Трудно е за вярване, но е време да направим необходимото, за да използваме това, което сме постигнали, изстрадали и реално притежаваме. А то е много, изключително много!

Проблемът в момента е, че двигателят на икономиката е смазан

А това е именно малкият и среден бизнес, който е по-важен от всичко за развитието на една държава. Добрата новина е, че проблемите са малки и бързо решими. В следващите редове ще ви посоча какво точно трябва да предприемем всички ние в този момент и по-точно банките, държавата, бизнеса и обществото, за да тръгне България с бясна скорост към мащабно икономическо развитие. Стъпките са лесни, малки, но е критично важно да започнем да ги следваме незабавно, упорито и систематично.  Това съвсем не е нова посока, а инициатива за активно и ефективно надграждане на това, което сме постигнали досега.

Нека да хвърлим един поглед към случилото се в България след 1989 година, защото това е новата история, която има значение в момента за бъдещето на страната. Още повече, че ще трябва да надграждаме над това, което сме направили за този период. Важно е обаче да сме обективни и най-вече позитивни в нашия анализ и оценка. Великото постижение на България, е че премина успешно и мирно от планова към пазарна икономика. Знам, че голяма част от Българите, особено тези, родени преди 1960 година прекарват часове наред на маса, „знаят всичко" и яростно обвиняват „инженерите на прехода". Това е така, заради външните белези на добре управляваните и предварително режисирани процеси, като създаване на групировки, мафиоти и кредитни милионери, особено в периода до 1997 година.

Може би наистина България избра тежък модел за налагане на капитализъм, демокрация и пазарна икономика, но успехите са налице. Отчитайки постиженията, ще използвам случая да го съчетая с

благодарности към някои от нашите политици:

1. Костов - ефективно разграждане на плановата икономика;

2. Царя - активно популяризиране на България сред голяма част от международния бизнес елит, което даде директно отражение върху повишаването на активността на чуждите инвеститори в България; изключително ефективно стимулиране на малкия и среден бизнес в страната;

3.  Станишев - по негово време България стана член на Европейския съюз;

4. Доган - значителен принос за запазване на етническия мир в страната;

5.  Борисов - показа, че България може да спазва финансова дисциплина, да усвоява ефективно средства от еврофондове и да бъде икономически и политически стабилна, дори и в условия на тежки за света времена.

Не смея дори да си помисля за коментарите на читателите на тази статия, защото негативното и враждебно отношение показва пълен скептицизъм и израз на неблагодарност към абсолютно всеки и всичко. Всъщност, първата стъпка, която трябва да направим, за да може, чрез надграждане да вървим напред, е да отворим сетивата си за реалността и постиженията, като поощряваме тези, които работят и благодарим за успехите им.

Като цяло, България притежава много, което наистина е изключително! Няма да ми стигнат години, за да ви опиша всичко, което имаме, но една много малка част е следната съвкупност от дадености и постижения.

България притежава най-богопомазаната и желана географска даденост

- природа, което дава възможност за развитие на всякакво земеделие и туризъм. Почти не съществува индустрия, която не можем да развиваме, нивото на високообразовано население е много високо и нацията, като цяло, е съвършено самодисциплинирана. Пример за последното твърдение е, че масово хората шофират внимателно. Това не е заради ограниченията и катаджиите по пътищата, а заради отговорността им към тяхната собствена и обществена сигурност. Един от примерите за цивилизованост е абсолютната толерантност към малцинствата и наличието на етническия мир.Това е така, въпреки тежката история на страната и факта, че сме балканска държава. Можем да даваме пример за това дори и на най-развитите общества и стари демокрации. Статистически дори сме теоретично богати, защото всяко домакинство притежава средно по три имота и спестяванията на хората са над 35 милиарда лева. В случая, няма дори да споменавам макроикономическите показатели на страната. На всичкото отгоре сме много красиви, особено жените. Красивите българки не само, че са много, но са също и със широк спектър от разновидности на красота. Освен красотата, нашите българки имат генетично и биологично съвършенство. Хората, които разбират могат да оценят перфектните пропорции на телата, изяществото на глезените, ходилата, ръцете и гърдите. Съдейки само по това, е логично да сме убедени, че няма как да не произвеждаме добра и способна нация.

