„Дилма на Царевец", четем от първата страница на „Стандарт"
Дилма Русеф ще погледне родината на баща си от най-царския хълм на България. Тя ще се качи на Царевец в старопрестолната ни столица Велико Търново по време на визитата си у нас тази седмица. Президентът на Бразилия ще кацне на летището в Горна Оряховица, където ще я чака държавният ни глава Георги Първанов. Той ще я посрещне и ще я заведе на историческата крепост. Официалната програма у нас на Дилма започва на 5 октомври, но тя ще пристигне още на 4-и вечерта. Русеф предпочете да пренощува в София вместо в Брюксел, където ще се срещне с лидерите на Евросъюза. В сряда гостенката ще разговаря с Първанов и премиера Бойко Борисов.

На следващия ден тя ще посети Габрово. Целият град вече е на крак за гостуването на прочутата им землячка. Дилма ще посети къщата на баща си и ще се срещне с местните хора на площада.
Още от статията на „Стандарт"

„Кандидатите за работа ще минават през задължителен здравен преглед", предупреждава от първата си страница „Сега"
Всеки кандидат за работа вече ще трябва да минава на задължителен медицински преглед за своя сметка. Промяната в Кодекса на труда вече беше одобрена от социалната комисия в парламента на първо четене. Досега в КТ беше записано, че всички работници и служители подлежат само на периодични профилактични медицински прегледи за сметка на работодателя. Той ще продължи и в бъдеще да плаща за тях.

Ходенето на лекар преди постъпване на работа сега е регламентирано в две наредби - за документите, необходими при постъпване на работа на лицата, и за задължителните предварителни и периодични прегледи, на които подлежат работниците. Според тях обаче тези прегледи са задължителни само при постъпване на работа за първи път, при започване на работа, свързана с вредни фактори, и при прекъсване на трудови правоотношения за повече от три месеца.

Все още не е ясно на какви прегледи ще трябва да ходят кандидатите за работа, тъй като това ще бъде регламентирано в наредба на здравното министерство, както и дали промените няма да доведат до дискриминационни ситуации, при които работодатели да използват медицинските, за да отказват работа на бременни жени или хронично болни например. Сега в наредбата за задължителните прегледи на работниците е описано за кои професии се ходи предварително на лекар и през какви специалисти се минава. Обикновеното медицинско, нужно при постъпване на работа в нормална среда, се изготвя от личния лекар. Джипи обясни, че в него се записва само ако лицето има ТЕЛК и какви дейности са му разрешени да упражнява според увреждането, както и общият здравен, сърдечен и неврологичен статус. Може обаче работникът да бъде пратен на специалист, ако има някакви проблеми в дадена област. В момента личните лекари не са длъжни да записват, ако хората имат тежко заболяване, като рак например, което не би повлияло пряко върху изпълнението на работата им, но предполага по-често излизане в болнични. А това може да откаже работодателя да ги назначи.
Още от статията на „Сега"

„Пишат калориите върху всеки етикет", съобщава от първата си страница „Монитор"
Енергийната стойност на храните ще бъде задължително изписана до последната калорийка на етикетите, след като влезе в сила новото европейско законодателство. Публикуването му ще стане през този месец, уточни за „Монитор" зам. изпълнителният директор на Българската агенция за безопасност на храните д-р Венцеслава Тасева. В началото на юли Европейският парламент прие нови правила в областта на етикетирането на храните. Това е общностен регламент, който е директно приложим от всички страни членки на общността и не е нужно да бъде въвеждан в национални актове и български наредби.

В бъдеще потребителите ще виждат в таблици енергийната стойност на продукта - мазнини, въглехидрати, захари, протеини, сол и други важни съставки, които са определящи, ако потребителите имат нужда да вземат мерки за своето здравословно състояние.

