Обща транспортна и икономическа политика на ЕС в логистиката и правилата за конкуренция при превоза на товари

Правилата за конкуренцията в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт на Европейски съюз са част от общата транспортна и икономическа политика. Разпоредбите на приетия Регламент (ЕО) № 169/2009 на Съвета относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт се прилагат за всички споразумения, решения или съгласувани практики в областта на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт. Те имат за цел или резултат:

Ø установяване на транспортни тарифи и условия.

Ø ограничаване или контрол на предлагането на транспортни услуги.

Ø разпределяне на транспортни  пазари.

Ø прилагане на технически усъвършенствания или техническо сътрудничество.

Ø съвместно финансиране или придобиване на транспортна техника или доставки, пряко свързани с предоставянето на транспортни услуги необходими за съвместно извършване на услуги от група предприятия.

Ø злоупотреба с господстващо положение на транспортния пазар при съвместно извършване на услуги от група предприятия.

Изключение се прилага за технически споразумения, решения или съгласувани практики, предметът или ефектът, от които е внедряването на технически усъвършенствания или постигането на техническо сътрудничество чрез:

§ единното прилагане на стандарти и на видове за техниката, доставки за транспорта, за превозните средства или за монтираното оборудване.

§ обмен или съвместна употреба, за експлоатацията на транспортни услуги на персонал, техника, моторни превозни средства или монтирано оборудване;

§ организацията и изпълнението на последователни, допълнителни, както алтернативни или комбинирани транспортни дейности и определяне и прилагане на общи тарифи и условия за такива дейности, включително специални конкурентни тарифи;

§ използване за превози само с един вид транспорт на маршрути, които са най-рационални от оперативна гледна точка;

§ координиране на  транспортните  графици  за свързване  на маршрутите;

§ групаж на единични пратки;

§ установяване на единни правила относно структурата на транспортните тарифи и условия за приложение, при условие че не определят транспортни тарифи и условия.

Освобождаване от забраната върху ограничителните споразумения в автомобилния и вътрешноводния транспорт се прилага в случай на споразумения и съгласувана практика, които предвиждат създаване и функциониране на групи предприятия, чийто предмет е извършването на транспортна дейност, включително съвместно финансиране или придобиване на транспортно оборудване за съвместно извършване на услуги. Споразуменията, решенията и съгласуваните практики се освобождават от забраната, когато те имат за цел:

- създаването и функционирането на обединения от предприятия  за автомобилен или вътрешноводен транспорт с оглед на извършването на транспортна дейност;

- съвместното финансиране или придобиване на транспортна техника или доставки, пряко свързани с предоставянето на транспортни  слуги, доколкото това е необходимо   за съвместната експлоатация на горепосочените обединения;

- като във всички случаи общият транспортен капацитет на отделните групи не трябва да надхвърля 10 000 тона при автомобилния транспорт и 500 000 тона при вътрешноводния транспорт.

Самите предприятия преди всичко трябва да преценят дали свързаните с евентуално господстващо положение последици от техните споразумения, решения или съгласувана практика представляват ограничаване на конкуренцията или икономическа полза, която може да се приеме като обосновка за ограничаването, и да вземат съответното решение на собствена отговорност във връзка със законосъобразността или незаконосъобразността на споразуменията, решенията или съгласуваната практика.

Следователно на предприятията се позволява да сключват и да прилагат споразумения, без да ги декларират. Това обстоятелство е свързано с риска споразуменията в случай на действие несъвместимо с изискванията да бъдат обявени за нищожни със задна дата при разглеждането им вследствие на жалба или по собствена инициатива на Комисията, без да се нарушава възможността за тези споразумения да бъдат обявени за законосъобразни със задна дата при последващо разглеждане.

Обща политика за интегрирана трансевропейска транспортна мрежа

Политиката за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика в Европейския съюз е разработена в „Бяла книга: Европейска транспортна политика до 2010 г." и в „Зелена книга ТЕМ-Т 6135/09:  Преглед на политиката, за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика".

