„Адвокат сменя кума”, “Загубите ще са по-малко, но рисковете остават”, „Депутатите отхвърлиха доклада на комисията „Кушлев“, „Вземат колите на генералите”

„Адвокат сменя кума", пише на първата си страница „Стандарт"

Преди да си изберете кум, намерете добър адвокат. Това е съветът към младоженците от днес.

Според новия Семеен кодекс преди венчило се подписва брачен договор. С него се урежда кой какво взема при евентуален развод.

Споразумения пред нотариус могат да подписват и отдавна женените. Декларациите се пазят в специален регистър. А клаузите могат да се променят по всяко време на брака.

Три варианта ще избират "новобранците" - "брачен договор", "режим на общност" или "имуществена разделност". Ако и те не ги устройват, апартаментът и вещите стават общи, както беше досега. При раздяла се делят наполовина.

Личните спестявания на съпрузите остават неприкосновени при развод.
Богатите слагат халката зад граница
3 лева и разбираш дали те лъжат
Младоженци: Делим само леглото
Още от статията на „Стандарт"

"Загубите ще са по-малко, но рисковете остават", пише на първата си страница „Дневник, като се позовава на прогнозата на МВФ

Загубите за световните финансови компании от рецесията ще са с 600 млрд. долара по-малко от очакваното, но те не бива да се поддават на прекален оптимизъм и трябва в следващите 18 месеца да се пазят от пропадане във втора спирала на кризата. Банките - особено тези в Европа - са разкрили едва половината от лошите си активи. До края на 2010 г. те ще отпишат още 1.5 трилиона долара, а само институциите в еврозоната ще се нуждаят от нови 260 млрд. евро (380 млрд. долара), за да гарантират стабилността си. Това означава, че рисковете в системата са високи и през следващата година.

Това заяви Международният валутен фонд в най-новата си прогноза за световната финансова стабилност, огласена в сряда в Истанбул. Оставащият риск може да окаже негативно влияние върху и без това крехкото доверие в световната икономика. Фондът очаква между 2007 г. и 2010 г. от портфейлите на финансовите компании да изтекат 3.4 трлн. долара заради обезценката на активи. Досега като стойност в балансите им са отписани едва 1.3 трлн. долара. Според фонда кредитните институции в еврозоната са отписали 40% от лошите си активи, а американските - 60%.
Още от статията на „Дневник"

„Депутатите отхвърлиха доклада на комисията „Кушлев", съобщава „Класа"

С 41 гласа „за", 32 гласа „против" и 85 гласа „въздържали се" депутатите в парламента отхвърлиха вчера годишния отчет на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна като комисията „Кушлев". „Няма ефективност от работата на комисията. Необходими са спешни законодателни промени в тази област", каза на брифинг в парламента депутатът от ГЕРБ и шеф на правната комисия Искра Фидосова. Според нея в бюджета няма постъпила нито една стотинка и нито един лев от дейността на комисията. „Не сме коментирали персоналното отстраняване на г-н Кушлев или на когото и да било. Става въпрос за законодателни промени в тази област, за да има ефективност", каза още Фидосова. Тя добави, че този вид доклади се представят само за сведение на народните представители, и по думите й дори не било необходимо гласуване. „С неприемането на доклада ние искаме да кажем, че не сме съгласни с ограничените правомощия на комисията", каза пред „Класа" Анастас Анастасов, шеф на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Неприемането на доклада на комисията „Кушлев" е своеобразен знак за бламиране на дейността й", каза пред журналисти председателят на парламентарната група на РЗС Яне Янев. Според него съдържанието на доклада е ясно и красноречиво и са дадени всички данни, които са свързани с дейността на комисията, „За разлика от доклади на много други органи и институции, избрани от Народното събрание, този доклад е чудесен. Докладът съдържа такива данни, каквито са необходими на народните представители, за да се запознаят с дейността на комисията", коментира лидерът на РЗС. Той беше категоричен, че неприемането на доклада е лош сигнал за Брюксел.
Още от статията на „Класа"

"Вземат колите на генералите", пише на първата си страница „Монитор"

Генерали, полковници, майори и директори от военното министерство ще трябва да се разделят с колите си в извънработно време. Служебната кола военните ще могат да ползват единствено и само когато са на работа, гласи забрана в тяхното ведомство. На 3 септември военният министър Николай Младенов е издал заповед,  с която да се ограничат разходите, включително тези за бензин и части. Това потвърди за "Монитор" медийната съветничка на министъра Марина Гарнизова.

