Общото производство на основните видове плодове в нашата страна за последните три години (2022 г., 2023 г. и 2024 г.) е относително близко по обем, според данните на Министерството на земеделието и храните. За посочения период най-висока е общата реколта от плодове през 2022 г., следват реколтите за 2024 г. и 2023 г.

Единственият вид плодове, при които през миналата година са отчетени най-високите добиви за посочените три години, са сливи и джанки. А реколтата от малини през миналата година е била най-ниската за разглеждания 3-годишен период.

Общото производство на основните зеленчуци у нас за периода 2022 г. - 2024 г. също няма големи вариации, като тук най-ниската обща реколта отново е през 2023 г., но най-високата е тази за миналата година.

Така, през миналата година, за разглеждания три годишен период, най-високи са били добивите от домати, пипер, дини и пъпеши, както и зеленчуците от категория "други" (които представляват около 10% от общото производство). Въпреки че като цяло зеленчуковата реколта през миналата година е най-високата спрямо предходните две години, добивът на ягоди и зеле е най-ниският за посочения 3-годишен период.

Прави впечатление, за засетите площи с основните зеленчуци за реколта 2025 г. са по-големи спрямо тези за реколта 2024 г., с изключение на зелето, при което те са по-малки. Най-голямо увеличение на засетите площи за тазгодишната спрямо миналогодишната реколта има при дините и пъпешите.

А трайно най-големи са площите, на които се отглеждат картофи. Въпреки това, произвежданите у нас картофи осигуряват около 70% от консумацията у нас, според данните за миналата година.

Каква част от консумацията у нас осигурява родното производство

Повечето от произвежданите у нас плодове и зеленчуци не стигат за осигуряване на вътрешното потребление. Все пак, реколтата от сливи, пъпеши и малини стига за осигуряване на над 90% от вътрешното потребление. За осигуряване на около и над 80% от потреблението у нас е достатъчна реколтата от зеле, череши, кайсии.

От родната реколта се осигурява около половината от консумацията у нас на домати, праскови и ягоди. При ябълките обаче, родното производство стига за едва 36% от консумацията през миналата година.

Ще уточним, че независимо че не се осигурява като обем консумацията на посочените плодове и зеленчуци у нас, производители и търговци правят и износ на родно производство.

Снимка 610976

Източник: iStock

Страните от които внасяме плодове и зеленчуци

В тази връзка, основните доставчици на пресни плодове за България за миналата година са: Гърция (34%), Турция (24%), Северна Македония (9%), Еквадор (8%).

Страните, от които през 2024 г. нашата страна е внесла най-много зеленчуци, са: Турция (43%), Гърция (16%), Германия (9%), Албания (6%).

Цените "на едро"

Според актуалните данни на държавната комисия по Стоковите борси и тържищата, за третата седмица на месец май 2025 г. спрямо същия период на миналата година, при средните цени "на едро" на тържищата на основните плодове и зеленчуци, най-голямо повишение има при пресните картофи и зелето - с много впечатляващите 82%. Голямо, с почти 40%, е и годишното повишение при посочения вид цени на зеления пипер. Същевременно, при лука се отчита годишно понижение на средните цени "на едро" с 22%, а при краставиците намалението е с 8%.

Овощари: Реколта от кайсии у нас почти няма да има, цените им скачат в пъти

Овощари: Реколта от кайсии у нас почти няма да има, цените им скачат в пъти

Високите цени на пазара се дължат на търговците, а не на производителите на плодове, каза за Money,bg Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари

Тазгодишната реколта

Що се отнася до тазгодишната реколта от ранни плодове, които вече излязоха на пазара, се вижда, че цените им са (доста) високи.

Всъщност още през април стана ясно, че поради големите студове през февруари и в началото на април, има измръзване на ранните овощни насаждения, което съответно (съществено) понижава реколтата.

Най-големи са щетите при праскова, слива, нектарина, череша. При тези насаждания реколтата - в зависимост от това колко е било студено в дадения район с насажденията - е унищожена между 30% и 100%, коментира през април за Money.bg Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари.

Има известни поражения поради измръзване и при ябълки и круши, но са по-малки.

Най-трагично е положението обаче при кайсиите, където загубата на реколтата в Дунавския регион е почти 100%. При това, уточни Николай Колев, над 80% от промишленото производство на кайсии у нас е именно в Дунавския регион.

Председателят на Съюза на Дунавските овощари подчерта още в началото на пролетта, че възможното (голямо) поскъпване на кайсиите, а и на другите костилкови плодове за крайния потребител, всъщност, както и досега, ще се дължи основно на търговците "на едро" и "на дребно", а не на производителите на плодове.