Политиката за ТЕМ-Т е създадена от Европейския съюз и е с основна цел свързване на националните транспортни инфраструктурни мрежи, подпомагане на вътрешния пазар и социалното и икономическо сближаване, осигуряване на връзка с периферните региони и достъп до тези мрежи и свързване на мрежата на ЕС с трети държави. Новата територия на ЕС в резултат от разширенията на през 2004 г. и 2007 г. и новите политически и икономически условия (като целите за борба с изменението на климата, нарастващата международна роля на Европа, Лисабонската програма и полаганите в последно време усилия за икономическо възстановяване и устойчиво развитие) налагат преразглеждане, актуализиране и преработване на политиката за ТЕМ-Т.

ТЕМ-Т и общата транспортна политика, по-специално концепцията за комбиниране на транспортните услуги, са насочени към по-добра интегрираност, така че ТЕМ-Т да стане реална основа за ефикасни, устойчиви, безопасни и висококачествени транспортни услуги в различните сектори. Политиката на ТЕМ-Т:

Ø доразвива положителните резултати от действията по предишната политика и да продължи усилията за изпълнението на приоритетните проекти;

Ø засилва европейското измерение на равнище планиране на мрежите и по-ефикасни общностни инструменти за изпълнение на ТЕМ-Т;

Ø координира и съсредоточава действия върху дейности с европейска добавена стойност, и основани на прозрачни критерии;

Ø прилага комплекс от мерки за намаляване на емисиите на въглероден диоксид; оптимално интегрирана и взаимосвързана европейска транспортна мрежа е съществено условие за постигането на тези цели;

В Зелената книга на Комисията, освен прегледа на придобития опит и постигнатите резултати, без да се засягат финансовите перспективи за бъдещата политика за ТЕМ-Т, е изведен като основен приоритет необходимостта да продължи инвестирането в транспортна инфраструктура, която да осигури необходимото развитие за всички видове транспорт. Като основа за това са вътрешният пазар и конкурентоспособността, икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС и свързването му със съседни държави. За оптимално интегриране на развиването на транспортната инфраструктура и общата транспортна политика, могат да се изведат няколко основни направления, които следва да се реализират:

§ приемственост при осъществяването на приоритетните проекти, и отвореност към нови подходи, за да се реагира на бъдещи политически, икономически, екологични и технологични предизвикателства и възможности.

§ приоритет на настоящи проекти по ТЕМ-Т, като неразделна част от съгласувана приоритетна мрежа, която е многомодална и сближаване на вече завършената или в процес на изграждане инфраструктура и проекти от общ интерес.

§ мерки в областта на интелигентните транспортни системи и системи за управление на движението, оперативната съвместимост и технологичните иновации при създаването на съгласувана приоритетна мрежа, обхващаща въздействие върху транснационалните транспортни потоци, териториалното сближаване и икономическото развитие.

§ мерки на общата транспортна политика или цели като коридорите за железопътен превоз, зелените коридори или функционалните въздушни блокове.

§ планиране на ТЕМ-Т в националните рамки за транспортна инфраструктура и съгласуваност между планирането и капацитета за изпълнение на ТЕМ-Т.

§ най-добро използване на различните инструменти на Общността за подпомагане на изпълнението на проекти от общ интерес след решението за мрежата;

Политиката за ТЕМ-Т допринася за постигане на целите, свързани с изменението на климата и опазването на околната среда, оптималното интегриране и взаимно свързване на всички видове транспорт (както физическите, така и интелигентните транспортни системи), осигуряване ефикасни комбинирани транспортни услуги, като основа за намаляване на замърсяващите емисии. В тази връзка  се планира прилагането на комплексен подход с използване на финансови и  нефинансови инструменти.

