Нови европейски регулации и изисквания трябва да променят модела на работа на българските производители и обработватели на розово масло. Промяната за представителите на тази ключова за страната ни индустрия на етерични масла са в две посоки - човешки права и опазване на биоразнообразието, заявиха за Money.bg от Българсктаа национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК).
"2024-та година беше година една от най-добрите за последните 3 десетилетия за всички, чийто бизнес е свързан с розите. Това се отнася както за фермерите, така и за преработвателите. В същото време обаче има тенденция за налагане на изключително тежки изисквания към нас като преработватели, които ние спускаме надолу по веригата", коментира Филип Лисичаров, който е розопроизводител и собственик на една от най-старите розоварни в България.
Печалбата на представителите на индустрията не надвишава и 20% от крайната изкупна цена, а заради масовото изоставяне на градини, секторът губи десетки милиони евро, казват от Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.
Източник: iStock
Какво се променя за фермерите?
Българското розово масло е световно признато със своето високо качество и многостранно приложение. По-голямата част от продукцията е насочена към външните пазари. През 2024 година България изнася към трети страни 936,5 кг розово масло за над 30 държави. Сред тях са Великобритания, Индия, САЩ, Китай, Австралия и Япония. Изнесен е близо 1 тон розово масло.
Дестилерията, управлявана от Филип Лисичаров е в село Търничане, община Павел Баня. Компанията отглежда и 600 дка собствени розови насаждения и се среща със същите проблеми, с които се борят и другите доставчици на розов цвят. Управляваната от него компания провежда обучения, на които обучава фермерите относно европейските изисквания.
"Обясняваме им новия път, по окйто трябва да поемат, за да развиват този важен бизнес. Новите условия са свързани основно с човешки права по време на работа, с устойчивост, с детски труд. Всички фермери трябва да променят модела си на работа", подчертава Лисичаров.
Основните проблеми в сектора са свързани с липсата на национално или европейско финансиране, за да се сложи край на детския труд, както и с ниските заплащания на работниците.
"Друг голям проблем при преработка на рози е тенденцията мултинационалните компании, които придобиха големите семейни фирми, да предпочитат да работят с химически съставки, вместо с етерични масла и натурални продукти при производството на козметика и парфюми. Така използването на естествени суровини продължава да намалява", допълва собственикът на розоварната.
Десет години след като Европейската комисия признава Българското розово масло за Защитено географско указание (ЗГУ), в българия има 10 компании, които са сертифицирани и регистрирани по ЗГУ и само те имат правото да етикетират продукта "Българско розово масло". В същото време у нас има 73 розопреработватели.
Българското розово масло се използва най-вече в козметиката, парфюмерията и ароматерапията. Въпреки това, проучванията също доказват и фармацевтични ефекти на розовото масло и неговите съставки. Производството на органичен розов цвят и масло изисква прилагане на нови земеделски практики. Това изисква допълнителни инвестиции и технологии, за да може продукцията да бъде сертифицирана като биологична.
Производителите на органични рози пък са изправени пред много предизвикателства, които включват запазване и подобряване на маслодайната роза, както и строг контрол на вредителите и болестите.
По данни на Консултативния съвет по маслодайна роза към днешна дата маслодайна роза в България се отглежда в 17 административни области от 2989 розопроизводители, като производството е концентрирано основно в три административни области. Това са Пловдив, Стара Загора и Пазарджик.
USD
CHF
EUR
GBP