"На практика излиза, че разходите за гориво са голямо перо в бюджета на министерството, тъй като доста хора ползват служебни лимузини", поясни Гарнизова. По традиция право да се движат с шофьор имат директори на дирекции в Министерството на отбраната, шефове на определени звена, командири на поделения, началникът на Щаба по отбраната, заместниците му, шефът и зам.-шефът на инспектората, както и отбрани генерали. В заповедта на Младенов ясно е описано, че началниците нямат право да бъдат вземани и докарвани на работа, а след това и връщани отново до домовете им, каквато е практиката в момента. Използването на служебните коли в празнични дни също е отрязано, освен ако не е свързано със служебни задачи и официални мероприятия. В момента имаме пари да покриваме само заплатите и текущите разходи, бюджетът е на червено, заяви пред "Монитор" и заместник-министърът на отбраната ген. Аню Ангелов.

Заповедта на министъра се приела разнопосочно от "засегнатите" - някои се съгласили, че разходите за бензин са много, но други се притеснили, че така може да спадне авторитетът им.
Още от статията на „Монитор"

„Стигаме европейците по заплати след 45 години", информира „Стандарт"

Доходите на българите ще се изравнят с тези на европейците след 40-45 години. Това прогнозират експерти от международната рейтингова агенция Мудис (Мoody's), цитирани от Ройтерс. Прогнозите за съседна Румъния са също толкова черни. Като причина за дългия период за изравняване на доходите на българи и европейци в доклада е посочена финансовата криза. Преди световната икономика да колабира, прогнозите на Мудис бяха, че страните от Централна и Източна Европа ще настигнат по-богатите държави от континента по доходи двойно по-бързо. Вместо 15-20 години сега обаче на бедните роднини ще са нужни 30-40 години, твърди анализаторът Кенет Орчард, който отговаря за Полша, Балтийския регион и Балканите. Брутният вътрешен продукт на човек в България през 2008 г. е бил 4500 евро, докато в ЕС е бил 25 100 евро, сочат данните на Евростат.

Има малка вероятност за повишение на кредитните рейтинги на държавите от Централна и Източна Европа през следващите няколко години предвид нарастването на бюджетните им дефицити, твърдят от рейтинговата агенция.
Още от статията на „Стандарт"

„Съпрузите ще плащат нова такса при сделка с имот или кола", съобщава „Дневник"

Продавачите по сделки с недвижими имоти и коли от четвъртък ще трябва да представят пред нотариуса удостоверение за режима на имуществените отношения със съпруга си. Изискването произтича от новия Семеен кодекс, който влиза в сила от 1 октомври. Целта е да бъде защитен купувачът на имота и да е сигурно, че купува от собственика. Кодексът позволява на съпрузите да изберат дали цялото им имущество е общо, дадени имоти са лична собственост или да подпишат брачен договор.

Издаването на удостоверението струва 10 лв. и става в Агенцията по вписванията. То е задължително са всички женени двойки, въпреки че днес имотите им още ще се водят общи, тъй като никой няма да е имал време да регистрира нов режим. Проблеми могат да възникнат, тъй като по закон само подразделенията на Агенцията по вписванията в 28-те най-големи града имат право да издават такива удостоверения. Така ще се наложи хората от по-малките населени места да пътуват, за да си извадят документа. Призоваваме гражданите да използват електронен подпис и така ще получат удостоверението, без да губят време и пари, каза шефът на агенцията Даниела Митева.