Списъкът с великите постижения на българите е дълъг, дори и само от последните 100 години:

Дан Колов е български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. За цялата си кариера той изиграва над 1500 срещи и е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Той печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.

Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет през 1915 г. Той въвежда третото крило в самолетостроенето и е един от създателите на въздушната възглавница. През 50-те години на миналия век се е търсило средство за обезопасяване на автомобилите, днес то е известно като въздушна възглавница (air bag) и един от създателите му е отново Асен Йорданов.

Джон Атанасов е един от изобретателите на електронната сметачна машина "ABC", разработена през 1937 година, която е първообраз на съвременния компютър.

От откритието на акад. Георги Наджаков се роди фотокопирната техника - ксероксът. Той открива фотоелектретното състояние на веществата, с което името му заема достойно място в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г.

През 1905 д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, по-късно тя е наречена "Lactobacillus bulgaricus", необходима за получаване на уникалното българско кисело мляко.

Известен като "феномена на века", шестият тон на сърцето е открит през 1955 г. от д-р Иван Митов. Това откритие променя развитието на съвременната кардиология. Българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин", изпята от Валя Балканска, e избрана за музикално послание от Земята към далечния космос. От 1977 г. тя пътува на борда на Вояджър 1".

Имената на българските величия са толкова много, но дори и тази малка извадка показва колко много сме дали на света и то в различни области.

България има географски райони като Велинград и Панагюрище, които произвеждат гениални личности с мощен потенциал. Уникалното е, че от тези райони са произлезли много велики личности, въпреки че това са малки градчета с малобройно население. Голяма част от тези хора са достойни за челни позиции в световния елит в много отношения. Някои от изявените велинградчани са: Николай Гяуров - оперен певец; Атанас Семерджиев - партизанин, генерал и политик; Вела Пеева -партизанка; Владо Черноземски - един от най-великите революционери на миналия век. Малка извадка от прославилите се панагюрци са: Марин Дринов (1838-1906) - учен, професор, възрожденец, пръв председател на Българското книжовно дружество; Нешо Бончев (1839-1878) - възрожденец, първият български литературен критик, педагог; Атанас Шопов (1855-1922) - български книжовник и дипломат; Райна Княгиня (1856-1917) - българска учителка и революционерка. Едно от тези малки градчета трябва и ще стане културно-просветния център на България, който ще съхранява културно-историческото й наследство. Това, което може би ще стане е, тази чест и отговорност да бъде споделена солидарно между Велинград и Панагюрище.

България е райски кът и няма дори и близък до себе си аналог. Велинград например е най-богатият център за минерална вода в Европа, а може би и на света. На това място има над 80 извора, които обхващат изключително широк спектър от  минерален състав. Минералната вода във Велинград може да лекува над 130 вида заболявания. Въздухът е един от най-чистите в Европа и броят на слънчевите дни поставя града на челните места в европейските класации. Не мога дори да започна да описвам красотата на това място, но само ще кажа една реплика на човек, обиколил и живял по целия свят, когато е видял Велинград: „Благодаря ти, Господи, че дори и на преклонна възраст научих къде е раят на замята".

В България, като цяло, нямаме кой знае какви природни катаклизми, дори ако щете и опасни животни. Има държави, в които заради много тежки зими слагат нещо като бързовари в радиаторите на колите, за да могат да запалят сутрин. Други пък дори не са на нивото на морското равнище, а под него, където дъждът вали директно в очите, заради силния вятър. Има държави, където слънцето се появява по-рядко от дядо Коледа, храната няма вкус и плащат данъци, които са над 50% от доходите на хората. На всичкото отгоре, в тези държави живеят хора, възпроизвеждат се и дори някои от тях са водещи икономики. Защо? Не е логично да е така.

