Вече е наближава краят на лятото, и макар че прибирането на някои земеделски култури тепърва предстои, може да се каже, че 2025 г. е една от най-неблагоприятните за земеделския сектор у нас, като се има предвид реколтата от зърно, плодове и зеленчуци.

Тази година поради голямата суша, реколтата от царевица у нас ще бъде една от най-ниските в историята - около или под тази от миналата година, каза наскоро в разговор с Money.bg Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Добивът от повечето площи с царевица в страната най-вероятно, като миналата година, ще бъде едва 100-150 кг/дка, като само на отделни малки участъци, където е имало валежи, реколтата ще бъде нормална.

Що се отнася до цените на царевицата, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите посочи, че независимо от ниската реколта у нас, в близко време не се очаква покачване. Сега цените на царевица от миналогодишната реколта са средно 330-340 лв./тон. Очакванията са, според настоящата конюнктура, стартовите цени на царевицата от нова реколта (септември-октомври) да са подобни, дори по-ниски, каза Илия Проданов пред Money.bg.

Ранни овощни плодове

Големите студове през февруари и април 2025 г. нанесоха големи поражения на овощните дървета, коментара през април за Money.bg Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари (регионът от Русе до Силистра).

Най-големи бяха щетите при следните овошки: праскова, слива, нектарина, череша. При тези насаждания реколтата - в зависимост от това колко е било студено в дадения район с насажденията - беше унищожена между 30% и 100%.

Снимка 711326

Източник: iStock

Имаше известни поражения поради измръзване и при ябълки и круши, но са по-малки.

Допълнителни щети на костилковите овошки нанесоха и студовете през март. Което намали още повече очакванията за реколтата на праскови и сливи, което е се вижда сега, вкл. и по доста високите цени на плодовете.

Най-трагично, както стана ясно, е положението обаче при реколтата от български кайсии, където загубата на реколтата в Дунавския регион е почти 100%. При това, уточни Николай Колев, над 80% от промишленото производство на кайсии у нас е именно в Дунавския регион.

Това на практика означава - както може да се види по (не)налиичето и цените им - че тази година българските кайсии на пазара са (голяма) рядкост, едва ли не лукс при хранителните продукти. Което е предпоставка цените им "на дребно" да могат да скочат в пъти.

Председателят на Съюза на Дунавските овощари подчерта през пролетта, че поскъпването на кайсиите, а и на другите костилкови плодове на нашия пазар - което сега се вижда че е факт - всъщност, както и досега, (ще) се дължи основно на търговците "на едро" и "на дребно", а не на производителите на плодове.

Както Николай Колев коментира през април, изкупните цени на плодовете от производител за последните около 20 години общо взето почти не са се повишили, а (твърде) високите спекулативни цени за крайния потребител се дължат най-вече на търговците, които печелят най-много от това.

Плодове и зеленчуци

Общото производство на основните зеленчуци у нас за периода 2022 г. - 2024 г. също няма големи вариации, като тук най-ниската обща реколта отново е през 2023 г., но най-високата е тази за миналата година.

Така, през миналата година, за разглеждания три годишен период, най-високи са били добивите от домати, пипер, дини и пъпеши, както и зеленчуците от категория "други" (които представляват около 10% от общото производство). Въпреки че като цяло зеленчуковата реколта през миналата година е най-високата спрямо предходните две години, добивът на ягоди и зеле е най-ниският за посочения 3-годишен период.

Прави впечатление, за засетите площи с основните зеленчуци за реколта 2025 г. са по-големи спрямо тези за реколта 2024 г., с изключение на зелето, при което те са по-малки. Най-голямо увеличение на засетите площи за тазгодишната спрямо миналогодишната реколта има при дините и пъпешите.

А трайно най-големи са площите, на които се отглеждат картофи. Въпреки това, произвежданите у нас картофи осигуряват около 70% от консумацията у нас, според данните за миналата година.

Реколтата от български домати тази година е по-ниска от очакваното, както и спрямо средните добиви, заради голямото засушаване. Цените на доматите са (значително) по-високи от миналогодишните, независимо че вече е активният сезон на градинските домати.

Снимка 442987

Източник: iStock

Каква част от консумацията у нас осигурява родното производство

Повечето от произвежданите у нас плодове и зеленчуци не стигат за осигуряване на вътрешното потребление. Все пак, реколтата от сливи, пъпеши и малини стига за осигуряване на над 90% от вътрешното потребление. За осигуряване на около и над 80% от потреблението у нас е достатъчна реколтата от зеле, череши, кайсии.

От родната реколта се осигурява около половината от консумацията у нас на домати, праскови и ягоди. При ябълките обаче, родното производство стига за едва 36% от консумацията през миналата година.

Ще уточним, че независимо че не се осигурява като обем консумацията на посочените плодове и зеленчуци у нас, производители и търговци правят и износ на родно производство.

Страните от които внасяме плодове и зеленчуци

В тази връзка, основните доставчици на пресни плодове за България за миналата година са: Гърция (34%), Турция (24%), Северна Македония (9%), Еквадор (8%).

Страните, от които през 2024 г. нашата страна е внесла най-много зеленчуци, са: Турция (43%), Гърция (16%), Германия (9%), Албания (6%).