Брачните договори ще се сключват пред нотариус и само той и съпрузите ще имат оригинал от него. Данните са лични и конфиденциални и няма да се представят нито в общината, нито в Агенцията по вписванията, обясни Митева. Ако двойката иска да сключи брачен договор, той трябва да е заверен от нотариуса още преди подписването в общината. Там лицето по гражданско състояние съставя акта за брак и в него се вписва само, че мъжът и жената са подписали договор, с който уреждат имуществените си отношения, номера на договора и нотариалните книги, в които е вписан. След като актът за брак е готов, длъжностното лице ще попълва удостоверение, което ще изпраща в Агенцията по вписванията.

Всеки ще може да направи справка за режима на имуществените отношения между съпрузите, но в нея ще се вписват само имената им и номерът на акта за брак, няма да има никакви данни за имотите и как съпрузите са се договорили, каза Митева. Семейният кодекс позволява и на хората, които са сключили брак преди 1 октомври, да изберат нов режим за разпределение на имуществото им. Те ще заявяват промяната в общината и така тя ще се отразява и в регистъра на агенцията.
Още от статията на „Дневник"

„Петзвезден хотел погреба крепост" установява разследване на „Стандарт"

Петзвезден хотел с пристанище и летище за хеликоптери на брега на Дунав погреба уникални археологически паметници от националния резерват "Дуросторум Дръстър-Силистра". Това съобщиха пред "Стандарт" местни археолози. Вандалщината е извършена с разрешение на Националния институт по паметниците на културата (НИПК - сега Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности).  Част от документите са подписани лично от директора на института арх. Георги Угринов, е установила вътрешна проверка на културното министерство. Те са издадени на боса на "Меком"-Силистра Стефан Райчев, известен в града като Сапардмен. Прозвището си бизнесменът получи, след като негови фирми усвоиха 7,2 млн. евро субсидии по 20 проекта на САПАРД, което го нарежда на второ място по получени средства по програмата след групата на Людмил Стойков и Марио Николов. "Меком" е в черния списък на ОЛАФ и клиент на прокуратурата. Разследващите още ровят дали част от европарите са взети с измама и дали не са инвестирани в строителството на "Дръстър". От ведомството на Вежди Рашидов пък ще искат да се изясни и дали НИПК даром е разрешил унищожаването на археологически паметници.

Екскурзоводите, които доскоро показваха с патос средновековната крепост "Дръстър" на плаващите по Дунав туристи, отскоро имат нов репертоар. Вместо стените на средновековната твърдина на българщината показват прелестите на петзвезден хотел на брега на реката със същото име. Както гласи рекламният сайт: "Новата придобивка на "Меком" АД-Силистра, хотелът без конкуренция от Шварцвалд до Черно море".

Той е построен в непосредствена близост до уникалния археологически резерват и първия в Европа дунавски парк - примамва любителите на пътешествията и лукса рекламният сайт.

Хотелът носи античното име Дръстър, символ на яка крепост, на която са посветени едни от най-вълнуващите страници на човешката история.

В посланието за туристите има много истина, но страда от "дребна неточност", коментират местните археолози. Сградата е построена не в близост, а върху територия на защитения архитектурно-археологически резерват. При това с разрешение на института за опазване на културните паметници.При изграждането на хотела са безвъзвратно разрушени 80 на сто от отлично запазената северна крепостна стена. Малък фрагмент от нея е запазен в мазето на сградата, където е труднодостъпен дори за гостите на хотела, негодуват силистренските учени.

НИПК е позволил на Стефан Райчев и да затрупа без съгласуван проект и консервация средновековната баня на Дръстър. У нас са открити общо шест подобни архитектурни паметника. Пак с официално разрешение е засипано и пристанището на Дръстър. Сега отгоре му е излята бетонна площадка за кацане на хеликоптери Досега никой не е чул шума на вертолетни витла в района. Поне това да бе станало, коментират местните.

