Българската филмова индустрия в условията на пазарна трансформация

"Филмова индустрия по смисъла на закона е производството, разпространението, промоцията, показът и съхранението на филми."

Закон за филмовата индустрия, чл.2 (1)

Българското филмово производство има типичните характеристики на пазарите на европейските държави - малък пазар, представител на затворена езикова общност, изразител на специфично национално светоусещане. [1] Мащабите на кино индустрията изискват поне 60 млн. потребители, за да може един продукт да има шанс за комерсиална възвращаемост, а населението на българия е едва 7,2 млн. души. Продуктите на българската филмова индустрия не са класически пазарен субект и както при останалите европейски кинематографии, държавата е призвана сериозно да подпомага този сектор, безспорен създател на национален културен капитал и идентичност.

Българското кино и прехода

До 1989г. киноиндустрията в България е държавен монопол. Обединени под шапката на ДО "Българска кинематография", игралното кино се произвежда в Студия за игрални филми "Бояна", анимационното - в Студия за анимационни филми "София", документалното - в Студия за научно-популярни и документални филми "Време", а филмовата лента се обработва в ДП "Обработка на филми".

Премахването на държавния монопол е една от целите на започналите през 90-те години реформи във филмовата индустрия. През 1991 г. се създава Национален филмов център (НФЦ) към Министерство на културата с цел субсидиране на българското филмово производство. Създават се и частни продуцентски фирми, които се водят на единен регистър към НФЦ, където продуцентските фирми кандидатстват със свои проекти за получаване на държавна субсидия с цел реализация на филми.

С решение на Министерския съвет старите държавни предприятия СИФ "Бояна", САФ "София" и ДП "Обработка на филми" са обединени в търговско дружество "Бояна филм" ЕАД, което се превръща в техническа база за услуги, използвана както от българските, така и от чуждите продукции.

Националната филмова индустрия е най-засегната от протичащата през 90-те години реформа в българската култура. Достигна се до производството на 2-3 игрални филма годишно при практика от над 20 през 80-те години. За три години - 1990-1993 са съкратени над 80% от заетите в сектора. След разрушаването на държавния монопол започва приватизация на отделни елементи, но без цялостна визия за развитието на сектора. След 1994 г. филморазпространението премина в частни ръце, докато киномрежата остана държавна и едва през 1997 г. се взима решение за приватизация на киносалоните, което бе извършено без цялостна визия и програма. Приватизацията на "София филм" ЕАД е особено показателна за ситуацията. Крайният резултат е неизпълнение от страна на купувачите на поетите ангажименти и скандална загуба на софийската кино мрежа.

През този период се появиха и първите независими продуценти. тази реформа на парче започва да придобива чертите на установена публична политика едва през 2003-2004 г. - периодът, когато филмовата общност извоюва Законът за филмовата индустрия (ЗФИ) и това се съчета с формирането на Изпълнителна агенция „Национален Филмов Център" в днешния вид. Може да се приеме, че правната рамка, институционализираща управлението на българското кино, е вече в почти цялостен вид. Следващата важна крачка е създаването на националната политика в областта на филмовата индустрия, неделима част от бъдещата Национална стратегия за култура.

Административни и финансови ресурси

Независимо от своите недостатъци Законът за филмовата индустрия допринесе за съживяването на българското кино:

• ежегоден прираст на субсидията - от около 6 млн. лв. (2005 г.) до 16 млн. лв. (2009 г., при 100% изпълнение на разходната част на Държавния бюджет), който доведе до увеличаване и стабилизиране на процеса на производство на български филми.
• професионализмът на продуценти и режисьори нарасна - сериозна заявка в тази посока са броят произведени български филми и копродукциите (вж. таблица 1) „За последните 5 години се появиха филми, които не само спечелиха симпатията на публиката, но и завоюваха над 110 международни награди. Отново в света се заговори за българското кино и българската култура".[2]
• български филми започнаха редовно да се появяват на пазарите на проекти и да намират подкрепа на етап развитие - пазарът в Солун е добър показател с подкрепените два филмови проекта през 2008г.

Таблица 1 Пълнометражни филми произведени в България за периода 1994-2008 г.

Източник: European Cinema Yearbook, 2007

• българското филмово производство действа изцяло на проектен принцип - на основата на конкурси за създаване на игрални, документални и анимационни филми. Административните разходи на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" са намаляващ процент, и за настоящата 2009г. са на нивото на 2002г. в абсолютна стойност, като в относителен размер са спаднали на едва 5% от стойността на субсидията.