Първо, предоставяне на нужните финансови ресурси при съчетаване на подходяща финансова подкрепа от бюджета по ТЕМ-Т за приоритетни проекти, включващи съответните трансгранични сектори, и чието изпълнение ще продължи след 2013 г. в рамките на институционалните ограничения на финансовата рамка за програмиране.

Второ, укрепване на нефинансовите инструменти, насърчаване изпълнението на проектите по ТЕМ-Т, като координацията (насърчаване на усилията за завършване на широкообхватната мрежа), обмена на най-добри практики и т.н., при избягване на излишни административни тежести.

План за действие в логистиката на превоза на товари и оценка на въздействието

Формиране на основни тенденции в логистиката. Важен аспект в развитието на логистиката е точното дефиниране на голям брой фактори, които, събрани заедно, упражняват натиск върху свързаните дейности в транспорта и формират две основни тенденции в логистиката:

• оптимизирането на разходите за логистичните услуги в Европа застрашават устойчивостта на практиките в секторите на логистиката и превоза на товари.
• въздействието върху околната среда и вързаните с транспорта емисии на СО2, от които една трета се дължат на превоза на товари, могат да изложат на опасност постигането на целите на ЕС за емисиите на парникови газове.

Растящият дял на логистиката в икономиката означава, че тези тенденции може да имат широко разпространени последици за европейската конкурентоспособност. И двете тенденции - икономическата и за околната среда, изискват мобилизирането на неизползвани ефективни методи в логистиката, за постигане по-разумно и по-ефективно използване на операциите за превоз на товари. Тази нужда е още по-належаща на фона на променящите се обеми на превоза на товари и цените на изкопаемите горива. Тази тенденции очевидно не са устойчиви и е необходимо непрекъснато наблюдение, анализ и корективни действия.

С оглед изработване на висококачествени и точни оценки на въздействието Комисията на ЕС създаде Съвет за оценка на въздействието, който има за задача да подкрепя и следи качеството на отделните оценки. Политическото признаване на важността на логистиката се оценява високо от проучвания и консултации на основата на различни събития представляващи интерес, като европейската интермодална товарна единица (EILU) или използването на информационни и комуникационни технологии в логистиката. Подкрепят се мерки за улесняване на усвояването на информационни и комуникационни технологии и в подкрепа на обучението по логистика. Няма единодушно становище по предложенията за въвеждане на схеми за признаване на качеството и режими на отговорност при комбинирания транспорт или за преразглеждане на ограниченията за размерите на превозните средства.

Ефективността, както и устойчивостта на отрасъла на логистиката, не може да се приемат за даденост, като отрасълът придава особено значение на общата политика и на изискванията за:

• прилагане Правила за конкуренцията в транспорта при превоза на товари
• изграждане интегрирана трансевропейска транспортна инфраструктура и мрежа
• намаляването на разходите за спазване на административните разпоредби
• необходимостта железопътният транспорт да стане по-ефективен за превоз на товари

Цел и варианти на плана за действие в областта на логистиката. Общата цел на плана за действие в областта на логистиката е мобилизирането на неизползвани ефективни методи, за постигане ефективно използване на операциите за превоз на товари, на фона на очаквания обеми на превоза на товари и ръста на цените на изкопаемите горива. Чрез предложените действия се прилага принципа на интермодалността, т.е. по добра ефективност на всеки вид транспорт, като се преодоляват пречките пред оперативната съвместимост между различните видове транспорт, подпомагане мобилизирането на резервите в производителността на транспортните системи в Европа и тяхното насочване към устойчиво развитие.

По-специално планът за действие е насочен към:

• ефективно използване на транспортната инфраструктура, чрез управление на превозните средства и коефициентите на натоварване, и точното определяне на инфраструктурните инвестиции,
• подобрено трансгранично управление на товарните потоци и свързаните с тях изисквания за административно отчитане,
• интегриране на различните видове транспорт и намаляването на разходите, свързани с присъщите на интермодалния транспорт конфликти,
• по-голямо внимание към критериите за качество при избора на вид транспорт,
• по-високи нива на компетентност, мобилност и привлекателност на свързаните с логистиката професии.