Със съгласието на НИПК Стефан Райчев е забил метална ограда и върху западната стена на крепостта.
Още от статията на „Стандарт"

„Скоростен влак прекосява София за 20 минути", информира „Монитор"

Скоростен влак ще прекосява София, за да свърже двата края на града за 20 минути. Машината ще тръгва по линията на трамвай №5 от Княжево и ще стига до Руски паметник. Оттам влакът ще слиза под земята, за да свърже центъра с квартал "Левски" по третия лъч на метрото. Идеята е залегнала в новия устройствен план на София, който в момента се разглежда в комисиите на "Московска" 33.

Трамвайният транспорт да бъде подчинен на подземната железница, а част от линиите на наземните мотриси в центъра да бъдат закрити, предвижда още планът. Според него трамваите ще свързват крайните квартали със станциите на метрото.

 Мотрисите ще минават по нови трасета от "Люлин" до бул. "Скопие" и от "Обеля" до "Ботевградско шосе", планират архитектите. В новия план е залегнало и пускането на трамвай от Семинарията до Студентския град, за който се говори от години.

Старият план на София действа от 46 години, когато населението в града е било с пъти по-малко, аргументира измененията главният архитект Петър Диков.
Още от статията на „Монитор"

"Нужно е ново поколение магистрати с реформаторско мислене", казва в интервю за „Дневник" министърът на правосъдието Маргарита Попова

Казахте, че ще искате оставките на неработещите за реформата членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). В Закона за съдебната власт обаче няма подобен механизъм. Има ли министърът на правосъдието лостове и правомощия да се справи с подобен бойкот?

- У нас подаването на оставка заради призната грешка все още не се случва и не се приема още по-малко заради подозрения в неетично, укоримо поведение.Това по-скоро е драматичен жест или акт под натиск и винаги струва скъпо, като с времето отрицателната му тежест става все по-голяма. Ако някой не желае да работи за реформата или я саботира, каква трябва да е последицата според вас? Не желая лостове и правомощия, за да отстранявам някого, всички сме длъжни да работим за реформата в съдебната система. И ако е вярно, според признанията на самите членове на ВСС, че чак сега се поставя началото на искрен и градивен диалог, ни чака труден път и всеки ще застане с лицето и личната си и професионална репутация срещу вашите въпроси и очаквания.

На заседанието на ВСС на 11 септември поставихте ултиматум за реформа. Тогава получихте подкрепа само от председателите на върховните съдилища. Изборните членове обаче замълчаха. Какво се случи, че дни по-късно съветът излезе с декларация, в която на практика отказа отговори на Съюза на съдиите по важни за системата въпроси и стигна още по-далеч, като ги обвини във вмешателство и деструктивност?

- Този въпрос е много тясно свързан с предишния. Негов адресат са преди всичко членовете на ВСС. Говорете и с тях. Структурите в съдебната система  се състоят от конкретни хора, те се ръководят от конкретни хора, които носят отговорност за състоянието на реформата. Стенограмата от заседанието на 11 септември е на сайта на правосъдното министерството и всеки може да прочете и обсъди различните позиции, мнения и становища. Оценявам декларацията като средство за комуникация с колеги, с тези, които ще изнесат реформата на гърба си,  като погрешен ход. На въпросното заседание поставих ясни въпроси за дискусия. Всички трябва да питат и да изискват конкретни отговори. Ако никой не изисква отговори за поведение, което буди съмнение в искреното желание да се прави реформи и не съответства на изискванията за заемане на длъжност в съдебната власт, няма как в самата система да има нетърпимост към такова поведение. Когато се създаде атмосфера на нетърпимост, ще се създаде и култура на поведение. Ако диалогът не започне и не формира постепенно вътрешна потребност от промяна, никакви дисциплинарни или наказателни лостове не са в състояние да променят нещата. Те не дават траен резултат на реформата. Системата трябва да бъде в състояние вътрешно да създава атмосфера и дух за позитивни стъпки напред.

В 57-те мерки на кабинета е заложена промяна в Закона за съдебната власт, а и вие наскоро говорихте за структурни промени в системата. Какво конкретно имате предвид?