Въпреки цялостното стимулиращо въздействие на закона за филмовата индустрия вече са достигнати границите на този положителен ефект.

Проблемните зони свързани с финансирането

Чрез този закон обаче киногилдията не успя да се пребори за създаване на специализиран кинофонд и така бяха пропуснати възможностите за пазарни приходи към националното филмопроизводство. Ето защо, и днес, пет години след влизането в сила на закона, бюджетните средства остават основен финансов източник за създаване на български филми.

Относно размера на бюджетната субсидия се пораждат два основни проблема. Първият е свързан с разликата между размера на сумата, ежегодно заявявана от НФЦ, и тази, която съответно е утвърждавана от бюджета на Министерството на културата - сумата за периода 2005-2010 г. е по-малка с 14 882 401 лв. (вж. таблица 2), спрямо заявената от НФЦ за периода.

Още по-голяма е разликата при изпълнението на утвърдената от министерството на културата бюджетна субсидия за ИА"НФЦ" спрямо отчетите за касовото изпълнение на бюджета за 2005-2010 г., където намалението е с 19 772 066 лв. (вж.таблица 3). Това на практика ощетява съществено българското кино за посочените години. методологията за изчисляване на бюджетната субсидия е предвидена по ЗФИ и средствата растат ежегодно като отражение на средните бюджети на създаваните филми. За първи път след влизането на закона НФЦ получи цялата субсидия според ЗФИ за 2008 г. (като това изравняване се изрази чрез получаване на 3,8 млн. лв. целево заделени от излишъка). Това неотстояване на законовите изисквания относно размера на отпусканата субсидия е забелязано и от Сметната палата - „За одитирания период утвърдените субсидии за държавно подпомагане на филмопроизводството са по-малки от определения по закон минимален размер....".[3] И ако при другите изкуства размерът на субсидията не е законодателно утвърдена, то при киноиндустрията неглижирането на сумите, е ежегодно нарушение на закона и ежегодни пропуснати ползи за гилдията и обществото.

На практика за 2010 г. се наблюдава най-голямото свиване на бюджета за кино от приемането на Закона за филмовата индустрия през 2004 година. В тригодишната бюджетна прогноза за периода 2010 - 2012 г. в програмен формат на Министерство на културата за финансиране на програма „Филмово изкуство" се наблюдава свиване на разходите за филмопроизводство през 2010 г. спрямо предходната година със 7 900 000 лв. или в процентно изражение това е -65,14%. Това е поредното доказателство, че формулата, по която се изчислява филмовата субсидия, записана в Закона за филмовата индустрия, не е спазвана,и продължава да не се спазва като по този начин филмопроизводството е ощетено с 19 772 066 лв.за периода 2005-2010г.

Таблица 2  Заявена субсидия от ИА"НФЦ" и утвърдена субсидия в бюджета на Министерство на културата за периода 2005-2010 г.

Източник: Обсерватория по икономика на културата.

По данни на ИА" НФЦ"; справка за размера на субсидията за творчески проекти утвърден с годишните закони за бюджета за 2000-2008г. (74-00-22/14.04.2009г.), както и бюджет на Министерство на културата за 2009г. www.mc.government.bg и тригодишна бюджетна прогноза на Министерство на културата за периода 2010-2012г.

Таблица 3 Заявена субсидия и утвърдена субсидия според отчета за касовото изпълнение на Министерство на културата за периода 2005-2010 г.*

Източник: Обсерватория по икономика на културата.

По данни на ИА" НФЦ", справка за размера на субсидията за творчески проекти по отчетите за касовото изпълнение на бюджета за 2000-2008г (74-00-22/14.04.2009г.), както и бюджет на Министерство на културата за 2009г. www.mc.government.bg и тригодишна бюджетна прогноза на Министерство на културата за периода 2010-2012г.

*Данните за 2009г. са прогнозни, според утвърдения бюджет на Министерство на културата за 2009г., както и на база ПМС №29 от 9 февруари 2009г за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2009г., Обн. ДВ. бр.13 от 17 Февруари 2009г, за изпълнение на разходите в държавния бюджет на 90 % и допълнителни съкращения през септември 2009г. Данните за 2010г. са прогнозни от тригодишна бюджетна прогноза на Министерство на културата за периода 2010-2012г.

