Сега пазарът подскача и се върти около смущенията на световните кредитни пазари. Притеснения за жизнеността на кредитирането, подплатено с вторични ипотеки, се развихриха във финансовата система и централните банки бяха принудени да инжектират милиарди долари, за да смажат колелата на кредита.

Обаче какво се случи по време на предишните финансови кризи и какви са уроците за днес?

Има нарастващ брой финансови кризи по света, според Международния валутен фонд (МВФ).

Сред ключовите уроци на предишните големи финансови кризи са следните:

  • Глобализацията увеличи честотата и обхвата на финансовите кризи, но не ги направи задължително по-сурови;
  • Ранната намеса от страна на централните банки е по-ефективна за ограничаване техния обхват от по-късни действия;
  • Трудно е да се каже в момента дали финансовата криза ще има по-широки икономически последствия;
  • Регулативните органи често не могат да вървят в крак с финансовите иновации, които дърпат спусъка на кризата.

ПУКАНЕТО НА ДОТ.COM БАЛОНА, 2000

В края на 1990те, пазарите на акции бяха подлъгани от възхода на интернет компании като Amazon и AOL, които, така изглеждаше тогава, въвеждат нова ера в икономиката.

Техните акции се покачиха рязко, листвани на фондовата борса Nasdaq, независимо, че малко от тези фирми правеха печалби.

Бумът достигна апогей, когато доставчикът на интернет услуги AOL купи традиционната медийна компания Time Warner за близо $200 млрд. през януари 2000.

Но през март 2000 балонът се пукна и технологично базираният индекс Nasdaq падна със 78% за времето до октомври 2002.

Сривът имаше широк отглас, бизнес инвестициите паднаха и икономиката на САЩ се забави през следващата година; процесът се подсили след терористичните атаки на 9/11, които пък доведоха до временно закриване на финансовите пазари.

Но Федералната резервна банка на САЩ намали лихвените нива през 2001, смъквайки лихвата постепенно от 6.25% до 1% за да стимулира икономическия ръст.

КРИЗАТА С LONG-TERM CAPITAL MANAGEMENT, 1998

Колапсът на хедж фонда Long-Term Capital Market (LTCM) бе финалната фаза на световна финансова криза, започнала през 1997 в Азия, през 1998 пренесла се в Русия и Бразилия.

Основателите на LTCM бяха носителите на Нобелова награда Майрън Скоулс и Робърт Мъртън, които чрез фонда търгуваха с бонове. Професорите вярваха, че в дългосрочен период лихвените нива върху различните правителствени бонове ще се приближат по значения и хедж фондът търгуваше на малки разлики в процентите.

Но когато Русия отказа плащанията по държавните си бонове през август 1998, инвеститорите побягнаха от другите правителствени облигации към сигурното пристанище на американските съкровищни бонове и разликите в лихвите между различните видове бонове рязко нараснаха.

Фондът LTCM бе теглил много пари назаем от други компании и загуби милиарди долари - а за да ликвидира позициите си, той трябваше да продава Трежъри бонове, вкарвайки американските кредитни пазари в бъркотия и дърпайки нагоре лихвите.

Тогава Фед реши, че е нужно спасително действие. Бяха привикани водещите банки в САЩ, много от които инвестирали в LTCM, те бяха принудени да вложат $3.65 млрд. за спасяване на фирмата от неминуемия колапс.

От своя страна Фед направи аварийно рязане на лихвата през октомври 1998 и пазарите скоро се върнаха към стабилност. LTCM бе ликвидиран през 2000.

СРИВЪТ НА 1987

Най-голямо понижение в рамките на един ден акциите в САЩ понесоха на 19 октомври 1987, когато Dow Jones Industrial Average, индексът на водещите американски компании, падна с 22% и европейските и японските пазари го последваха.

Загубите бяха причинени от завладялото пазарите убеждение, че търговия с вътрешна информация (insider trading) и поглъщания на компании с взети на заем пари доминират на пазара, докато американската икономика влиза в икономическо забавяне.

Имаше загриженост и за стойността на американския долар, който на международните пазари падаше.

Страховете се засилиха, след като Германия повиши основния си лихвен процент, засилвайки по този начин курса на валутата си.

Въведените наскоро компютъризирани системи за търговия изостриха пониженията на фондовите пазари, тъй като поръчките за продажби вече се правеха автоматично.

Загрижеността за съдбата на много големи банки накара Фед и другите големи централни банки рязко да намалят лихвените си равнища.

Бяха въведени „прекъсвачи на веригата", които трябваше да ограничат програмираното търгуване и да позволяват на властите да се намесват и да преустановяват цялата търговия за къси периоди.

Сривът нямаше голям директен икономически ефект и фондовите пазари скоро се възстановиха. Но по-ниските лихвени равнища, особено във Великобритания, допринесоха за пазарния балон на недвижимите имоти през 1988-89 и до натиск върху паунда, който доведе до обезценяване на английската валута през 1992.