- В Закона за съдебната власт ще се наложат промени във връзка с подготвяния проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Ще ги обсъдим с колегите от магистратския съвет и с членовете на ВСС. Най-важната структурна промяна на този етап е създаването и укрепването на специализираните екипи за разследване на организираната престъпност и корупцията, каквито за съжаление не бяха създадени още преди година. Тогава подобна идея лансира прокуратурата, но тя не беше поета и развита, напротив нежеланието за работа в такава формула беше видимо.

Каква промяна в закона би гарантирала открита и обективна кадрова политика в съдебната власт? Възможно ли постигането на тази цел, без да се промени начинът на избиране на самия съдебен съвет?

- Вече доста години създаваме и променяме закони, колко от тях направихме много добре? Кадровата политика е функция на общата политика и воля за реформи на върховния кадрови съдебен орган. Кадрите и волята за правосъдие са формулата за обективност и надеждност в работата на съдебната власт. Структурни и законови промени се правят лесно, понякога, за да симулираме реформи и още по-лошо - за да запазим стария модел. Нужно е ново поколение магистрати с реформаторско мислене, юристи, които печелят доверие и дърпат системата напред. Затова мисля, че една от мерките в плана за реформи е особено важна за т.нар. катарзис в съдебната система  - оценката на състоянието на съдебната реформа, анализът на извършеното до днес и обективният отговор за оскъдните реформи.

Мисля, че реформите са възможни и без промяна във формулата за избиране на самия съдебен съвет. Ако парламентът и съдебната система излъчат най-добрите представители, хора, които мислят и работят в една посока и се ползват с доверие, тогава проблем няма да има. Тогава защо да търсим причини в начина на структуриране на ВСС или който и да било орган.
Още от интервюто на „Дневник"

„Някой е замазал гафа на Станишев", казва в интервю за „Стандарт" председателката на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова

Скандал с отчета на кабинета "Станишев" гръмна откъм Сметната палата. Висшият одитор отказа да завери финансовите харчове за 2008 г. на предишното правителство и го нарече неверен и нечестен. В същото време се оказа, че едно от звената на палатата - пето отделение, всъщност е подготвило одита и шефката му Ерджан Алкова е дала становище той да се завери без резерви. Дали това е прецедент, или говори за нещо по-сериозно, свързано с работата на Сметната палата, попитахме Менда Стоянова, председател на бюджетната парламентарна комисия.

Г-жо Стоянова, как ще коментирате скандала с неподписания от Сметната палата отчет на правителството "Станишев"?

 - Случаят придоби изключителна гласност може би защото досега такива гафове не е имало в публичното пространство. Валери Димитров, председателят на Сметната палата, е възложил вътрешна проверка. Тя трябва да установи дали когато е правен одитът на вътрешните харчове на правителството, ревизорите от пето отделение, на които той е възложен, са спазили всички изисквани правила и процедури. Както и защо на практика не са констатирали нарушения, дали сериозно отражение върху изкривяването на финансовия отчет на Министерски съвет. След като излязат резултатите от тази проверка, тогава може да се отговори на въпроса защо се е получило така. Още повече, че наистина за първи път се прави проверка от друг орган, след като е засечено, че предходната проверка не е била коректна.

Какво говори това, как се "прочита" този гаф от публиката - вътре и вън от България?

 - Не бих могла да коментирам какви са били причините, довели до този гаф. Те могат да бъдат най-различни...

Не става въпрос за причините, по-скоро за какво говори самото допускане на такава грешка. Или е нещо доста по-сериозно?

 - Може да се тълкува по много начини - например като небрежно отношение към служебните задължения. Или като формален контрол, който може да се нарече още липса на контрол. Може да се разчита и като умишлени действия с цел "затваряне" на отговорност. Данните се отнасят за 2008 г. и не бих могла да кажа как всъщност са стояли нещата. Трудно е да се прецени какви са били и мотивите, и дали е умишлено или чисто случайно.

Допускате ли, щом може да се получи такова, да го кажем недоглеждане за 2008 г., и в отчетите от предишни години да има подобни изкривявания?