Вторият проблем относно размера на бюджетната субсидия произтича от самата методика - отново заявена в Закона за филмовата индустрия, но отново неспазвана - този път поради страх от набъбващата ежегодно сума от самата Изпълнителна агенция „Национален филмов център", поради включване на всички предвидени по закон елементи в ежегодната субсидия за филмопроизводство на база на средните бюджети за игрални, документални и анимационни филми.

Какво е възможното решение? Такова има в новата методология приета от Националния съвет за кино, като следващата крачка е тази методология да мине и през Министерството на финансите, за да бъде затворен кръгът на взимащите решения за финансирането на българското кино.

За да не бъде заложник филмовата субсидия на тези дефекти на публичното финансиране, характерни за българския преход, и с цел най-ефективно да се използват бюджетните средства, би било целесъобразно ИА „НФЦ" да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

финансирането на българското кино има и други източници освен държавната субсидия, но те имат по-скоро допълващо значение през последните осем години - средства от Българската национална телевизия - между 6% и 19 % (тук почти е замрял диалогът - последният договор е от 2007 г.), европейски фондове (между 6% и 18%), друго международно финансиране (между 2% и 23%), международни дистрибуторски компании (между 1% и 11 %). Средствата от международните фондове имат квази пазарен, данъчен произход, така например във френските и немски кино фондове се акумулират средства от ДДС върху кино билетите, такси, с които се облагат телевизионните канали и кино разпространителите. Целта на този начин на фондонабиране е парите от разпространението да подпомагат създаването на нови филми. Българското частно финансиране има малки стойности, намаляващи през последните години. Преди всичко това са собствени средства на продуцентите и много по-рядко фирмено спонсорство, банкови кредити или корпоративни инвестиции. Обяснението трябва да търсим в характера на пазара - филмовото производството в България е квази пазар:

• възвращаемостта от един филм рядко надминава 10% от себестойността му, изключения са възможни само за филми, чиято дистрибуция надхвърля не само националния пазар, но и излиза извън пазарите на копродуцентите, като завладява територии с над 60 милиона потенциални потребители.
• не са създадени национални алтернативни източници, които да набират средства от пазара, например гаранционни фондове, които да обслужват културните индустрии. Това е функция на държавната регулация на сектора, но показва и ниската степен на зрялост на националния капитал.
• Все още недостигът на бюджетни средства не се допълва от про/пазарни приходи -липсват механизми за набиране на средства чрез арт лотария, както и данъчни стимули за инвестиралите в киноиндустрията - облекчения, които биха привлекли чужди капитали в сектора.
• Все още няма национален фонд кино, който би акумулирал пазарни и квази пазарни приходи за създаване на български филми в размер на около 29 млн. лева (изчисления спрямо възможните облагаеми приходи за 2008 г.- таблица 4) и би нараствал ежегодно - засега това са поредните пропуснати ползи. След приключване и на последното споразумение с Международен валутен фонд дори тази измислена бариера отпадна. Нужно е да се избере подходяща законодателна форма и секторът да проведе сериозна национална застъпническа кампания за събуждане на политическата воля за създаване на фонд.

Таблица 4 Възможни източници за Фонд „Българско кино"

Източник: Асоциация на филмовите продуценти, „Геополи" ООД, Анализ на приходите във фонд "Българско кино", Г.Чолаков, 2009г.

Пазарни структури и конкуренция в българската филмова индустрия

При културните индустрии продуктът се създава от "верига от автори". Филмовата индустрия е пример за подобно единство от четири етапа с многобройни подучастници - производство, разпространение, промоция и показ на филма. А ако мислим за бъдещите поколения, трябва да включим и етапа "съхранение". Това предопределя и разделението и участието на множество подпазари при цялостния цикъл на един филм. Филмовата индустрия е поредица от сегментирани свързани пазари от инвеститори - производители (продуценти) - оказващи услуги при производството - разпространители -осъществяващи показ.

Бариерите за навлизането на тези пазари са висок основен капитал за производството и маркетинга на продукта; висока минимална скала за ефективност - търсенето на икономия от мащаба, но и от обхвата; монопол върху част от продукта чрез авторски права върху отделните части на продукта; договорни отношения с творци-звезди (ситуация по-характерна за студийния американски тип на производство), т.е. контрол върху ресурс с ограничено предлагане. Бариерите имат реална сила там, където пазарните структури имат не само проформа характеристики, а където пазарната структура се припокрива с реално пазарно поведение - в българското филмово производство това са кино разпространението и кино показът.

