Собственикът на БТК готви разпродажба на апетитни имоти за над 1 млрд. лв., съдбата на телевизионните кули и подземната кабелна мрежа - неизвестна 

След малко повече от два месеца ще приключи сагата БТК, а в българската корпоративна история ще остане яркият  пример как може да се печели от препродажба. За комисионите, които държавни чиновници и посредници са вземали, още е рано. Формално на 10 юни държавата ще продаде за един лев златната си акция в телекома на мажоритарния собственик „НЕФ телеком България", част от структурата на американския застраховател AIG, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев.

Тогава ще се навършат пет години,  откакто неговият предшественик Николай Василев отпразнува с шампанско продажбата на 65% от капитала на националния телеком за 230 млн. евро на австрийската „Вива венчърс", дъщерна компания на американския фонд „Адвент".

 В момента БТК не е в добро финансово състояние, казва председателят на Синдикалната федерация на съобщенията Георги Бочев. Затова пък през годините е донесла на различните си собственици огромни печалби, докато българските данъкоплатци пиеха за здравето на всеки нов собственик по една студена вода.

Само 3 години по-късно, когато  „Вива венчърс" (по силата на приватизационния договор австрийското дружество трябваше да запази собствеността до 11 юни 2007 г.),  продаде дела си на исландския милиардер Тор Бьорголфсон с 250% печалба. По-късно той пък продаде дела си на американското инвестиционно дружество AIG Investments за 2 млрд. лв., а други 25% от капитала на БТК чрез борсата станаха притежание на застрахователния гигант срещу 772.45 млн. лв. Така DIG стана собственик на 90% от капитала на телекома, а общата стойност на БТК бе оценена на 1.661 млрд. евро.

Георги Бочев, председател на Синдикалната  федерация на съобщенията: Огромен дълг тегне над БТК

Г-н Бочев, каква беше ползата за страната от приватизацията на БТК?

- Преди години казах, че продажбата на 65% от БТК за 250 млн. евро е едно от най-големите престъпления спрямо българската държава. Продължавам да го твърдя и сега. Няма друга страна, която толкова неизгодно да е продала националния си телеком оператор. Това е най-голямата грешка на управляващите и ще кажа защо. Ако разделим 250 млн. евро на 3 млн. телефонни линии, ще разберем, че сме продали една линия по 80 евро. Македонците, за които се твърди, че са продали много евтино своя телеком, са изтъргували една линия по 800 евро.

Каква е социалната цена на приватизацията на БТК?

- Изхвърлиха на улицата по най-безобразен начин с психологически натиск, с изнудване, чрез т. нар. шокова терапия, хиляди служители на компанията. Непосредствено след продажбата  само за година и половина уволниха 14 700 човека. В други страни обикновено 3-4 години след приватизацията на дадена компания се съкращават от 30 до 50 % от служителите. В момента на продажбата в БТК работеха около 25 хил. души, а сега там са останали под 7 хил. човека.

Продължават ли съкращенията на персонала?

- Масови при това. Според първоначалните намерения на главния изпълнителен директор Бернар Москени през 2008 г. трябваше да се съкратят около 800 човека, а бяха съкратени 1500 души. През тази година ще съкратят още 2000 служители. Къде отиват тези хора? Аз поставям въпроса, но отговарят, че това било частна фирма. Битува мнение, че AIG държи само 7-8% от БТК, а блокиращата квота е на частни офшорни арабски, гръцки и други фирми. Те бързат да си върнат парите и затова бързат да продават голяма част от сградния фонд на компанията.

Има ли дългове БТК?

- Към няколко банки. И ако не успее да ги върне в срок, ще има тежки финансови последици за нея. По информацията, която имам, през миналата година печалбата на компанията е намаляла доста, а преди приватизацията се отчиташе годишна печалба от 250 млн. лева.

И през всичките отминали пет години „златната акция" вместо да служи на държавата, действаше срещу нея, защото назначените чиновници не упражняваха правото си на вето върху решенията на акционерите на дружеството, когато те са „против обществените интереси". Един от най-скорошните скандални случаи беше преди няколко месеца, когато беше гласувано имотите на БТК да се отделят в едно или повече еднолични дружества, чиято обща пазарна стойност надхвърля 1 млрд. лв. Тогава министър Мутафчиев обяви, че е наложил вето върху решението, но въпреки това мажоритарният собственик не се е съобразил с това, тъй като юристите на БТК са доказали, че ветото на държавата не важи за такива случаи. Все още в Софийския  градски съд се води дело по този казус, но няма никакви изгледи, че ще се стигне до окончателно решение преди 10 юни тази година.