Какъв е проблемът в България и как да го решим?

Двигателят на икономиката не функционира добре, а той е именно малкият и среден бизнес. Това също означава, че средната класа в страната е изчезващ вид. Защо това е толкова лошо и защо малкият и среден бизнес е по-важен от всичко друго?

Двадесет и трите милиона малки и средни предприятия в Европа, с дял над 98% от всички предприятия, са живецът на европейската икономика. Съгласно наскоро проведено изследване от Европейския инвестиционен фонд, малките и средни предприятия създават повече от 67% от работните места в Европейския съюз. В България тази цифра е 80%". Добре работещи малки и средни фирми изграждат средната класа.  Ефективното развитие на малките и средни предприятия е задължително условие за укрепване на средната класа в България, която, както показва опита на страните от Западна Европа, е задължително условие за развитието на демокрацията и устойчив икономически растеж.

Парите са в масата от хора, а не в малките кръгове, каквито и да са те

По-лесно е да съберете по един лев от 50 000 човека, за да съберете 50 000 лева, отколкото да вземете по 25 000 лева от двама души. Всички теории за управление на риска в бизнеса са базирани на диверсификация, разделяне и разпределяне. Застрахователният бизнес е типичен пример за това, че премиите, събрани от стотици хора служат, за да покрият загубите на единици. Старо бизнес правило гласи, че ако един клиент носи повече от 10% от прихода във вашия бизнес, вие ставате опасно зависим от него.

Развитието на една държава се оценява от нивото на средната класа

Има много държави, в които масите тънат в мизерия, а богати са  много малки общества.Това е проблем за всички, дори и за богатите, защото им се налага да живеят в изолация, бизнесите им са основно експортно ориентирани и изнасят продукция без кой знае каква добавена стойност. Дори в повечето случаи тези малки на брой и богати фирми изнасят просто суровини. Това е така, защото в бедните общества вътрешното потребление е слабо, няма стимул  за създаване на продукти за вътрешно потребление. Дори наличието на външни пазари не е достатъчен стимул за създаване на продукти с висока добавена стойност.

Успешните компании реализират добре своите продукти с висока добавена стойност, когато се наложат първо на вътрешните пазари, след което започват да търсят възможности навън. Освен това, в бедни общества обикновено липсва добро ниво на образование и съответно качествени кадри, а това не позволява създаването на печеливши бизнеси, произвеждащи продукти с висока добавена стойност. Всичко това води до свиване на дейността на бизнесите на малките и богати общества. Не се наблюдава дори и натиск, породен от конкуренция, нови агресивни играчи, потенциал и променяща се пазарна среда. Богатите стават по-богати, когато имат пазари, оперират в общества със силна средна класа и колкото се може по-голямо потребление. Силен малък и среден бизнес означава силна средна класа, което създава потребление и инвестиционна активност. Точно това води до национален просперитет.

Кое точно е сковало малкият и среден бизнес?

Проблемите са свързани основно с липса на кредитиране, огромна междуфирмена задлъжнялост, слаба активност на чуждите инвеститори и свито потребление. Решението на всичко това е просто - трябват пари! Хубавото е, че ни трябват малко пари, но тези, които следва да си свършат работата не го правят. А това са банките! Допреди пет години те работеха на пълни обороти и неочаквано за всички изведнъж спряха. Това е все едно да отидете в малък квартален ресторант, който работи добре на малки обороти и се самоиздържа с дневен оборот от 1 000 лева. Изведнъж водите голяма група хора, като пълните целия ресторант, правите сметка от 5 000 лева за една вечер и оставяте тлъсти бакшиши. На следващия ден се връщате отново с още по-голяма група и плащате още по-голяма сметка, като дори казвате на собственика, че са му ниски цените и тези, които водите си мислят, че има нещо нередно. Ресторантът наема повече персонал, слага допълнителни маси, прави освежителен ремонт, вдига цените и кани най-добрите готвачи. Вие след това казвате на собственика, че е много добър в бизнеса и ако направи нещо по-голямо ще му доведете много клиенти. Собственикът на ресторанта решава да го надстрои и разшири. Затваря ресторанта за няколко месеца, влага всички спестени пари в ремонт, като допълнително тегли и кредит за това. След като отвори напълно новия, разширен и скъп ресторант, вие изчезвате, както и всички останали клиенти. Това, което се случва е, че собственикът на ресторанта фалира. Ето това направиха банките в България и сега трябва да решат проблемите. Могат да го направят лесно и бързо.