Инвеститор в българската филмова индустрия е българската държава в лицето на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" и Българска национална телевизия. Те инвестират в рамките на определяните им ежегодно средства за филмопроизводство и съгласно Правилата за получаване на тези средства. Ако българската държава напусне сектора (нещо, което почти се случи през периода 1991-2001) ще остане законовата и нормативна уредба, регламентираща субектите, правата и задълженията на филмовия пазар, но не и самия пазар. Националното производство ще е 1 до 2 филма годишно, както бе през 90-те години, а дори може да има и нулеви години. При тези условия само производствената база на "Ню имидж", ще продължи да продуцира масова екшън продукция за износ плюс ангажимента към българското кино за подпомагане производството на един филм годишно. така че, ако държавата спре субсидирането, то един квази (полуреален) пазар ще се превърне в непълен - ще оцелее малката, по-комерсиална част от него. На този подпазар инвеститорът е естествен монополист, както поради размера и характера на пазара, така и поради спецификата на стоката. И така, ако трябва да обобщим - тук има държавен монопол на квази пазар.

След 1991 г. се създават и първите частни продуцентски фирми, които се водят на единен регистър към НФЦ. Продуцентските фирми кандидатстват със свои проекти за получаване на държавна субсидия пред НФЦ и с получените средства организират „цялостната реализация" на филмите. Продуцентите (юридически лица по смисъла на Търговския закон), могат да се класифицират по отношение на притежаваната техника (отражение на притежавания капитал), както и според достъпа до продуциране на телевизионни продукти, което дава устойчивост на тези най-често микро организации. Очертаващата се конкуренция е за икономии в производството (по-ефективен краен продукт) чрез собствен капитал вложен в производствена техника. До приватизацията на "Бояна филм" положението на БНТ на този пазар може да бъде определено, като "Фирма лидер в цените", но като се има предвид, че става въпрос за обществена телевизия и субсидиран продукт, тази фирма не би имала очакващите се от пазарното и положение: първо, печалба и второ, поведение на изтласкване чрез по-ниски временни цени или технологично подчиняване на по-малките и съпроизводство, макар че могат да се видят подобни моменти. Специфично е мястото на "Ню Бояна студио" на този подпазар, след като е приватизирана (2006 г.) - ситуацията на пазара предопределя почти монополното и положение сред производителите и оказващите услуги.[4]

При тази "верига от автори" проблемите дори в един елемент от производството удрят поредица от обвързани пазари.

Оказващи услуги при производството са различни творчески и технически лица на свободна практика, както и юридически лица, предоставящи услуги и продаващи специфични изделия в следните по-значими подсфери: снимачна техника, операторска, звукозаписна техника, снимачни павилиони, декоростроене, транспортни услуги, пиротехнически услуги и оръжие, хотелиерски и кетеринг услуги, лабораторни услуги и телекино, монтажни студия, специални ефекти. Някои от тези подпазари са малки и разпокъсани и са извън "Ню Бояна студио", но студиото  осъществява дейност в конкуренция както с продуцентските фирми, така и с тези, които извършват услуги в сферата на филмопроизводството, като то единствено предлага цялостен цикъл на производствените услуги. Според комисията за защита на конкуренцията, до приватизацията си през 2006 г., "Бояна филм" ЕАД покрива 85% от пазара на филмови производствени услуги, което още тогава я определя като безспорен монопол на този подпазар.[5]

Разпространение на български филми и достъп до киносалоните

Подпазарът "разпространение"[6] включва дистрибуторите в България, които са юридически лица по Търговския закон. Според националния регистър те са над 60 компании (2009 г.), сред които две имат монополно положение и притежават около 80% от пазара И двете са представители на най-големите американски филмови студия и имат поведението на пазарен лидер, като формират и политиката на голямата част от киносалоните. Останалите дистрибуторски компании са с пренебрежим пазарен дял.

Преобладаващата американска продукция на българските киноекрани не е изключение. Разликата е, че ако средното американско филмово присъствие за Европа е 73%, то в България е над 90%. Показът на българските филми е под 1%, както и  броят на зрителите (вж.таблица 5). Спадът на зрителите на българките филми е особено драматичен при сравнение с посещаемостта им преди 1989 година.

Таблица 5 Разпространение на български игрални филми по киносалоните 2000-2005 г.

Източник: Изпълнителна агенция НФЦ.

