Българският бизнес с розово масло има проблем за десетки милиони евро

Лоша новина за ключовата за страната ни индустрия, свързана с розово масло. Заради липсата на рентабилност все повече розопроизводители изоставят своите полета и това струва на сектора загуби за десетки милиони евро, заяви за Money.bg председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България - Петър Симеонов.

Той коментира, че в момента масово се изоставят розови градини до 30 дка, защото на розопроизводителя не му остава и 20% печалба от това, което получава като крайна цена. Симеонов е земеделски производител от град Гурково. Грижи се за 150 декара с маслодайна роза, 65 декара с лавандула, винени лозя и други култури.

Българският продукт, който става основна част от европейска индустрия за €75 милиарда

Секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС

"Изминалата стопанска година беше особено тежка за розопроизводителите. Кампанията започна необичайно рано на 20 април и продължи до около 15 юни, като през този период земеделците срещнахме редица с трудности. Общото количество произведен розов цвят за кампанията е малко над 10 000 тона, но около 40% от него беше влага. Това значително намали ефективността на продукцията", коментира фермерът.

Източник: БГНЕС

Загуби за милиони

Изкупната цена на конвенционалния розов цвят тази година варира между 3,50 и 4,00 лева за килограм, но разходите за производство продължават да растат. Един средно добър работник при розобера може да набере около 40 килограма цвят на ден, което му осигурява около 80 лева на ден.

Тези разходи, заедно с увеличаващата се себестойност на розовото масло, правят българските производители неконкурентоспособни на световния пазар. На този фон страни като Азербайджан, Турция и Мароко успяват да предлагат по-евтини продукти, което поставя българските розопроизводители в неблагоприятна позиция.

Миналата година беше по-успешна за бизнеса. През 2023 г. България е изнесла 1370 килограма розово масло на средна експортна цена от 9168 евро за килограм - това прави общо над 12,5 милиона евро. Износът е бил основно към САЩ, Китай, Япония, Тайван, Южна Корея и Франция, показват данни на земеделското министерство. Нашата страна е внесла 79 килограма от Турция и Китай.

Един от най-големите производители на розово масло у нас инвестира милиони левове в етнографски комплекс

Собственикът на компанията Стоян Стоянов планира разширяване на бизнеса

Според фермерите е крайно наложително да се предприемат мерки за намаляване на себестойността на розовия цвят и държавата да предприеме целенасочено подпомагане както за розопроизводителите, така и за българските преработватели на рози, за да може българското розово масло да остане конкурентоспособно на международния пазар. Защото загубите в сектора само от тази години са в за десетки милиони.

Недостиг на работна ръка 

През годината цялата българска индустрия за етерични масла беше изправена пред сериозни трудности, като след свиване на пазара още през 2022 година, тенденцията на спад продължава. Още в началото на 2024-та данни от проучване на икономистите от "ИнтелиАгро" показа, че основните причини за по-ниските приходи и печалби в този ключов за страната ни сектор от селското стопанство са свръхпроизводство, презапасяване, липса на работна ръка и инфлация в Европа и САЩ. 

Проблемът с недостига на работна ръка, което се явява основен ограничаващ фактор за производството на цвят в бъдеще. Затова от бранша продължават да настояват за промени в Закона за розата и алармират, че контролът остава занижен.

От индустрията все още се притесняват и от измененията в регламента, инициирани от Европейската комисия през 2022 година, които предвиждат етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни въз основа на съдържащи се в тях елементи, които в определени условия могат да са неблагоприятни за здравето.

"Благодарение на усилията, които България положи в Брюксел, заплахата засега е избегната, но възможността за негативен развой остава и се отлага във времето", коментираха за Money.bg от "ИнтелиАгро".

ЕК обосновава намеренията си за промяна и с опасението, че попаднали в почвата, след употреба на козметични продукти например, етеричните масла предизвикват и замърсяване на околната среда.

Припомняме, че българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла. През лятото на 2023 година за първи път от началото на членството на България в ЕС българските евродепутати се консолидираха в защита на общонационална позиция в подкрепа на етеричните масла като цяло и за розовото масло в частност.

През април 2023 година българското розово масло, което се произвежда в района на Казанлък, беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на световната организация по интелектуална собственост. Българското розово масло присъства в десетки милиони парфюми на големи марки в световната козметична индустрия.Това е първият български селскостопански продукт, включен в този регистър и според заявките това трябва да доведе по-добра видимост и защита.

Производството на розово масло е знаково за България и през последните години се развива най-добре в рамките на сектор "етерични масла" у нас. В Европа това е индустрия с приходи в размер на 75 милиарда евро годишно.