Междуфирмената задлъжнялост в България е в границите от 100 до 160 млрд. лв. Това е огромен проблем, който сериозно затруднява  дейността на българските малки и средни предприятия, които са 215 хиляди. Това е нашият мотор на икономиката, който едва работи, но в същото време може лесно да се ремонтира.

Следният пример, под формата на шега, илюстрира как един германец решава проблема с междуфирмената задлъжнялост в малко американско градче: „Влиза един германец в средноамерикански мотел. Иска да огледа стаите. Собственикът му казва, че може срещу депозит от 100 долара. Германецът оставя 100-те долара на тезгяха и се качва да огледа стаите. Собственикът на хотела взима парите и отива при месаря да си плати борча. Месарят пък отива при кръчмаря, за да му се издължи. Кръчмарят бърза да се разплати с една проститутка от предната вечер. Тя взима 100-те долара и тича в хотела да си плати стаята, която е ползвала на кредит. Тогава германецът слиза и казва, че не харесва стаите. Така градчето заживява мирно, без дългове."

Разбира се не е толкова просто, но нека да ви кажа как банките могат драстично да променят нещата.

В България има 24 лицензирани банки и 7 клона на чуждестранни банкови институции. Общо 31 участника, които ако проявят съвсем малка инициатива по отношение на по-качествено изпълнение на своите задачи, ще успеят да стартират лавинообразен ефект за бързо разгръщане на потенциала на икономиката. Накратко - трябва да развържат кесиите и да започнат истински активни кампании за кредитиране.

Необходимо е съвсем малко, около 15 млрд. лева

които да бъдат раздадени спешно под формата на кредити на фирми, при преференциални условия с цел съживяване и растеж. Това, разпределено солидарно между банковите играчи в България, е средно по 500 - 600 млн. лева на калпак или по 250-300 млн. евро. Повечето от банките са чужди и за техните собственици, както и  размера на глобалните им операции и транзакции, това е смешно малко. Да не говорим, че това са пари, които те също ще вземат на заем под формата на кредитни линии и ще ни натоварят допълнително с лихви. Просто трябва да се „размърдат" и да си свършат работата. Оправдания от страна на банките, че сме в световна  криза са нелепи, смехотворни и абсурдни. Това е все едно някоя баба, която продава в престилката си магданоз пред дома си, произведен от нея в някое затънтено село, да вдигне рязко цената, като се оправдае с това, че минни работници в Аржентина стачкували.

Не искам дори да използвам аргументи за справедливост, защото статията няма да има край, но с какво е виновна България за кризата? Пари ли печатахме, балони ли надувахме, борсови игри ли разигравахме? Оборотът на нашата фондова борса е колкото на хранителен магазин. От време на време минаваше по някоя приватизационна сделка, другото е шега. Единственото нещо, което се случи преди няколко години, е увеличението на цената на земята заради влизането на България в Европейския съюз, което накара банки и инвеститори да наливат пари. Това създаде активност, предприемачите започнаха да стават професионалисти, но банките дръпнаха рязко шалтера и повечето фирмички фалираха.

В момента общият размер на кредитите на фирми и физически лица е около 50 млрд. лева, а през последните години нараства с около 1.7млрд. лева, което е критично бавно. В случая, става въпрос за „ударно" раздаване на 15 млрд. лева за период от половин година.  Има обаче някои особености, които трябва да се знаят.