Освен това сривът доказа, че глобалните фондови пазари вече са тясно свързани и промените в икономическата политика на една страна влияят върху пазарите в целия свят. В САЩ и Великобритания бяха затегнати законите за търговия с вътрешна информация.

СКАНДАЛЪТ СЪС СПЕСТЯВАНИЯТА И КРЕДИТИТЕ В САЩ ОТ 1985

Спестовните и кредитни институции в САЩ бяха локални банки, които отпускаха жилищни кредити и вземаха депозити от дребните инвеститори, същото се случваше със строителните общности в UK.

Според финансовите дерегулации от 1980те, на тях беше разрешено да се въвличат в по-сложни и често неразумни финансови транзакции в конкуренция с големите търговски банки.

Към 1985 много от тези институции бяха всичко друго, но не и банкрутирали. Бягството започна от Спестяване - и - кредит институциите в Охайо и Мериленд.

Американското правителство гарантираше много от индивидуалните влогове в СиК и когато те се сринаха, трябваше до поеме голяма финансова отговорност.

Бе създадена компанията Resolution Trust, за да се намеси и да продаде всички възможни СиК активи, включително отнети заради не-плащане домове.

Разходите по спасителната операция вероятно възлязоха на $150 млрд.

Изглежда обаче, че кризата затвърди позициите на по-големите банки, които бяха освободени от по-слабите си конкуренти. Бе положена основата за вълна от сливания и поглъщания в сектора на клиентското банкиране през 1990те.

СРИВЪТ НА 1929

„Крашът" на Уолстрийт от 1929, Черният четвъртък, бе събитие, пратило американската и световна икономика в дълбока дупка, то доведе Голямата Депресия на 1930те.

След огромния спекулативен ръст в края на 1920те, отчасти базиран на нови индустрии като радио и производство на автомобили, акциите на 24ти октомври паднаха с 13%.

Независимо от опитите на борсовите власти да стабилизират пазара, следващият вторник 29 октомври акциите паднаха с още 11%.

В момента, когато пазарът достигна дъното си през 1932, от стойността на акциите бяха издухани 90%. Бяха нужни 25 години, преди Dow Jones industrial average да се върне на нивата от 1929.

Ефектът върху реалната икономика бе суров. Широко разпръснатата собственост на акциите означаваше, че загубите са понесени от средната класа.

Хората спряха покупките на големи потребителски стоки, коли и къщи, а бизнесът преустанови инвестициите и затвори фабриките.

До 1932 американската икономика спадна наполовина, една трета от работната сила остана без работа.

Също така и цялата финансова система на САЩ изпадна в криза, като през март 1933 цялата банкова система изключи, тогава новият президент Франк Рузвелт дойде на власт и обяви Новия курс (New Deal).

Много икономисти - както от левия, така и от десния идеен спектър, критикуваха отговора на властите като неадекватен.

Централната банка на САЩ вдигна лихвените нива, за да запази стойността на долара и златния стандарт, а правителството на САЩ повиши митата и тръгна към бюджетен излишък.

Мерките от Новия курс облекчиха някои от най-злите болести на Депресията, но икономиката на САЩ не се възстанови изцяло чак до Втората Световна война, когато масираните военни разходи елиминираха безработицата и повишиха ръста.

Новият курс въведе и екстензивна регулация на финансовите пазари и банковата система чрез създаване на Комисията по борсите и ценните книжа и разделяне на търговското от индивидуалното банкиране.

OVEREND & GUERNEY, 1866; BARINGS, 1890

Падането на ключова Лондонска банка през 1866 доведе до промяна в ролята на централните банки в управлението на финансовите кризи.

Overend and Guerney бе дисконтова банка, която осигуряваше пари за търговски и клиентски банки в Лондон, световният финансов център. Когато бе обявен банкрут през май 1866, много от по-малките банки не можеха да намират пари и потънаха, дори и като цяло да бяха платежоспособни.

В резултат на това реформатори се застъпиха за нова роля на Bank of England: „кредитор от последна инстанция". Централната банка трябваше да осигурява ликвидност (кеш) за финансовата система по време на кризи, с цел да предотврати широк провал при падане на една банка („системен провал").

Новата доктрина е била приложена на практика по време на кризата Барингс през 1890, когато водещата английска банка Barings, подлъгала се по инвестиции в Аржентина, е била подкрепена от Bank of England за да се предотврати системен колапс на банковата система на Великобритания.

Тайни преговори от финансисти на централната банка и на лондонските банкови среди са довели до създаването на спасителен фонд от 18 млн. паунда през ноември 1890, преди размерът на загубите на Barings да стане публично достояние.

Банкерите са организирали комитет, за да реорганизират огромният дълг на Аржентина, но банковата криза обхваща страната и чуждото кредитиране за Аржентина секва за десетилетие.