 - Не бих могла да знам, но едва ли бихме възлагали допълнителни одити сега, за да търсим подобни гафове, които може да са допуснати в предишни години. По същата логика можем да кажем, че има съмнения и за други министерства и през други години... За мен това е един много сериозен проблем, който е в Сметната палата и който има своите корени в контрола върху работата на одиторите. А това, че членовете на палатата са и ръководители на отделения и осъществяват контрола върху одиторите на тези отделения, които пък извършват проверките, е доста смущаващо. Още по-смущаващо е, че едновременно с това приемат докладите от тези одити. Това са противоречия в правомощията, които е уредил законът и които може би трябва да се преосмислят. Депутатите ще проверяват случая.

Има ли вероятност хората да си кажат "Е, щом докладът е за правителството, сигурно е погледнат отгоре-отгоре"?

 - Може и така да се каже. Факт е обаче, че трябва да се направи анализ на причините, довели до това, и да се вземат мерки за тяхното отстраняване. Шефът на Сметната палата Валери Димитров се е заел с тази задача. От парламента изрично сме поискали доклад от него в този смисъл. Едва след като го видим и анализираме, ще можем да решим какво да се направи, за да не се допускат такива грешки занапред.

Дали не трябва да се промени и нещо в структурата на работа на Сметната палата?

 - Може би трябва да се направят законови промени, включително и в самата структура на Сметната палата. Това пак е въпрос на последващо решение от анализа, който ще направим заедно с експертите от главния одитор на страната. Много е важно да се знае, че Сметната палата не е случаен орган. Тя е най-висшият орган, който в същото време е инструмент на Народното събрание за контрол върху публичните средства, инструмент на бюджетната комисия, чиято пряка задача е контролът върху публичните средства.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Наказателната ни политика е сбъркана", казва в интервю за „Класа" зам.-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев

Г-н Георгиев, какви срокове за досъдебното производство трябва да бъдат заложени в новия Наказателно-процесуален кодекс?

- Досъдебната фаза е обвързана с най-много срокове, а тя е изследователски процес и трудно може да бъде поставена в някакви времеви рамки, защото е непредвидима. Какъв срок например бихме могли да поставим за намиране на лекарство срещу СПИН? Никакъв, защото става дума за изследване. Така че, когато говорим за дейностите по разследването, те са трудно предвидими и логиката на процеса изисква там да има по-малко срокове. Тук става дума и за оперативно-издирвателната дейност, която предхожда всичко. Отправната точка за сроковете в наказателния процес би следвало да бъде привличането на едно лице като обвиняем, а не самото образуване на делото. Сега ние образуваме дело за това, че някой е убит, но то е срещу неизвестен извършител.

В обратната хипотеза - тази, която е в момента, за да се признае годността на доказателствата, установени със специални разузнавателни средства, например първо трябва да имаме образувано дело. Нещата са нонсенс - слага се един краен срок на цялото разследване, след което заинтересованото лице може да поиска това, което е събрано в хода на досъдебното производство, да се разгледа незабавно и да бъде оправдано.

На следващо място, за да има срочност, репресивната машина на държавата, която е свързана с наказателния процес, трябва да се използва пестеливо, защото е много скъпа дейност. Издръжката на един затворник излиза на държавата колкото 3-4 пенсионери. Един процес струва хиляди левове и не би следвало да се прави само когато е извършено материално посегателство върху незначително имущество. Ето ви пример - когато водим дело за една коза, която струва 160 лв., казваме, че защитаваме стопаните й. Но сега държавата ще изхарчи 10 000 лв. за делото и наказването на крадеца и нито лев няма да остане за жертвите, ето това значи не добра наказателна политика.

В предварителния ни разговор ми споменахте, че е сбъркана наказателната ни политика, кое ви дава основание да мислите така?

