Събрия е привлякла 9,66 милиарда евро китайски инвестиции за периода между 2013 и 2019 година или повече от всички други държави в Югоизточна Европа. Иначе казано 53 на сто от всички китайски вложения в региона са били насочени към западната ни съседка.

От друга страна едва 130 милиона евро от тях е привлякла България. Това означава, че страната ни е получила 74 пъти по-малко инвестиции от Китай в сравнение със Сърбия, сочат данни на China Global Investment Tracker, цитирани в доклада Top 100 SEE 2019 на платформата SeeNews.

Сред държавите от Югоизточна Европа, които са и членки на Европейския съюз (ЕС), най-много вложения от азиатската страна са били насочени към Словения за последните 6 години - общо 2,18 милиарда евро. Тези в Хърватия са в размер на 690 милиарда евро.

Значителна част от китайските инвестиции в региона са част от инициативата за "Един пояс, един път" (Belt and Road Initiative, BRI), предвиждащи осигуряването на общо 8 милиарда евро заеми, а основната част от финансирането по този мегапроект на Пекин е свързана с изграждането на инфраструктура.

"Сърбия абсорбира 56% от китайските инвестиции в строителния сектор в Централна, Източна и Югоизточна Европа, главно свързани с проекта за 1,8 милиарда долара за модернизация на железопътната линия Будапеща-Белград, която трябва да приключи през 2023 година", пише Радомир Ралев в анализа.

Що се отнася до вложенията по инициативата BRI, втора по дял на привлечените вложения е Словения с 14%, следвана от Босна, Хърватия и Румъния със съответно 9%, 5% и 2%. По-голямата част от тези проекти са свързана с енергийния и транспортния сектор.

Рисковете, които крият китайските инвестиции за региона

Основните опасения около нарасналите китайски вложения в Централна, Източна и Югоизточна Европа се отнасят към задлъжнялостта на някои от държавите към региона, както и към нарастващото политическо влияние на Пекин там.

От Централната банка на Австралия акцентират върху това, че проектите по инициативата за известния още като Нов път на коприната се управляват и осъществяват от китайски компании с използването на материали от азиатската страна. Експертите посочват, че това значително намалява икономическия принос за региона.

"Участието на китайски изпълнители в инициативата BRI представлява сериозен риск за Югоизточна Европа, който изначално е подценяван", казва управляващият директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Матия Романи.

Според него разбирането за целта на BRI се е променило от представянето на проекта от китайския президент Си Дзинпин през 2013 година. Първоначално беше обявено, че инвестициите за проектите по инициативата ще бъдат осигурявани от частния сектор. В крайна сметка обаче те идват от държавни компании и банки.

"Съществуват рискове, свързани със социалната приемливост на инвестициите, създаването на работни места, екологичните и социалните стандарти. Но също и с фактът, че повечето от тях са насочени към строителния сектор. Китайските компании имат опит предимно на вътрешния пазар, където са работили в условия на липса на ефективен контрол на разходите", обяснява Романи.