С оглед на предизвикателствата, пред които е изправен логистичният отрасъл, алтернативата изисква комбинация от мерки и набор от инструменти, които могат да категоризират в група от подварианти, отнасящи се до областите на електронния транспорт (e-Freight) и интелигентните транспортни системи (ИТС), устойчивото качество, опростяването на процедурите, размерите на превозните средства и транспорта в града. От ЕС са идентифицирани общо почти 30 мерки, които трябва да се предприемат, за да се гарантира устойчивостта и трайната ефективност на транспортната логистика в Европа.

Оценка на въздействието -  икономическо, социално и екологично

Оценката на въздействието разглежда вероятните икономически, социални и свързани с околната среда последици от предложенията при прилагане плана за действие, и по-специално приноса за смекчаване на идентифицираните проблеми.

В икономическото измерение, анализът прилага концепцията за общи логистични разходи, която се стреми да измери свързаните с логистиката разходи на фирмата по отношение на свързаните с транспорта фактори и чрез включване на разходите „нагоре по веригата", като поръчването на транспортни услуги, и спомагателните разходи, свързани с осигуряване безопасност и складови запаси. Този микроикономически анализ се допълва с опит да се оценят последиците за по-широката икономика - от гледна точка на ефектите върху БВП.

Ефектите, свързани с околната среда, се оценяват спрямо въздействието върху емисиите на парникови газове, които представляват най-голямото предизвикателство за транспорта. Анализираното социално измерение се отнася преди всичко до хората, заети в логистиката и свързаните сектори на икономиката, като на въпроси като обучение и мобилност се отдава първостепенно значение.

Въздействия върху околната среда. Комбинацията от предложените действия ще съдейства за намаляването на ненужната транспортна дейност, подобряването на интеграцията на отделните видове транспорт и привлекателността на по-щадящите околната среда, като се улеснява обсъждането на качествените критерии - включително въздействията върху околната среда, по избор на клиента. Идеята за „зелен транспорт" налагат прилагането на нови, технологии.

Значителни въздействия върху свързаната с околната среда ефективност на транспортната логистика може да се очакват, при наличие на атрактивни алтернативи на различните видове транспорт. Това свързва успеха на плана за действие в областта на логистиката с други инициативи в областта на политиката в транспортната сфера като предложението за регламент[1] относно насърчаването на ориентирана към превоза на товари железопътна мрежа и на морските магистрали и концентрирането на транспорта на дълги разстояния в „зелени коридори"[2].

Действията към ориентирана към превоза на товари железопътна мрежа са насочени в четири основни насоки, които да дават отговор на основните проблеми за развитието и повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт, оперативната съвместимост и по-доброто използване на железопътния капацитет:

• усъвършенстване на сътрудничеството между управителите на инфраструктурите;
• подобряване на условията за достъп до инфраструктурите;
• осигуряване на адекватен приоритет на товарните влакове;
• усъвършенстване интегрираността (интермодалността) по протежение на коридорите.

Подкрепата за товарния транспорт при финансирането на трансевропейските транспортни системи (TEN-T) ще създаде условията, които ще дадат възможност на логистиката и транспортните оператори да предоставят икономически ефективни услуги, устойчиви по отношение на въздействието върху околната среда. Освен това може да се очаква допълнителен стимул за използването на щадящи околната среда видове транспорт, като конкретно действие в тази насока са Заключенията на Съвета[3] за Постигане на по-екологосъобразен транспорт, Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи, Мерки за намаляване на шума по отношение съществуващия железопътен парк

Микроикономически ползи. Опростяването на логистичните вериги ще доведе до големи икономии поради намаляване на административната тежест и облекчаване на разходите, направени в резултат от избягване законовата несигурност на отговорността при комбинираните транспортни вериги.