Увеличава се и размерът на буквите - един основен проблем на потребителите досега. Към момента купувачите в целия Европейски съюз срещат трудности при разчитането на етикетите, защото всичко е написано с дребни буквички. Някои от веригите имат в магазините си лупи, за да могат клиентите им при нужда да разчетат какво е написано. Това обаче не е нормалният начин за поднасяне на тази важна информация. Затова е предвидено размерът на буквите да бъде 1,2 милиметра.

Освен това нова информация е произходът на суровините. По сега действащото законодателство произход се упоменава само за телешко месо, мед, зехтин и зеленчуци. С новия регламент това става задължително за всички видове меса - говеждо, свинско, козе, птиче, уточни д-р Тасева.
Още от статията на „Монитор"

"1% от работещите живеят комфортно", обобщава „24 часа"
Само 1% от работещите българи смятат, че живеят комфортно с доходите, които получават. Това сочи проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за трудовия климат у нас. 33% преценявали, че се справят, а 40% изпитвали затруднения. 26% обаче са категорични, че имат сериозни проблеми.

Всеки 4-и българин е сменял 3 пъти работата си, най-често воден от желанието за по-високо възнаграждение. Много са и работещите, изредили 4-5 фирми. Едва 15% са се задържали на едно работно място. Най-доволни от заплащането си остават финансовите посредници, заетите в сферата на недвижимите имоти, в производството и разпределението на еленергия. На другия полюс са добивната промишленост, здравеопазването и преработващата промишленост. Учителите и чиновниците били доволни, но главно от работното време, осигуряването и социалните придобивки. Наетите в големите чужди и мултинационални фирми - с над 500 души персонал, били най-доволни от работодателите си, а тези в малките се оплаквали най-често от некоректност и лоши условия.
Още от статията на „24 часа"

„Нелегалните цигари - почти колкото легалните", разкрива от първата си страница „Дневник"
Нелегалният пазар на цигари продължава да расте. Контрабандата в момента е около 40%, заявиха производители за "Дневник", като цитираха предварителните данни на годишното си проучване (окончателните ще бъдат публикувани скоро). През миналата година сивият пазар беше 35%, а за 2008 г. е 10%. Последвалото вдигане на акцизите обаче увеличи контрабандата, а заради отказ от пушене и преминаване към по-евтините тютюни се свиха и самите легални продажби на цигари.

"Може делът ни да се повишава, но продажбите ни са по-ниски", коментират пред "Дневник" производителите. През лятото средното месечно потребление е 800 млн. къса легални цигари при над 1 млрд. година по-рано според данните на компаниите. От дружествата очакват общият обем от продадени цигари през 2011 г. да достигне до 9.6 млрд. къса, което е с 1 млрд. по-малко в сравнение с 2010 г.

Данните на Агенция "Митници" показват обаче по-високи приходи от акцизи за първите девет месеца, което от компаниите обясняват с натрупани запаси в акцизните складове. Обяснението на митниците е, че това е резултат от изсветляване на пазара. Чуждите производители, които продават свои марки тук, твърдят обаче, че има увеличение на контрабандата, докато някои от българските - че тя започва да намалява.

От септември на пазара на цигари в България вече има само частни компании, след като "Булгартабак" беше приватизиран. Холдингът продължава да държи и най-голям дял в страната по продажби - 34.5%. Следват го вносителите "Карелия" и "Филип Морис", както и пловдивската цигарена фабрика "Кингс табако", но за тях няма точни данни.
Още от статията на „Дневник"

„Търговци намериха вратички в еконаредба за торбичките", съобщава „Труд"
Търговците намериха начин да заобиколят наредбата за продуктовите такси на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С нея от 1 октомври се въведе екотакса от 15 ст. върху най-тънките найлонови торбички "тип потник" с дебелина до 15 микрона. Така крайната цена на пликчето трябваше да стане 17-21 ст., тъй като себестойността му е между 2 и 6 ст. в зависимост от големината, размера на дръжките и т. н.