На първо място трябва да се променят критериите за получаване на заеми, но не и да се занижават. Например, изискване за перфектна кредитна история е неадекватно, защото по-голямата част от активния бизнес предприемачески елит страда от „финансово обезкървяване". Ако даден клиент има лоша кредитна история и/или е претърпял фалит, трябва да се изследват причините за това. В случай, че става въпрос за неспособност, липса на преценка или недобросъвестност, няма логика този клиент да получава отново доверие. Ако обаче причините за това състояние на клиента са свързани с външни, независещи от него обстоятелства, то тогава защо да не получи допълнителен шанс!? Не може да очаквате от всеки предприемач да предвиди всички макроикономически последствия, произтичащи от световни промени и то в дългосрочен план.

Критериите трябва да осигуряват възможности за „тези, които искат и могат да развиват бизнес", а не за тези, които имат капитали на депозити и банките ги „молят" да предприемат нови начинания, за да ги финансират.

Тази активност в кредитирането ще има цена за банките, защото около 5% (750 млн.лева) от тези кредити ще потънат, за да покрият „черни дупки", породили се в следствие на години финансово обезкървяване от рязкото дърпане на шалтера на банките. С други думи, резултатът от рязката спирачка на банките за дружествата е „бизнес няма, но увеличените разходи си вървят". Това потъване на пари за банките ще означава „лоши кредити" в размер на 5% от новия портфейл.

Също така, банките трябва  да се включат в тази кампания активно, по едно и също време. Защото, когато музиката е пусната, играчите танцуват, което на бизнес език означава, че когато пазарът върви нагоре, инвеститорите инвестират. Няма по-силен от пазара! В случая обаче, музика няма и ако само една или две банки започнат да кредитират с този интензитет и променени критерии за кредитополучатели, рискуват да поемат по-голяма част от очаквания лош портфейл от споменатите по-горе 750 млн. лева. Това, което трябва да стане е всички изведнъж да излязат на дансинга и да започнат да дават всичко от себе си.

Банките в момента са като почтени съпруги, които сега промотират скромност, дори и морал. Гледат какво се случва отстрани, а допреди години същите са били развратници и са се раздавали от сърце почти на всеки. Искаме ги обратно в играта, но как да стане? Те го искат, но не една по една, за да не губят пари и да не се излагат. Банките искат да имат среда за кредитиране, защото портфейлите им се влошават, а старо банкерско правило гласи, че лош портфейл се оправя с ново активно кредитиране. Тук е важна намесата на държавата!

Какво може да направи държавата?

Много просто - да ги хване всички за врата накуп и да ги хвърли на дансинга. Ще се обидят и смутят малко, но като се видят всички на дансинга, музиката ще засвири, ще започне да се лее уиски и ще започне бясна надпревара. На практика това означава, че държавата следва да намери механизъм да накара банките да стартират подобна кампания. Също както регулаторните органи следят банките по различни показатели за стабилност и правомерност на действията. Дори, в случай на необходимост, държавата може да гарантира за 750 млн. лева очакван лош портфейл и да обезпечи тези загуби на банките. Заслужава си, защото ефектът за икономиката ще е огромен. Специално за банките това ще е от огромна полза, защото ще имат добра среда за осъществяване на дейността си и ще се излекуват от съществуващия лош портфейл в момента, който е над 20%. Също така е важно да отбележа, че такъв обем на нови кредити трябва да се поддържа всяка година поне за следващите десет години. Трябва  да сме сигурни, че бизнесът ще може да функционира със собствени сили в даден момент, имам предвид без кредитиране. В противен случай, бизнесът може отново да страда от рязко дърпане на шалтера от страна на банките.