Необходимо е задълбочено проучване на въздействията от размерите на превозните средства преди да се направят заключения за икономическите последици от тях. По отношение на определянето на стандарти за интермодални товарни транспортни единици може да се приеме, че те ще намалят разходите за товарене, разтоварване и претоварване на товарите и ще подобрят производителността на терминалите. Освен това те ще намалят транспортните разходи чрез значително подобряване на коефициентите на натоварване спрямо ISO контейнерите и определени сменяеми контейнери за комбиниран транспорт.

Очакваните преки и косвени ефекти от вариантите върху намаляването на общите логистични разходи са систематизирани и обобщени в Таблица 1.

Таблица 1 Очаквани преки и косвени ефекти

В субективната оценка на логистичните оператори и товародатели се очертава ясно диференциране по ефективност на всеки от вариантите, посочени в Таблица 2. Посочените абсолютни стойности изразяват по-скоро предвижданите отколкото измерените ползи. При анализа на тези резултати трябва да се вземе под внимание общото предразположение към политиките, които имат непосредствен ефект, за разлика от мерките, които имат по-дългосрочни цели.

Таблица 2 Предвиждани ползи от предложените действия[4]

Макрокономически ползи. Оценката на въздействието при реалистичен сценарий, съответства на обхвата на ефектите, очаквани от прилагане плана за действие.

Реалистичният сценарий приема, че планът за действие ще повиши темповете на производителността в секторите на логистиката най-малко с 3 % за вътрешния транспорт, с 5% за допълнителните транспортни услуги и с 3 % за комуникациите. Той освен това ще намали разходите на логистиката за превоза на товари с 2 % и времената за превоз на товари с 3 %, както и ще увеличи коефициентите на натоварване с 3 %. Тези стойности се основават на експертни оценки за очакваните цялостни ефекти от мерките, предложени в плана за действие в областта на логистиката.

Като се използва моделът за изчисляване ASTRA, е изчислено, че тези промени ще доведат до увеличение на средните годишни темпове на растеж на БВП за ЕС-27 с + 0.04 % в сравнение със сценария „обичайна практика". Въпреки сравнително малката стойност, това все пак ще донесе няколко милиарда EUR допълнителен годишен ръст.

Административни подходи и социални въздействия

С изключение на единното административно обслужване „на едно гише", което изисква допълнителни инвестиции в националния ИТ капацитет, административните разходи по прилагането на плана за действие в областта на логистиката ще са ограничени, както за предприятията, така и за публичните органи. При публичните органи основните елементи на разходите се предвижда да са свързани с работата по нови стандарти, въвеждането на квалификационна схема за сертифициране и възможното адаптиране на националните учебни програми, прилагането на бенчмаркинг и измерване на ефективността и функционирането на центровете за насърчаване на комбинирания транспорт. Основните фактори за разходите на предприятията ще бъдат адаптирането към новите стандарти и спазването на изискванията за сертифициране и бенчмаркинг.

Планът за действие в областта на логистиката ще окаже въздействие върху хората, които са заети в отрасъла, и върху онези, които са засегнати от неговите ефекти (шум, изгорели газове, емисии, задръствания). Създаването на схема за сертифициране на логистиците ще подобри нивата на подготовка и ще създаде нови перспективи в кариерата на работещите по схемата. Внедряването на нови технологии, в областта на ИТ, ще увеличи нуждата от специалисти в сектора и ще осигури добавена стойност към компетентностите на персонала.

Ефектът от мерките на плана за действие върху широката общественост и социалните среди вероятно ще е положителен в дългосрочен план. Това ще зависи и от технологичното развитие на транспортните технологии, а инициативи като развиването на „зелените коридори" трябва също така да предвидят как да направят товарния транспорт по-съвместим с представите ни за качество на живот.

