От месец март догодина МВР и службите ще могат да събират информация от всеки потребител в Интернет като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други. Оправданието за това е, че тези данни биха могли да помогнат в борбата с тероризма.

Защо събирането на данните не е решение на проблема

Предложението за следене на информационния трафик ще разкрие кой на кого се е обаждал и изпращал имейли, какви сайтове са посещавали хората и дори къде са били с мобилните си телефони. На телефонните компании и доставчиците на Интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на клиентите си. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа. Различни предложения в Брюксел съдържат различни периоди на пазене на информацията - от 6 месеца до 4 години.

Задържането на данни е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз. Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.

Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Задържането на данни не е решение на проблемите с тероризма и престъпността.

През м. юли 2005 г. Европейският парламент прие доклад от члена на ЕП Александър Алваро относно плана за задължително задържане на данни. Заключението от доклада е, че предложението е прекомерна мярка. Също така, докладът поставя под въпрос необходимостта, ефективността и големите разходи за телекомуникационната индустрия и потребители.

Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма.

Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), които станаха причнина за обсъжданията в директивата са нападения срещу човешките права. Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза.

Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.

Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите изконни ценности.

Още