Банките и купувачите на имоти не се страхуват от кризата. Това показва статистиката на БНБ. Вярно е, че има известно забавяне на динамиката, с която растат ипотечните кредити за граждани, но няма спад на жилищното кредитиране. И това е добрата новина въпреки налагащата се напоследък стратегия: „Да изчакаме, за да паднат още цените." Друг е въпросът, че търсенето на кредити се е свило най-вече заради психологическия ефект от кризата. 

Кредитните институции поддържат достатъчно висока капиталова адекватност - над 12%, и отчитат сериозни печалби за 2008 г. И всякакви опасения, че парите изтичат навън, са неоснователни. Какво точно показва статистиката? За най-кризисното четвърто тримесечие на 2008 г. - октомври-декември, гражданите са получили от трезорите нето кредити за близо 228 млн. лв. от всички банки, работещи у нас. Над 150 млн. лв. от тази сума са разрешени от петте най-големи кредитни институции в България (Първа група в класацията на БНБ), докато малките и средните банки (Втора група) са разрешили малко под 60 млн. лв. ипотечни жилищни кредити. Клоновете на чужди влогонабиращи институции (Трета група) са увеличили за същия петмесечен период портфейла си от жилищни финансирания с над 16 млн. лв., което е много добро постижение предвид скромния им пазарен дял и преимуществената им ориентация към по-специфични групи клиенти - корпорации и неправителствени организации.

Прави впечатление и фактът, че за петте месеца - върхови за кризата във финансовия сектор, динамиката в нарастването на разрешените жилищни кредити е съвсем различна при трите групи банки, ако я сравним с общата динамика. Докато петте най-големи трезора - УникредитБулбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България) и  Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) са увеличили ипотечното си кредитиране само с 2.65 на сто срещу 2.8% за цялата банкова система. Останалите 19 банки отчитат нарастване от близо 4 на сто, а клоновете на чужди банки - дори повече, над 5.3 на сто. А това е сигурен сигнал, че трезорите от втора и трета група показват значително по-голяма пазарна гъвкавост и са успели да въведат и да предложат на потребителите по-атрактивни ценови и други условия, с което успешно конкурират петте гиганта от първа група.

На този фон остават напълно неразбираеми призивите на строителите от гражданския сектор и на фирмите за недвижими имоти за някакво държавно стимулиране на търсенето на нови недвижимости. И сега съществуват достатъчно благоприятни опции за млади семейства, а и погасителните планове на банките са ориентирани - поне в ипотечния сегмент, към средна възраст на кредитополучателя при покупката на нов имот със заем от 24 до 40 години. Причината е проста: най-често сборът от възрастта на кредитополучателя и срока на погашението не бива да надхвърля официалната възраст за пенсиониране. С други думи, банките се насочват към икономически и трудово най-активната част от населението, която тепърва ще създава семейства, ще отглежда деца и която е ориентирана към точно определен ценови сегмент на пазара - нови жилища от средната и високата категория, което напълно отговаря на представите на тази социална група от лукс и престиж, но на поносима цена от гледна точка на очакванията на младите за размера на бъдещия им доход.

Типичен представител на банка, кредитираща точно този сегмент от пазара на нови имоти, е ТБ „Алианц банк България", която продължава да води класацията на "Икономически живот" за влогонабираща институция с най-голям дял на разрешените ипотечни кредити в целия портфейл от заеми на трезора.

Колкото до бъдещите перспективи пред ипотечното кредитиране, най-вероятно сегашният темп на нарастване ще се запази поне до края на финансовата криза, след което можем да разчитаме на бавно възстановяване. Друг е въпросът, че сред банкерите няма почти нито един оптимист, който да предполага скорошно достигане на нивата от 2005-2007 г. в жилищното кредитиране. „Не банките, а демографията ще притиска все повече надолу този пазар. Свиването поне в близко бъдеще ще идва не толкова от банковите рестрикции или от високите цени на пазара при свиваща се покупателна способност, а поради естественото биологично свиване в търсенето: по-малко млади хора - по-малко нови жилища", заключи един от водещите български финансисти. И вероятно е прав, особено предвид претъпкания с нови готови жилища пазар. Само във и около София има над 100 000 нови непродадени апартаменти и къщи, а по Черноморието те били над 130 000. Явно ни очаква - въпреки щедрото банково кредитиране, стагнация, породена от свръхпредлагане при демографска криза. Но това определено не е банкерски въпрос.