Целта на таксата е да ограничи употребата на "потниците", тъй като замърсяват природата и се разграждат в продължение на 500 години. Все още обаче найлоновите торбички масово са безплатни, показа проверка на "Труд".

"Подарявам ги на хората. Това си е моя работа, никой не може да ме задължи да им искам по 15 ст.", заяви в неделя търговец на пазара в "Младост 1". "Ако аз им взема пари, ще отидат при съседа", поясни продавачът.

Той обясни, че е купил торбичките по 2 лв. за 100 бройки и няма как да ги търгува по-скъпо. "Когато ги купя на по-висока цена, ще ги продавам и аз по-скъпо", бе логичното му обяснение.

В същото време имаше и търговци, които предварително питаха клиентите си искат ли торбичка, защото тя вече не е безплатна. Друг пък беше сложил цена 5 ст. за бройка и обясняваше, че това е заради новата екотакса.

Според търговци на пазара са се появили торбички малко над 15 микрона, които излизат от обсега на наредбата. Те са тънки и удобни за носене, но остават евтини заради микроните разлика.
Още от статията на „Труд"

„Кредитирането почти замря, потиска и икономическия растеж", обобщава от първата си страница „Класа"
Големият проблем на икономиката е потиснатото потребление и нежеланието на хората, от една страна, да се обременят с кредит въпреки активността на банките, а от друга - да теглят от спестяванията си. Така изпълнителният директор на СиБанк Петър Андронов обясни в интервю за „Класа" слабия ръст на кредитирането у нас. Според данни на БНБ към края на август кредитите за домакинствата се свили с 0,4% до общо 18,98 млрд. лв., а за бизнеса са нараснали с над 6% до 32,41 млрд. лв. „Напоследък има значително по-високи погашения, отколкото обичайно виждаме през други години - хората бързат да изплатят кредитите си, а новите, които банките отпускаме, не са толкова много, че да създадат общо увеличение на кредитния портфейл", твърди Андронов.

Мнението му за нисък апетит за заеми потвърждават и други банкови експерти. Последната прогноза на МКБ Юнионбанк сочи, че стремежът към по-ниска задлъжнялост от страна на бизнеса и домакинствата спрямо нивото от предкризисните години ще се запази, което ще потиска и ръста на икономиката догодина. От банката залагат 3%. Като цяло домакинствата вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в краткосрочен до средносрочен план, сочи прогноза и на УниКредит Булбанк.
Още от статията на „Класа"

„Зомби финанси" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р ик. Емил Хърсев
През 1987 г. Едуард Кейн, професор по финанси в Бостън Колидж, използва термина "банка зомби", за да обясни как японската финансова система преработва натрупаните скрити загуби от миналото, като ги пренася върху бъдещите печалби. По определение банката зомби има отрицателна сегашна стойност на капитала, но припка наоколо, окрилена от надеждата, че утрешните печалби ще покрият загубите, трупани до вчера. За банките зомби иде реч в караницата между новата управляваща директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард и Европейската комисия. МВФ здраво боцна европейците с "изненадващото" настояване да рекапитализират банките, така всъщност ни обади, че из Европа шетат банки зомби. Същото твърди от април 2009 г. финансовият гуру г-н Джордж Сорос. Брюксел пищи нервно от коварния удар и сипе порой заклинания за финансовото здраве на европейските банки, които си имали достатъчно капитал, а Евросъюзът нямало да допусне никоя от тях да фалира. (Т.е. Брюксел се гласи за германския "план Б" и ще национализира всяка банка, която не се удържи на краката си.) Проблемът в спора здрави ли са европейските банки (тезата на Брюксел) или са ходещи мъртъвци (МВФ-Сорос) е как да познаем банката зомби?