Какво друго може да направи държавата? Отговорът е прост - всичко, което е необходимо и помага на малкия и среден бизнес. Например, след като има толкова жестока междуфирмена задлъжнялост да разреши на фирмите да плащат ДДС, едва когато получат пари по издадени фактури. Или поне да имат по-дълъг срок за внасяне на ДДС след издаване на фактурата, например 120 дни. Друга добра мярка е легализиране на сенчести бизнеси като проституцията. Вместо парите да отиват в сивия сектор, защо държавата да не прибира налози от това. Ясно е, че проституцията няма да спре. Още повече, при наличието на безработица, беднотия и много красиви момичета, това ще процъфтява все повече. Защо държавата да не печели от това, а парите да отиват при единици хора от подземни структури? Обидно е как се опорочават достойни професии като манекенството и се говори за това, че били предлагани като проститутки на богати господа.

Където искат, там да ходят, това си е тяхна работа! Нека всичко да е на светло и тези, които искат да работят като проститутки да го правят и плащат данъци, независимо дали са манекенки, лекарки, певици или учителки. По този начин няма  да се заливат останалите с обществени обиди.

Един много добър пример от последните месеци е забраната за тютюнопушене. Какво толкова го мислим и умуваме? Не е моментът за тези мерки, независимо дали малко или много удрят бизнеса и в каква степен този ефект е временен. Всеки шамар за малкия и среден бизнес в момента може да се окаже фатален. Защо да караме хората да стоят по домове? Това свива потреблението, хората съвсем ще се ограничат, няма да имат дори и социален натиск да са други. Ще си правят все повече домашни вина и ракии. Ще стоят с анцузи пред телевизора на масата и ще стават все по-малко активни и агресивни консуматори.

Изкарайте мъжете от семейните трапези и ги вкарайте в баровете, за да пият, пушат и хващат любовници - да харчат пари и зареждат тази икономика! Един мъж колкото и да обича жена си, когато планува семейна почивка, например, прекарва доста време да намери най-добрата оферта, сравнява цени, мисли и премисля. Ако обаче е пиян, в хубав бар и се запознае с красива девойка, ще пие скъпи питиета, ще черпи и няма много да му мисли. А когато излезе от бара с девойката ще, влезне в първия хотел, без да сравнява никакви цени, ще плати колкото му кажат за стая, дори и ако му дадат президентския апартамент на двойна цена, ще се съгласи. Ако пък му кажат, че не е необходимо да си дава личната карта, няма да вземе и рестото си. В допълнение на всичко, активният и развратен живот налага полезен социален натиск. Хората искат да се показват, купуват скъпи дрехи, коли и се стараят все повече да просперират в бизнеса, за да си задоволяват нуждите на егото.

Много полезно ще бъде след активна кредитна кампания държавата рязко и многократно да увеличи заплатите на хората в държавния сектор и пенсиите на пенсионерите. В този момент, държавата може да си позволи, ако е необходимо, да наруши малко своите показатели за стабилност. Ефектът ще е замайващ - като ударна доза кислород за болен човек. Това директно ще се влее в потреблението. Пенсионерите спокойно ще могат да си позволят храна, нов телевизор и дрехи. Едва ли ще мислят за почивка на Бахамите. Това обаче няма да е толкова лесно за държавата, защото нашите управляващи ще имат тежки и трудни разговори с Международния валутен фонд и различни европейски институции, но усилията си заслужават. Увеличението на заплатите в държавния сектор ще наложи натиск на частните фирми да направят същото.

Всичко това ще доведе до ударно потребление, активност на бизнеса и разкриване на потенциали. Ще имаме силна икономика и продукция с висока добавена стойност. В кои точно области ще се развиват най-вече основните бизнеси, не е ясно на този етап. Това ще ни го покаже пазарът и потенциалът на българите, подсилен от конкуренция, осигурени възможности и пари. С други думи, милиони хора ще го мислят, за да направят най-доброто, а не погрешно да смятаме, че шепа депутати и министри трябва и могат да го измислят. Това не е тяхна работа. Те могат да говорят за затягане на колани и други подобни, защото управляват пари на данъкоплатци и обществени фондове. Те трябва да се грижат за стабилността, за да сме привлекателни за инвеститори. Бизнесът е локален и международен, конкуренцията е глобална и космополитизацията е в домакинствата.

