Бюджет`2009 г. ухае на оптимизъм. Той не предвижда достатъчно мерки за преодоляване на негативните ефекти от световната финансова криза. По скоро 10% ръст на бюджетните заплати, 240 лв. минимално възнаграждение и 19,7% ръст на пенсиите са ефекти, които компенсират кризата, но това не са превантивни мерки. Превенциите трябва да са в сферата на данъчната политика, т.е. чрез промяна на данъчни ставки или видовете данъци да се засили ликвидността в българската икономика. С други думи да има повече пари в домакинствата и бизнеса. Бъдещата данъчна политика обаче почти не предвижда някакви промени. А би трябвало поне данък дивидент да отпадне и да се намали от 15 на 10% ДОД за едноличните търговци.

Преди една година данък върху дивидентите бе намален от 7 на 5%. Тази промяна влезе в сила от началото на 2008 г. Доводите на управляващите данъкът да се задържи на сегашното равнище са:

  • Наличието на данък дивидент ще задържи ресурс в продуктивно потребление, докато нулевата ставка ще освободи тези средства за лично потребление или по-лошият случай ще ги насочит за спестявания;
  • Ще се получи разминаване по отношение на данъчната тежест между корпоративният бизнес - 10% данък печалба и 5% данък дивидент и едноличните търговци - с 15% ДОД, което ще доведе до изтичане на данъкоплатци;
  • Ще има негативен ефект за бюджета, като според някои оценки това ще струва на хазната около 100-120 млн. лв.;
  • Според финансови експерти нито една страна от ЕС не е премахнала данъка върху дивидентите и България ще бъде първата. Подобно облекчение има в Естония, но то е за реинвестираната печалба;
  • Ако данък дивидент падне, богатите, които имат дялове във фирми или имат излишни пари, които са вложили в акции, на практика ще бъдат освободени от облагане. Единствената тежест, която ще понасят, и то косвено, е облагането с 10 % на печалбата на дружествата, в които участват, което е социално несправедливо от гледна точка на социалдемократическата/социалистическата идеология. Според Георги Кадиев, премахване на данък дивидент е поредното облекчение на капитала, като преди това сме махнали облекчения за социално слаби групи и за родители, а това не е лява политика;
  • Според леви експерти, освен че премахването на данък дивидент стимулира потреблението в условия на тежък дефицит по текущата сметка, това трудно може да се нарече правилна макроикономическа политика. По-скоро би трябвало да се върви в обратна посока, към увеличаване на данък дивидент, за да се стимулира оставането му във фирмите, а не разпределянето му към физически лица.

За премахването на данък дивидент обаче също има доста аргументи:

  • Няма правило, че освободеният ресурс ще отиде само за лично потребление или за спестявания. Дори това да се случи, една значителна част от него ще отиде за покупка на предмети за дълготрайна употреба - жилища, обзавеждане за тях и пр., което при задаващата се криза в строителния бранш е глътка въздух за отрасъла;
  • За да няма разлика в ставките за едноличните търговци и корпоративния бизнес намаляването на ставката за първите от 15 на 10% е една логична стъпка;
  • Според осигурителния закон едноличните търговци се приемат за физически лица, но плащат и осигуровки. Тоест едноличните търговци плащат всички данъци като физически лица, но плащат и данъци (социално осигурителни вноски) както юридическите лица, което ги прави неравнопоставени;
  • Ако се отиде към едновременно премахване на данък дивидент и сваляне на ставката за еднолични търговци до 10% загубите за бюджета ще бъдат минимизирани и дори може да се окаже, че негативен ефект за хазната няма. Данък дивидент носи минимални приходи на държавния бюджет и загубата няма да се усети. Но, от друга страна, свалянето на ставката за едноличните търговци до 10% потенциално може да донесе много повече приходи в бюджета, тъй като стимулите им да укриват доходи ще спаднат значително. Нещо повече в същото време данъчното третиране ще се изравни;
  • Премахването на данъкът върху дивидентите ще е мярка за насърчаване на инвестициите и туширане на негативните ефекти от финансовата криза;
  • През последните години като един от важните играчи на пазара на имоти се наложиха т.нар. АДСИЦ (акционерни дружества със специална инвестиционна цел). По-голямата част от съществуващите вече подобни компании се занимават именно със секюритизация на недвижими имоти, т.е. с емитиране на ценни книжа за набиране на капитал и последващото му инвестиране в бизнеса с имоти. По закон те са длъжни да разпределят 90% от печалбата си като дивидент. Премахването на данъка върху дивидентите косвено би насочило по-голям финансов ресурс към основната дейност на тези дружества и на практика ще може да се реинвестират средствата, които държавата не изземва;
  • В крайна сметка защо да не бъдем първи в Европа поне с едно икономическо решение, каквото е премахването на данък дивидент. Обикновено първият печели.

Не може да отречем една позитивна поправка в закона за корпоративното подоходно облагане, според която, ако една компания инвестира в закупуването на нови, неизползвани активи над 10 млн. лв. в рамките на 12 месеца, ще бъде освободена от плащане на корпоративен данък за период от 5 години. Ограничения почти няма - в закона са записани всеобхватното „производство", както и „селско стопанство, високи технологии, преработвателна промишленост и инфраструктура". Има обаче едно „но", че законът ще започне да действа от 2009 г., което означава, че компаниите може да се възползват реално от него едва през 2010 г., т.е. кризата може и да е отминала и едва ли това ще може да се нарече антикризисна мярка в областта на данъчната политика.  

Добре, че законодателите не „чуха" идеята на министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който преди време ни изненада с идеята си за въвеждане на «данък образование». Той посочи, че българинът е плащал за образованието на децата си още преди да има държава. Ако идеята беше подхвърлена в началото на април можеше да мине като първоаприлска шега. Когато обаче премиерът заявява, че правителството не се ангажира с нея, но идеята може да се дискутира, това си е чиста проба опит да се провокира общественото мнение. Най-нелепото е, че зад тази идея прозира чиста проба фискализъм - да се осигурят средства за предвиденото увеличение на учителските пари от следващата година и достигането в края на мандата до 920 лв. средна заплата. Ако са нужни ресурси на управляващата коалиция за борба с настъпващата криза, на екзотични данъци световният опит е изключително богат. Може примерно да се поучим от добрата стара Англия, където през 1699 г. е бил въведен данък за прозорците, според който за всеки дом е трябвало да се плаща данък по два шилинга годишно, плюс 4 шилинга, ако прозорците са повече от 10, или плюс 8 шилинга ако са повече от 20......