Ако прегледаме счетоводните отчети, прави са в Брюксел, в Европа няма банки с отрицателен капитал. Обаче колко вярно банките са отразили финансовото си състояние? Да вземем една яка банка с капитал 51 млрд. евро и активи (= пасиви) 1.3 трлн. евро, от тях 600 млрд. заеми, 300 млрд. държавни ценни книжа и 400 млрд. евро всичко останало. Да допуснем, че банката точно е сметнала риска от загуба по кредити и инвестиции, и има достатъчно провизии да ги покрие. Стигаме до ценните книжа, които банката счита за "безрискови" и приема, че те наистина струват точно 300 млрд. евро. Ами ако не е вярно? Ако въпросната държава е като нашата южна съседка и реалната стойност на ценните й книжа е с 40% под номинала? Тогава активът от 300 млрд. евро крие загуба от 120 млрд.

Значи банката никак не е яка със своите 51 млрд. евро капитал, ами зомби, жив мъртвец с 61 млрд. нетна загуба. Както разбирате, днес държавите зомбират банките, за разлика от същинската глобална криза ("рецесия"), когато финансовата система трябваше да се чисти от "токсични активи" като рисковите вземания от фирми и домакинства, днес проблемът е в риска на "безрисковите" книжа. Но този проблем не е от днес.
Още от статията на „Сега"

„3700 ощипали хазната със 130 млн.", разкрива „Стандарт"
3700 заможни българи са скрили от държавната хазна данъци за над 130 млн. лв. Това показват ревизиите на Националната агенция за приходи само за две години на хора с имоти и коли, които не отговарят на официалните им доходи.

През 2009 г. и 2010 г. служителите на НАП са направили ревизии общо на 3700 богати българи, научи "Стандарт". При ревизиите са установени допълнителни данъчни задължения за над 130 млн. лв. Това означава, че укритите доходи от тези заможни граждани са над 1,3 млрд. лв. Всеки месец от НАП правят селекция на хората, които трябва да бъдат проверени. Сравняват се притежаваните от тях имоти и коли, начинът им на живот, с официално обявените доходи. Така се набелязват заможните хора, които може би крият данъци и трябва да бъдат проверени по-обстойно. При всяка от направените ревизии на богаташи през последните две години данъчните са установявали укрити доходи средно по над 350 000 лв. Оказва се, че данъчните много точно прицелват проверките и ревизиите си към хората, които действително крият големи суми от хазната.
Още от статията на „Стандарт"

„Безработицата в България - рекордно висока", информира „Дневник"
Плавно, но постоянно нарастване до рекорд - така може да се опише движението на безработицата в България. През август нивото й е достигнало 11.7% от икономически активното население, което е най-високото от началото на кризата, показват данните на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат.

От числата се вижда, че пазарът на труда у нас продължава да се влошава, а единствено в Гърция безработните се увеличават с по-бързо темпо. Спрямо август 2010 г. в 16 страни от ЕС безработицата намалява, в 10 нараства, а единствено в Румъния няма промяна. Значителен спад има в Латвия и Литва, въпреки който обаче тя е много висока.

Данните на Евростат, която ползва информацията на Националния статистически институт, се разминават драстично с твърдението на министъра на труда Тотю Младенов от края на миналата седмица, че хората без работа са 9.5% - колкото е средното ниво в Европа. Причината за разликата е, че той цитира данни на Агенцията по заетостта, която брои за безработни само регистрираните в бюрата по труда.

Така извън обхвата й остават освободените от сивата икономика и част от продължително безработните и обезкуражилите се, че някога ще намерят работа, които не виждат смисъл да се записват на трудовата борса.