След като "златната акция" изчезне, всичко вече и формално  ще си дойде на мястото,  и ще бъде сложена точка на българския телеком. Сигурно заради това сегашният директор Бернар Москени обяви, че в средата на годината "ще има нова търговска марка, под която ще се предлагат всичките услуги, и БТК ще продължи да съществува като компания, но търговското име ще е съвсем ново".

Скандална намеса

Още преди да бъде финализирана сделката на 11 юни 2004 г., няколко души - представители на купувача, начело с прокуриста Уйлям Ейлорд, реално управляваха компанията. На практика те започнаха да диктуват на българското ръководство какво да върши, а директорът Иван Спасов и заместникът му Бойко Димитрачков само изпълняваха нарежданията им. Назначената за консултант в дирекция „Човешки ресурси" Евгения Георгиева се нагърбва да свърши „мръсната работа" с уволненията на хиляди служители на компанията под претекста, че започва преструктуриране.

Тази дейност всъщност продължи до края на 2004 г., когато бяха закрити всички специализирани поделения на БТК - научен институт, производствени предприятия в Русе и с. Борима, център за обучение на кадри и др. Съществуващите 11 регионални управления по далекосъобщения в страната се обединиха в 4 административни района.

В отчетите ръководството съобщава, че са инвестирани 1.2 млн. лв. за цифровата мрежа, която трябва да е готова до 2010 г. БТК развива собствена дистрибуторска мрежа с над 130 търговски обекта и акцентира върху маркетинга на услугите. Но тъй като магазините в малките градове не носят добри доходи, тази дейност се отдава на други фирми.

Запознати с управлението на телекома твърдят, че схемата с преструктурирането се прилага и в момента, защото са нужни свежи пари, както и преди години. Ръководството се готви да аутсорсва и поддръжката на кабелната мрежа.

Бонусът трети GSM оператор

Като част от приватизационната сделка на БТК се предоставя без конкурс лиценз за трети GSM оператор и през ноември 2005 г. компанията стартира своите мобилни услуги с дружеството „Вивател". Платена е само лицензионна такса от близо 60 млн. лв., която бе оспорена в съда като прекалено малка, но нищо не се промени. На 13 януари т. г. двете дружества, обслужващи мобилни и стационарни телефони, се обединиха в една фирма - БТК груп.

Паметливите около сагата БТК още чакат да се реализира обещанието на шефката на Агенцията за следприватизационен контрол (АСПК) Атанаска Бозова  България да получи 80 млн. евро  за нарушени клаузи от приватизационния договор. По силата на „златната акция" българската държава трябваше да получи 10% от приходите от препродажбата, когато „Вива венчърс" продаде 65% от БТК на Тор Бьорголфсон. Но колкото се приближава датата 10 юни, толкова се отдалечава възможността държавата да си получи парите.

Едва ли ще е по-различно положението при решаването на казуса с продажбата на телевизионните кули

През декември 2008 г. БТК реши да продаде Националното управление "Радиотелевизионни системи" (НУРТС) на австрийската ORS, но не съобщи параметрите на сделката. Транспортният министър заплаши, че ще наложи вето върху продажбата, като се обоснова с нарушаване на правилата за национална сигурност.

И толкова, защото се чака решение на Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополистите пък са поискали 4 месеца, за да проучат нещата, тъй като имало опасност новите собственици да надуят цените за разпръскване на радио- и телевизионния сигнал. Според експерти австрийската компания е купила мажоритарен дял от предприятието срещу 80 млн. евро. От ORS обявиха само, че ще вложат 100 млн. лв. в модернизиране на радио- и телевизионните кули.

Новата касичка

Заедно с продажбата на БТК първият, а след него и следващите собственици на телекома получиха около 40 почивни бази, намиращи се на добри туристически дестинации. Те бяха бързо разпродадени. Сега обаче идва ред на друга имотна партида. От около 700 офиса в цялата страна, от които поне 200 са всъщност първокласни сгради в централните части на градовете, се очакват печалби от над 1 млрд. лева.

Само в София БТК груп се готви да обедини сегашните си 9 корпоративни офиса на едно място. Компанията вече подписа договор за наемане на 23 хил. кв. м площ в бизнес комплекса „Европейски търговски център" на бул. „Цариградско шосе" , където от януари 2010 г. ще работят 1500 служители. А старите офиси се пускат за продажба. Най-апетитна е телефонната палата на ул. „Гурко".