- Ние сме на 5-о място в Европа по брой наказани с лишаване от свобода на 100 000 души население. Има държави, които са далеч пред нас като Русия и САЩ, но много от развитите и далеч по-богати от нас държави са след България. Защо? Основният дял от случаите, които не са обществено значими, би следвало да се решават бързо и евтино, което предполага един по-друг механизъм, а не тежък процес. Нека системата се олекоти и наказателната репресия се насочи наистина към хората, които са най-опасни за обществото - убийци, изнасилвачи, рекетьори... Защото човешката неприкосновеност и живот са висша ценност, така че престъпленията против личността трябва да се преследват с цялата строгост на закона. Що се отнася до останалата част от престъпленията, свързани с присвояване на пари, вещи - там на първо място трябва да се преследват тези, които са нанесли най-голяма обществена вреда. Защото иначе в стремежа си да накажем всеки - от крадеца на кокошка до обиращия банки, ние препълваме затворите главно с хора, които имат дребни провинения, а „най-лошите" са извън обсега на наказателното правосъдие. Има дефицит на справедливост, което означава, че нещо куца.

Наказателната политика трябва така да използва наказателната репресия, че полицейската сила да занимава правосъдието само в най-тежките случаи. И когато броят на делата намалее, тогава и срочността няма да идва само защото законът го изисква, а защото ще стане реална.

Дестабилизацията, която е в правосъдната система, е основна вина на управляващата ни класа, на хората, които имат властта да наложат една или друга норма да стане закон. Не може да се говори, че всички камъни са в градината на съдебната власт, и че тя е коренът на злото.

Поправката в Закона за амнистията, която опрощава престъпления за безстопанственост, направени до 2008 г. и която беше дадена от кабинета на Конституционния съд, изпълни ли задачите си или не?

- В наказателното право има един стар (откакто Каин уби Авел) принцип и той е, че наказателното право не се прилага с обратна сила, и че винаги, когато има различни закони, се прилага най-благоприятният за дееца. Законът за амнистията, дори и да съществува 4 секунди и отмяната му да е в същия Държавен вестник, в който е публикуван, вече е по-благоприятна норма и съществува в правния мир. В този камък българските политици се спъваха и по делото „Луканов". Тогава към чл. 201 от НК, който касае присвояването, беше добавено „в чужд личен интерес" - т. е., когато длъжностното лице се разпорежда в полза на колектив от хора, не е присвояване. Тази норма беше премахната от Конституционния съд, но това не попречи по-благоприятната норма да се прилага за времето, в което е действала, така че хората, които са извършили престъпления преди действието на този текст, се ползват от него. Така стана и преди време с поправката „ Ванко 1". Макар да беше отменен законът, който специално беше гласуван за него, той пак се възползва от по-благоприятната норма, по простата причина, че го е имало.

Предстоящата промяна на НПК ще доведе и до изменения в други нормативни актове, в това число и в Закона за съдебната власт, чиято последна редакция бе следствието да мине към прокуратурата. Мислите ли, че на следователите беше намерено точното място?

- Мястото на следствието е определено в конституцията, която може да бъде променена само от Велико Народно събрание (ВНС). Ако политиците считат, че е нужно да станем отдел в Министерството на правосъдието, което някои сега предлагат, трябва да се свика ВНС. За да станем президентска република, също трябва ВНС. Във всички случаи, каквото и да се прави, трябва да стане много премерено.

Най-голямата трагедия у нас е, че законодателството ни се променя с часове. Например законът „Анти-Куцкова" беше приет за 3 работни дни. Той премахна възможността членовете на ВСС да направят дисциплинарно дело за аморална проява на магистрат. Същевременно следователите от НСлС за 5 години не можем да направим нещо много просто - да разширим делата, по които да работим, и да облекчим работата на разследващите полицаи. Ако искаме да станем цивилизована държава, структуроопределящите закони, кодексите трябва да се приемат след широко професионално обсъждане, а не защото правителството така е решило да върти волана. И не на последно място, трябва да престанем да мислим, че веднага след излизането на текста в Държавен вестник нещата ще са се променили и всичко е тръгнало по мед и масло.

Когато в една Англия започнаха съдебната си реформа, тя продължи десетилетия. Но те правеха и нещо много важно - две години преди даден закон да влезе в сила обучаваха тези, които ще го прилагат. А ние правим зигзаги и се оплакваме, че резултатът е плачевен.
Още от интервюто на "Класа"