От данните на НСИ се вижда, че през последната година най-големи съкращения е имало в строителството, преработващата промишленост и търговията. Във всеки от тези сектори наетите с трудов договор са намалели с около 15 хил. На този фон леко, с по 2-3 хил., са се увеличили заетите в туризма, финансовите и застрахователните дейности и тези с имоти.
Още от статията на „Дневник"

„БДЖ събира 13 млн. лв. от продажба на вагони", съобщава „Монитор"
13 млн. лв. от продажбата на неоперативни активи трябва да събере БДЖ до края на календарната година. Това съобщи за „Монитор" председателят на борда на директорите на компанията Владимир Владимиров. Вътрешният ресурс на компанията да си помогне е в бързото освобождаване от собственост, която на този етап носи само пасиви за дружеството, обясни Владимиров. Общо 6600 вагона трябва да бъдат махнати от компанията. На първия търг за 515 от тях, които са работещи, но са в лошо техническо състояние, не се е явил никой. Цената им е коригирана надолу от лицензирани оценители. В същото време за продажба са подготвени още 900 товарни вагона, които също се нуждаят от ремонт, но са на по-добро експлоатационно ниво от тези в първата група. Ненужното желязо, излезли от употреба части и скрап възлизат на 4000 тона. Те трябва да бъдат обявени за продажба до края на ноември. Владимиров обиколи всички съществуващи депа, като на място разпореди описването на цялата налична техника, механизация, подвижен състав и цялата собственост, която трябва да бъде използвана ефективно.

Дружеството пристъпи към спешна организация за разпродаването на неоперативните си активи, след като финансовото министерство взе решение, че реформата в БДЖ не се движи с нужните темпове и не заслужава обещаното финансиране от световната банка.

Изпълнителният директор на компанията Йордан Недев потвърди, че вътрешният ресурс на железницата е голям и той трябва да бъде използван максимално.

Според изискванията за преструктуриране БДЖ изготви план до 2014 г., който включва над 100 мерки. Служителите в БДЖ също минават през оптимизацията на дружеството, като на първо време бе подготвено изнасянето на три дейности - колетна, почистване и охрана. Така 800 човека ще бъдат назначени на същата работа, но в нови фирми. Преки съкращения в компанията не са предвидени, но освободените места от пенсионираните служители, както и тези, овакантени поради текучество, няма да бъдат запълвани. На ключовите за експлоатационната дейност длъжности ще се назначават служители, преминали през преквалификация.
Още от статията на „Монитор"

„500 милиона евро не достигат на ТЕЦ-овете за инвестиции", информира „Класа"
Поне 500 млн. евро не достигат на ТЕЦ-овете за инвестиции за модернизиране на производството и намаляване на количествата емитиран въглероден диоксид. Това сочат данните от Националния план за инвестиции 2013-2020 г., изготвен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В документа необходимите инвестиции са общо 869 218 035 евро. Електроцентралите предвиждат инвестиции за малко над 120 млн. евро (42 млн. лева). Централите нямат достатъчно финансов ресурс, за да направят необходимите вложения, а и няма търговски банки, които да им отпуснат толкова големи кредити, съобщи за „Класа" Валентин Терзийски, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България. Трябва да се търсят варианти, включително и държавата да отпуска нисколихвени кредити за дружествата, допълни той.

42 млн. т въглероден диоксид изхвърлят компаниите у нас, източник на около 26 млн. тона от тях са ТЕЦ-овете и топлофикациите.

От 2013 г. всички ТЕЦ-ове трябваше да плащат изцяло за изхвърляните в атмосферата вредни газове. България и още 10 страни членки имат право да поискат отлагане (дерогация), с което дружествата ще могат да получат част от квотите си безплатно, но ще трябва да изпълняват проекти на стойност, равна на предоставените безплатни квоти. На 30 септември МИЕТ обяви официално, че страната е изпратила подготвения план за инвестиции, с който иска отлагане на изцяло платените квоти. Документът бе одобрен от Министерския съвет миналата сряда.

От 30 септември започва 6-месечният срок за преговори между страната и ЕК за одобряването му от Брюксел. В плана са включени 18 предприятия. Десет от тях са заявили, че ще подготвят проекти за повишаване на енергийната си ефективност. Според източници на „Класа" в списъка влизат НЕК и ЕСО.
Още от статията на „Класа"