Както социологът Зигмунт Бауман се изказа наскоро пред "Капитал":

„Никой не "прави" глобализацията, тя просто се случва. Всички наистина глобализирани сили днес имат едно общо: те не уважават по никакъв начин местните закони, обичаи, ред. Те пътуват, ако не им харесва където са, пресичат граници, местят се лесно. Космополитизацията вече се е случила и хората го приемат нормално. Жените ходят на работа, но ние искаме деца от тях. Решението? Гледачките от далечни, бедни страни. Докато глобализацията засяга абстрактни сили, космополитизацията се случва долу, сред хората ".

В случай, че сме добри търговци и сме се прославили, че имаме добър лед, ще можем да го продаваме дори на ескимоси. А потенциал имаме, доказали сме се многократно и сме дали на света много.

Какво трябва да направи обществото като цяло? Преди всичко да вярваме, че сме велика нация! Великите, смелите и умни българи са прославяли България на всички фронтове. Трябва обаче да имаме колективна отговорност и екипност. Нека да вярваме повече в общи ценности и идеали, да се обединяваме повече за добри и смислени цели. Скептицизмът е излишен. Имали сме демографски срив - глупости!!! Малко да се развърже възела и ще започнем „да се плодим като пилета". А тези 2 млн. българи зад граница ще се върнат почти на куп и ще докарат още токова европейци и американци. Достатъчно е само България да влезе в режим на бърз подем.

Злобата и завистта ни е завладяла повече в последно време, което не е добре

Мизерията не ражда на всяка цена злоба, но злобата със сигурност води до мизерия. Няма полза от злоба и омраза в момента. Има смисъл от тях, когато нацията се обединява за война. Нищо не мобилизира хората по-силно от всеобщата омраза към някой или нещо. Това не ни трябва, защото няма с кой да воюваме - битката вече е с химикала, парите, перото и калкулатора на масата за преговори. Трябва да сме активни генератори на идеи и бизнес. Трябва също да развием консуматорско мислене и приемем такова поведение, а не на скромни спестовници. Спестовността и скромността са много опасни. Всеки спестени 100 лева водят до това  един безработен човек да излезе на улицата. В случай, че тази пасивност и спестовност продължат още малко, ще си съборим държавата. Ще ни спретнат накрая някоя схема като това да бутнат борда, за да провокират спешно хиперинфлация с цел рестартиране на компютъра. Как иначе да накарат хората да харчат и инвестират вместо да спестяват? Как ще се реши въпросът с междуфирмената задлъжнялост? Банките имат основна роля за съживяване на икономиката, но без активност на бизнеса и обществото няма да стане.

Фактите са ясни, както и стъпките. Задачата е България да стане „Перлата на Европа" до декември 2013. Повечето работа е свършена. Трябва само още малко да надградим, както и да следваме правилната посока.

Накрая,  да си припомним думите на Стив Джобс:

"Наздраве за лудите. За аутсайдерите. За бунтарите. За размирниците. За кръглите пирони в квадратните дупки. За тези, които виждат нещата различно. Те не обичат правилата. Те не изпитват уважение към статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш. Защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред. За някой те може да са луди, но за нас са гении. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят."

 

Николай Ников е роден през 1977 г. След динамична кариера в лондонското сити, той се завръща в България и до юли 2012 г. заема позицията Ръководител на управление „Специализирано финансиране" в СИБанк, част от KBC Group, България.

Учил е „Международен бизнес" в лондонския филиал на Американския  международен университет  в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт" в Сити Юнивърсити  (City University Business School) в Лондон.

По време на обучението си започва инициатива по активно писане на професионални статии, с акцент популярни икономически и управленски теории и това се превръща в негова страст.

В богатата биография на Николай Ников са включени и Експерт „Инвестиции" в отдел „Малки и средни предприятия" на Българо-американска кредитна Банка (БАКБ), София; Главен координатор в направление „Управление  на мултинационални застрахователни програми" към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.