Първо бяха шумните модеми и крясъците от дуплекса на долния етаж. После между блоковете провиснаха кабели. След това оптичните влакна пропълзяха от мазето. През последните 30 години технологиите за свързване с интернет преминаха през няколко революции. Днес скоростите са хиляди пъти по-бързи, а надеждността е многократно по-висока. Има ли нещо, за което да се оплаква човек?
Има. В по-голямата част от случаите интернет връзката за забавление, работа и учение продължава да идва по кабел - с всички свързани с това потенциални неудобства при монтажа и последващи ремонти на жилището. Няма значение, че сте с лаптоп - ако живеете в по-стара сграда, най-вероятно вашата свързаност с Глобалната мрежа тръгва от Wi-Fi рутера, за да мине през минимум една дупка в стената и дузина кабелни скоби.
В същото време, вече 20 години в джобовете ни има и други свързани с интернет устройства, които с всяка следваща генерация обещават не само по-мощни процесори, по-качествени камери и по-ярки екрани, но и все по-добро онлайн изживяване. Така или иначе ги имаме и плащаме за тях - нужна ли ни е въобще традиционна връзка?
Този въпрос вече е сериозен
Преди само няколко години изглеждаше абсурдно въобще да се говори по темата. 3G мрежите бяха първите, в чийто маркетинг въобще се говореше за ползване отвъд мобилния телефон. При тях хипотетичният максимум беше 1 мегабит в секунда - порядък по-малко от традиционния фиксиран достъп.
С 4G/LTE ситуацията започна да се променя и претенциите за мобилен широколентов достъп получиха покритие. Скоростта и обхвата постепенно започнаха да покриват нуждите на масовия потребител, но масово липсваха подходящите абонаментни планове. Ограниченията в трафика - с падане на скоростта или рязко вдигане на цената след превишаването на лимита, означаваха, че мобилната свързаност е опция само при изключително малка употреба или при абсолютна липса на друга свързаност. Във всички останали случаи 4G оставаше "резерва".
5G, въпреки своя относително бавен и противоречив старт, "промени играта". В момента и трите телекома у нас предлагат максимални скорости от около 1 гигабит, а даже при по-достъпните планове параметрите са сравними с домашен интернет за 20-30 лева. Активно се промотират и планове, при които лимити на трафика няма.
Има скорост, има мегабайти... Защо тогава въобще да се занимаваме с интернет по кабел вкъщи? Още повече при положение, че всеки смартфон има Hotspot функционалност, чрез която компютри, таблети, смарт телевизори и всякакви други устройства могат да го използват за свързване с интернет чрез Wi-Fi мрежа.
Смартфонът не може всичко
Звучи привлекателно цялата мрежова инфраструктура на дома да бъде заменена от смартфона, който така или иначе притежаваме. Е, не е толкова лесно.
Всеки, който се е опитвал да си осигури домашен интернет чрез мобилен hotspot, знае, че крайният резултат не е същият като с качествен рутер.
Причините са няколко. На първо място, смартфонът няма нужния хардуер, за да осигури силен Wi-Fi сигнал на повече от няколко метра. С повечето модели няма да можем да осигурим връзка през няколко стаи. Твърде вероятно е да срещнем трудности и при наличие на няколко едновременно свързани устройства към мобилния hotspot.
Рутерът, от друга страна, има много по-мощни мощни антени и хардуер, който е специализиран в това да управлява множество високосростни връзки.
Не бива да се подценява и това, че батерията се изтощава много по-бързо в този режим, а при някои устройства може да се увеличи и работната температура - а това намалява ресурса на компонентите.
Ограниченията дебнат
Даже и много да ни се иска да кажем сбогом на всички кабели и на вървящите в комплект с тях месечни такси, всъщност не е чак толкова лесно. Като всяко друго неограничено нещо на този свят, и мобилните планове са по-скоро неограничени*, като звездичката обикновено отговаря на между 10 и 20 реда ситен шрифт, изготвен от юридическия отдел на съответния телеком.
У нас в общите условия често можете да видите формулировката "нетипичен трафик". Различните компании я разбират различно. За едни нетипичният трафик е няколко пъти по-високо дневно или месечно потребление спрямо определено от тях "средно", за други е "значително надвишаване" на обема на трафика спрямо предишни периоди, докато трети директно заплашват да свалят скоростта до 64 килобита в секунда в момента, в който изразходим 10 гигабайта за ден.
Малко контекст: приблизително 10 гигабайта трафик отговарят на един работен ден от вкъщи, ако се налага да сме свързани със служебен VPN, достъпваме различни мрежови ресурси и разменяме с колегите си големи работни файлове. Не е абсолютно нереалистичен сценарий. Ако си пуснем Netflix в 4K, говорим за по-малко от два пълнометражни филма.
Добре е да имаме предвид именно тази 10-гигабайтова бариера. Другите дефиниции на телекомите са обтекаеми, а всички в общите си условия имат заложени "мерки за управление на трафика" с цел избягване на претоварвания.
Това е обяснимо. Мобилните мрежи може да са бързи, но капацитетът на отделните клетки не е безкраен. Те трябва да са в състояние да обслужат огромно количество влизащи и излизащи от периметъра им абонати и затова тези, които използват твърде голям ресурс, биват "наказани". Иначе има риск никой да не може да се свързва.
Това е валидно даже и за решенията за фиксиран интернет чрез мобилна свързаност (FWA), с които получавате рутер и трябва да навъртите 100 гигабайта за ден, за да ви грози ограничаване на скоростта. Два от трите телекома третират домашния 5G интернет предимно като резервна опция за места без оптична свързаност, а политиките на третия са свързани с предварителна оценка за натоварването на мрежата около всеки адрес на евентуален нов абонат.
Има и допълнителни фактори, които са свързани с технологията и са трудно заобиколими - например, скоростите на качване и сваляне на информация не са симетрични.
В тези случаи си заслужава
Написано по този начин, използването на смартфона за осигуряване на интернет у дома звучи като много лоша идея. Всъщност, има нюанси.
Ако влизате онлайн през компютър по-скоро спорадично - за имейли или четене на сайтове, hotspot е всъщност напълно приемлив вариант. В командировка или на почивка също ще оцените възможността с няколко натискания да си "пуснете" интернет тогава, когато ви потрябва и сте далеч от Wi-Fi.
При авария с основната свързаност у дома смартфонът бързо и лесно може да "спаси положението" поне за няколко часа даже и на сериозните потребители.
Като цяло, може би най-важното е да имате реалистични очаквания.
насо
на 31.03.2025 в 10:40:05 #2Лично аз съм с 5G домашен Интернет скорост 1000М. 2 компютъра с онлайн "митинги", онлайн телевизия, няколко телефона и уреди свързани към Интернет и всичко това без кабели. В района има и оптичен Интернет, но трябва да се копае и скоростта е същата като на 5г
Spotlight
на 30.03.2025 в 20:16:37 #1Прекалено рано е да се мисли, че домашния интернет може да се замени с мобилния. Ако използваш един телефон в джоба и евентуално един лаптоп или таблет, да можеш. С навлизането на смарт устройствата, стриминт телевизия, видео наблюдение и т.н. това е абсолютно невъзможно (за сега), още повече, че всички (почти) са на 2.4 GHZ или POE. T-Mobile ми инсталираха прехваления 5G домашен интернет, даже не ги оставих да минат изпитателния срок и се завърнах към оптичния.