Той държи монопола в бранша до 1961 г., когато от него се отделя "Булстрад" АЛЕКСАНДРА ГЕОРГИЕВА Сградата на дружеството е паметник на културата Зданието, в което се помещава ДЗИ. Сградата на ДЗИ се намира в сърцето на софийския център, на ъгъла на улица "Георги Бенковски" и булевард "Цар Освободител". Днес компанията я приема за свой символ, но внушителният й външен вид впечатлява не само служителите на дружеството, тъй като зданието е обявено за паметник на културата. Строителството на сградата, в която днес се помещава ДЗИ, започва през 1914 г. и е завършено в 1926 г. Главен архитект на строежа е Г. Фингов. Зданието е било едно от най-големите и забележителни за времето си, в непосредствена близост до Царския дворец. Построяването му е финансирано от Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество, в което някои от най-видните личности и политици на България са били членове на Управителния съвет. Сред тях фигурират имена като Кирил Попов, Тодор Влайков, Андрей Ляпчев. Поради стратегическото си местоположение и уникална външна и вътрешна архитектура сградата се превръща в място, където се взимат редица решения от историческо значение за цялата държава. Едни от най-видните политически и финансови фигури за времето си са работили в нея, както и членове на правителството. Президентският кабинет представлява уникална рядкост с неговите интересни дърворезби и стил на мебелировката, които са запазени в оригиналния си вид още от времето на тяхното създаване. Сградата има шест етажа и конструкция от подсилен бетон. Те се състоят от мазе, приземен етаж, шест основни етажа и подпокривен етаж, който сега е реконструиран в кафе-клуб. На партера се намира паричният салон, рецепцията и три административни стаи. Първият етаж е реконструиран като приемна за клиентите и седем стаи за служителите. Вторият и третият етаж, заедно с ниското крило на сградата, гледат към улица "Георги Бенковски" и общо имат четири студиа, две заседателни зали и двадесет и шест административни стаи. Петият и шестият етаж имат по едно студио и двадесет и две стаи всеки. Разгънатата застроена площ на цялата сграда на ДЗИ е 10 620 квадратни метра. Етажите на зданието са покрити с гранит в салоните, мозайка в коридорите и по стълбите и дървен паркет в останалите помещения. Плочата в централното фоайе на сградата е запечатала имената на създателите є. Снимки: Архив Монитор Полици на Държавния застрахователен институт. Държавният застрахователен институт или както днес е по-известен - ДЗИ, тази година посреща своята шестдесетгодишнина като водещо дружество в застрахователния бранш у нас. Компанията е част и от едноименната финансова група ДЗИ, която е най-голямата, основана изцяло с български капитал в страната. Държавният застрахователен институт се появява на бял свят на 27 юни 1946 г., когато Народното събрания приема Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Той постановява, че: "Застраховането и презастраховането става изключително право на държавата и се възлага на държавен застрахователен институт". За това към ДЗИ се прехвърлят средствата на всички съществуващи в този момент акционерни и кооперативни застрахователни дружества, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други. Те са общо тридесет на брой, като от тях деветнадесет са български (дванадесет акционерни и седем взаимнозастрахователни дружества), а останалите единадесет са клонове на чуждестранни компании. Всички действащи застраховки и портфейли, задължения, както и презастрахователните договори запазват своето действие и преминават по право върху ДЗИ. Така на практика се извършва сливане на действащите застрахователни предприятия в една голяма компания. Освен че приема всички техни активи и пасиви, новосъздаденият институт поема и функциите на надзорен орган в сектора, а Държавният застрахователен надзор преустановява дейността си. На ДЗИ се предоставят и монополни права върху всички клонове на застраховането. "След влизането на настоящия закон в сила не могат да се създават, под каквато и да е форма, застрахователни предприятия. Всякакви договори от застрахователен характер, сключени след влизането му в сила със застраховател извън Държавния застрахователен институт, с изключение на презастрахователните, са нищожни по право." Освен монопола в застраховането, след 1946 г. държавата постепенно въвежда голям относителен дял на задължителното (законово) застраховане. То касае основно собствеността на предприятията. Законът за застраховане на имущества е приет през 1958 г., като измененията в него от 1969 г. разширяват значително обхвата на задължителното имуществено застраховане. Като основна база за създаването на института през 1946 г. служи Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество. ДЗИ използва неговите помещения (днес централата на финансовата група се намира в същата сграда на ъгъла на ул. "Г. Бенковски" и бул. "Цар Освободител"), инвентар, кадри и в голяма степен е възприет неговият начин на работа. Дори първият управител на института - д-р Пейо Пеев (1946 г. - 1947 г.), преди да заеме поста си като директор на Държавния застрахователен надзор, е бил началник отделение при Чиновническото дружество. В структурата на ДЗИ са създадени десет дирекции, от които пет осъществяват пряката застрахователна дейност. Това са "Живот", "Пожар", "Превози и злополука", "Посеви и пчели" и "Домашни животни". В този си вид Държавният застрахователен институт работи до 1952 г. След това предишните окръжни агенции се трансформират в клонове на ДЗИ. Започва и постепенната децентрализация на отделните дейности, извършвани в централното му управление. Международната дейност на института започва с транспортно застраховане - на кораби, самолети, карго и т.н. Тя обаче не върви добре, защото държавите извън соц.блока не признават ДЗИ. Институтът не е длъжен да публикува своя баланс, което се приема като негатив от страна на чужденците. Затова се налага да се създаде нова компания, която да публикува своя баланс и да се занимава основно с международното застраховане. Така монополът на ДЗИ приключва през 1961 г., когато с постановление на правителството е създадено Българско външно застрахователно и презастрахователно дружество "Булстрад". То се основава на базата на съществуващия дотогава отдел на Държавния застрахователен институт. Основният акционер в новосъздаденото дружество е Министерство на финансите, а един от главните акционери - самият ДЗИ. "Булстрад" сключва всички застраховки, които са свързани със задължения извън територията на страната - морски, авиационни, туристически и др., докато ДЗИ запазва монопол върху застраховането вътре в страната. Юридическият монопол в застраховането се спазва стриктно до 1989 г., до появата на конкуренция в сектора. Трябва да се отбележи, че въпреки съвпадащите в някои случаи имена, новопоявилите се от началото на прехода застрахователни дружества нямат нищо общо с действащите преди 1946 г. и не са техни правоприемници и продължители. Едновременно с бизнес развитието си компанията активно съдейства за изработването на адекватна нормативна уредба за застраховането и е сред съучредителите на Асоциацията на българските застрахователи през 1992 година. През октомври 1998 г. ДЗИ е преобразуван в еднолично акционерно дружество със 100% участие на държавата. Година по-късно Агенцията за приватизация взема решение за откриване на процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД. Тя приключва на 27 август 2002 г. с продажбата на дружеството на притежаваната от Емил Кюлев фирма "Контракт София" ООД за 21,5 млн. лева. Така се формира и най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева.