това, сигурен съм, че Брюксел и Вашингтон са наясно с границите на китайското икономическо присъствие в ЦИЕ. И често те използват китайските инвестиции просто като комуникационен инструмент за определени цели", заключва той.