Бележка: Разликата между таблици 4 и 5 относно годишния брой на българските филмите произтича от факта, че тук са обхванати само пуснатите по кината за съответната година филми, т.е. само разпространените, а в предната таблица са отбелязани и тези в производство, което води до изместване на бройката във времето.

От какво е породен този драстичен спад на търсенето? Отговорът е многофакторен и обхваща въобще спада на кинозрители в България:

• спадът на дохода на домакинствата и свитото потребление на културни стоки и услуги е икономическата среда, в която се развиват следващите фактори.
• Отказът на държавата от монопола върху кино разпространението, без предварителна регулация на този подпазар, сви възможността за разпространение на български и европейски филми[7] и доведе до навлизане на големите американски компании кино дистрибутори (разпространители, притежаващи правата за използване на филмите на територията на България). Днес 70% от този пазар принадлежи на две компании - "Александра Групхолдинг" ООД, "Съни филмс Ентертеймънт" АД. И двете са представители на най-големите американски филмови студия и имат поведението на пазарен лидер, като формират и политиката на голямата част от киносалоните.
• последващо неконтролирано изчезване на местата за кинопоказ, т.е. киносалоните чрез: а/невъзможност на общините да поддържат сами селските киносалони, а съответно и да ги захранват с филми при променената разпространителска ситуация; б/ приватизация на градските киносалони с последваща препродажба и изчезването им като места за кинопоказ; в/ съсредоточаване на кинопоказа в окръжните градове; г/ търсене на ефект на мащаба при разпространението чрез строеж на мултиплекси и мегаплекси - основно в София. Последните са притежание на споменатите вече големи разпространителски компании, като по този начин те затварят кръга на въздействие на пазара - притежават монополен дял както върху кино разпространението, така и върху кинопоказа.

Подпазар "осъществяващи показ" се състои от собственици и ползватели на киносалони с общ регистриран брой 52 към 2009 година. Тук е изключително силно присъствието на "Александра Груп"- притежаваща над 60% от този подпазар; следвана от "Съни филмс Ентертеймънт" АД. Останалите екрани отново са в силна зависимост от "Александра Груп". големите разпространителски компании са затворили кръга на въздействие на пазара - те притежават монополен дял, както върху кино разпространението, така и върху кинопоказа.

Филмовото производство в България в инвестиционната му част е защитено чрез регулация и бюджетна проектна субсидия, услугите за производството са частично регулиран пазар до приватизирането на "Бояна филм" АД. Същинското предлагане на филми (разпространение и показ ) е пазарна, комерсиализирана система със символична регулация и с монополно присъствие на две основни фирми.

Кой и как ще задължи тези разпространители да представят и показват българските филми, и ако го направят в кои часове на денонощието ще ги прожектират, щом за обществената БНТ няма задължителен текст, а само пожелателен относно присъствието на българска и европейска филмова продукция на малкия екран? Има законодателство, но не и механизъм за осъществяването му.

Градската концентрация при културните стоки и услуги е естествена тяхна характеристика, но монополизирането на дистрибуцията и кино показа води до израждане на тази особеност.

Разпространението и показът на българските филми е водещ проблем, а той е съставен от множество подпроблеми засягащи:

Първо, продукта, т.е. българските филми: Количеството - колко е годишното производство нужно за достигане плавно и стабилно захранване на пазар? Дванадесет филма, които към момента ги нямаме, но е възможен и друг подход - налице е достатъчно златен архивен материал, който обаче не се използва. Качеството на маркетинга и PR - тази „опаковка" на българските филми е слаба, ролята на рекламния пакет е подценен. Много страни са намерили решение чрез създаване на специализирани маркетингови звена. Социализацията на продукта, особено при документалните филми, се пренебрегва, както от създателите, така и от регулаторните органи. Голяма част от тези филми имат за цел основно фестивални появи и БНТ, останалите ТВ канали рядко проявяват интерес за дистрибуция.

Второ, дистрибуторска мрежа. За периода 1992- 2008 г. се задълбочава базисен пазарен дефект в областта на културата - възможността за равен достъп до потреблението на културни стоки и услуги. Особено ярко този дефект се вижда в областта на кино индустрията - драстично е ограничен достъпът (брой екрани, кина, посещения) - а с изчезването на киносалоните от редица градове и във всички селски райони е една от основните причини за рязък спад в посещаемостта (под 0,3 посещения годишно при средно 1,5 - 2,0 за европейските страни). Появата на „Пътуващото кино" и летните кина е похвална, но още по-добре ще е създаването на дългосрочна визия. Нужно е изграждане на арт кина, и то не само в София. Европейските структурни фондове могат да се използват в тази посока. А относно показа на български филми по сега съществуващата мрежа, то разпространителите имат задължителна квота от 5% разписана в чл.44 на ЗФИ и неспазването би трябвало да води до административен акт (чл.49) и издаване на наказателно постановление. (чл.51). Няма обективна причина тази поредица от действия да не се случва.