Действия в политиката за подкрепа на конкуренцията и логистиката. Лицата, определящи политиката, трябва да улеснят съгласуването на изискването за ефективност на логистичните услуги (като ключов фактор на европейската конкурентоспособност) и устойчивостта на практиките в отрасъла. Следва да се прилагат съчетание на действията поради синергиите, които може да се развият между тях, и поради характеристиката на логистиката на превози на товари, които се влияят от развитието в редица технологични и регулаторни области.

Съчетанието от действия, пряко или косвено ще има положителен ефект върху общите логистични разходи в отрасъла, като намаляване разходите за поръчване и комуникация, за съхранението на товарите и претоварването, управлението на риска и най-накрая - разходите за самия транспорт.

Малките и средните предприятия са в изгодно положение, защото стандартизацията (в информационните системи и технологиите на превозните средства), както и опростяването на административните процедури, ще позволят несъразмерно да намалят експлоатационните си разходи. Засилването на фактора на качеството при вземането на решения в логистиката на превоза на товари ще разкрие нови пазарни възможности.

Предложените действия ще имат благоприятен ефект върху околната среда чрез принос за ограничаване на ненужната транспортна дейност, подобряване на интеграцията на различните видове транспорт и привлекателността на онези видове транспорт, които са повече щадящи околната среда, и чрез улесняване на разглеждането на критериите за качество - включително въздействията върху околната среда, по избор на клиента.

На фона на постоянното повишаване на ефективността на пътния транспорт железопътният транспорт трябва също да стане по-конкурентоспособен. Целта на общата европейска политика е изграждането на европейска железопътна мрежа, в рамките на която товарният превоз би могъл да предложи по-качествени услуги по отношение на времетраене, сигурност и капацитет. В допълнение на вече взетите мерки (като например въвеждането на ERTMS^[5] по трасетата с приоритетно значение или изграждането на важни инфраструктури в трансевропейска транспортна мрежа) се предлагат нови инициативи за създаване на европейска мрежа в сектора на товарния превоз, която да предоставя по-сигурни услуги с по-голяма ефективност от тези в настоящия момент.

На Европа трябват алтернативи за ефективни, интегрирани видове транспорт, които не само да бъдат екологично чисти, но в същото време и да отговарят на нуждите на потребителите. Интегрирането на тези видове транспорт в логистични вериги с висока ефективност е неизбежно за постигането на икономическа ефективност и развитието на транспорта в дългосрочна перспектива.

Съчетанието от прилагането на комплекса от действия ще има положително социално въздействие, изразяващо се в повишаване качеството на подготовката и подобряване възможностите за мобилност. За гражданите като цяло по-ефективната логистика на превоза на товари ще спомогне да се гарантира качеството на живот, който ние очакваме, като същевременно ще намали отрицателните й ефекти върху нашата жизнена среда.

[1] Предложение за регламент 2008/0247 (COD) Брюксел, 30 октомври 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз

[2] Зелените коридори използват комбинация от различни видове транспорт, за да се извърши интегриран, екологосъобразен превоз „от врата до врата", съобразен с качеството на живот на европейските граждани и ефективен от енергийна гледна точка.

[3] Заключенията на Съвета 17042/08 Брюксел, 10 декември 2008 г.относно Постигане на по-екологосъобразен транспорт, Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи, Мерки за намаляване на шума по отношение съществуващия железопътен парк

[4] Методологията, използвана в проучването, е посочена в „Подготвително проучване за оценка на въздействието върху план за действие в областта на логистиката на превоза на товари в ЕС, искане на заинтересованите страни за мерки в областта на политиката, април 2007 г".

[5] Европейската система за управление на железопътното движение, ERTMS (European Rail Traffic Management System) има за цел да обедини фрагментарното функциониране на отделните системи за контрол на железопътното движение в Европа и да изгради система на безопасно и безпрепятствено придвижване по релси.