На Китай обикновено не се приписват заслугите за сплотяването на държави. Но в случая с Хърватия се случва точно това, пише в свой анализ за платформата Reaction политическият консултант Габриел Гейвин, работещ в Лондон.

След разпадането на Югославия в началото на 90-те години страната беше разделена на две, като част от южната територия влезе в Босна и Херцеговина. Така днес няма как да се пътува от столицата Загреб до Дубровник без отклонение.

Нов инфраструктурен проект, част от амбициозната идея на Китай за нов път на коприната, който трябва да бъде изпълнен от дружеството China Road and Bridge Corporation, може да реши този проблем. Той предвижда изграждането на моста Пелешац, който ще бъде дълъг два километра и половина и ще свърже двете части на Хърватия за първи път от получаването на независимост.

"За Китай мостът също е от историческо значение. Той бележи първият път, в който китайска компания е спечелила търг в Европейския съюз, което е важна стъпка за целта на Си Дзинпин да обвърже континента с търговската мрежа на азиатската държава. Докато China Road and Bridge Corporation работи по връзката между двете части на Хърватия, Пекин залага, че заедно с това търговските и политическите отношения с континента също се задълбочават", посочва Гейвин и добавя:

"В Източна Европа и на Балканите държавните китайски компании са двигателят зад подобни проекти в индустрията, инфраструктурата и енергетиката. China General Nuclear Power, например, се превърна в ключов конкурент на европейския пазар в надпреварата за проекти изграждане на реактори.".

Като друг пример анализаторът посочва телекомуникационната индустрия, където азиатските лидери бързат да запълнят позициите в Югоизточна Европа, доскоро заемани от техни конкуренти от САЩ, Великобритания и ЕС.

Особено голям е интересът към инфраструктурните проекти, които трябва да проправят път на китайския внос към сърцето на Стария континент. Пекин работи по програми за изграждането и модернизирането на магистрали и жп линии в Босна, Сърбия и Черна гора. Заедно с това азиатската страна преди време засили позициите си в морската търговия, като китайска компания е концесионер на най-голямото пристанище в Гърция - Пирея. А дългосрочната ѝ цел е то да се превърне в товарен порт номер 1 в Европа в следващите години.

Анализаторът посочва, че амбициите на Пекин на Балканите не включват само икономическата страна на нещата. От години китайските власти градят партньорства със страни, като Албания, Сърбия, Черна гора и Хърватия на политическо ниво.

"Ето защо докато САЩ и Великобритания се борят да създадат коалиция срещу интересите на Китай, те трудно ще срещнат съюзници на Балканите", посочва Габриел Гейвин.

Експертът посочва, че пандемията е била друга възможност за задълбочаване на влиянието в тази част на континента. До голяма степен причина затова е наложените ограничения за износ от ЕС за трети страни от региона, докато Китай изпращаше защитно облекло за работещите на първа линия в Западните Балкани.

Най-ясно нагласата в тази посока беше очертана в думите на сръбския президент Александър Вучич, който заяви по време на извънредното положение: "Европейската солидарност не съществува. Това е просто приказка, написана на хартия. Изпратих специално писмо към единствените, които могат да помогнат - Китай".

Анализаторът посочва, че Балканите са "отворили вратата" за Китай в Европа и сега страната може да работи по-усилено за задълбочаване на отношенията с големите икономики на Стария континент на фона на тяхното отдръпване. Германия, например, се опитва да зависи по-малко от търговията си с Китай и азиатския лидер изпадна от топ 3 на търговските ѝ партньори.

"Но тъй като китайските инвестиции в Южна Европа се увеличават, не е ясно колко дълго може да продължи съпротивата срещу нарастващото икономическо влияние срещу Китай в другите части на континента. А Балканите може да са само опит и основа за разрастването на силата на Китай на целия континент", заключва експертът.