Трето, развитието на аудиторията, която е социален продукт, т.е. тя се създава и възпитава чрез образование и целенасочена реклама - неща, които не се случиха през последните две десетилетия. Днес решение може да се потърси чрез: а) Рекламите за европейските филми да се излъчват безплатно и да не се приемат за рекламно време[8]; б) Определяне квоти за детски филми на една от сесиите. Трябва да се търси многофакторно решение чрез създаване на цялостна среда, стимулираща показа и потреблението - законодателна, образователна, медийна.

Част от тази цялостна среда, стимулираща достъпа до кината и потреблението на български филми, е и достъпът до информация относно българската киноиндустрия. Проблемът се отнася, както до работата на Агенцията, така и до набавянето на статистическа информация за целия сектор „Култура". Липсата на прозрачност, трудният достъп - много често едва след подаване на специално искане за достъп до обществена информация, забавянето с месеци на информацията, предопределят оскъдността на наличните данни. Допълнителен проблем е и фактът, че цифрите за един и същи процес или факт, получени от различни източници не винаги съвпадат. Остава да се доверим на международно подадените данни за Аудиовизуалната обсерватория, които обаче са платени и разполагането с тях не е по възможностите на всеки - изследовател, студент или човек от киногилдията.

Това, което е най-видно и често коментирано, е липсата на публичност на наличната информация. Непрозрачността относно работата на отделните комисии, подкрепени проекти и др. поражда напрежение в общността. Целта на добрите европейски практики е обществена достъпност на информацията за всеки субсидиран проект. Подобна политика стимулира доверие в гилдията, както и уважение към дейността на Агенцията. Публикуваните на страницата проекти биха били анонс при търсене на партньори, последното е с особено значение при настъпващия период на финансова нестабилност. Първа крачка в тази посока би трябвало да е систематично „качване на информацията" от всяко заседание на Националния съвет за кино, Художествените и Финансовата комисии.

В тази посока е и една от бележките - препоръки на Сметната палата към ИА „НФЦ" - агенцията „Да предприеме действия за създаване и поддържане на регистър за държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми".

Не по-малко важно е и поставянето на начало на системни анализи на пазара на българското кино (производство, разпространение, промоция и показ на филма, съхранение), без които е немислимо създаването на работеща Национална програма за развитие на българското кино или пък бъдещата стратегия на сектора. Без тези програмни документи българското кино е обречено да се развива „на парче" и без визия дори в средносрочен план.

[1]Данните за изследването са предоставени от Министерствот на културата, Национален статистически институт, Изпълнителна Агенция "Национален филмов център", Асоциацията на филмовите продуценти, за което авторите сърдечно благодарят.

[2]Асоциация на филмовите продуценти, Продуцентите: Отнема се трудно извоюваното българско кино. Ноември 2009. Достъпно на адрес: http://news.ibox.bg/opinion/id_79775891

[4] „Имайки пред вид реално осъществявания предмет на дейност от "Ню Имидж България" ЕООД и "Бояна филм" ЕАД продуктовият пазар, засегнат от сделката, следва да се определи като пазар за производство на филми и други аудио-визуални произведения..."- според Решение 116 на Комисията за защита на конкуренията - http://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Blob&id=2933.

[5] „Ню Бояна студио" е правоприемник на"Ню Имидж България" ЕООД, София който закупува  95% от капитала на "Бояна Филм" ЕАД, София през 2006 година.

[6] Притежаващи правата за използване на филмите само на територията на Република България по определен начин - в киносалони, за излъчване, видео и DVD и т.н.

[7] Подкрепата за разпространението на български филми и кинопоказа на европейски филми става държавна политика едва със Закона за филмовата индустрия /2003/, а реално се прилага финансовата подкрепа, според закона, от  втората половина на 2005 г.

[8] допълнение на чл.81 на Закона за радиото и телевизията, за избягване ограниченията по чл.74, ал.2 и чл86 от същия закон