Около скандалите със спряната продажба на акциите на „Арома" вашата гилдия отново попадна под прожекторите на общественото мнение и най-вече на бизнеса. И в този случай  ли става дума за налагане на обезпечение по бъдещ иск, както беше преди години с акциите на ДЗИ банк?

- При ДЗИ беше по-различно, тем тепърва щяха да се предявяват претенции, а тук в случая с „Арома" има съдебен спор, има претенция от страна на едното лице. Факт е обаче, че налагането на запор на дружество, което се търгува на борсата, е доста неприятно за третите лица. Не съм специалист точно в тази област, но ми се струва, че има един тънък момент, защото  собствениците на тези акции са трети лица. И да забраниш на едните правата, които имат, понеже другите две страни спорят, струва ми се малко прекалено. Ако законодателят прецени, че трябва особен вид защита за притежателите на акции, които се търгуват на борсата, би могъл да промени закона и да ги изключи от този вид обезпечения. До момента е оставена твърде широка врата. Ние съдебните изпълнители обаче сме длъжни да доведем до край мярката, която съдът е постановил и често обираме най-много негативи. 

Когато съдебният изпълнител има известни съмнения по мярката, отредена от съда?

- Ние нямаме право на абсолютно никакъв коментар. Ако примерно не изпълня заповедта на съда, аз отговарям имуществено спрямо кредитора и нося наказателна отговорност, че не спазвам служебните си задължения. Ако има някакъв акт, който е неправилен или да речем нищожен, има си законов ред друг съдебен състав да го отмени. Но щом е постановен, трябва да се изпълни. 

Вече две години работят частни съдебни изпълнители. Какво показват данните - частните или държавните са по-успешни?

- Държавният съдебен изпълнител дори да е специалист, дори да има желание да работи усилено, моделът не му позволява да ръзгърне възможностите си. Частният съдебен изпълнител организира кантората си като предприемач, има служители, създава стройна организация. Държавният съдебен изпълнител не може да организира и контролира процесите. Например призоваването в нашата работа е най-важното и точно заради него се бавят делата. В моята кантора има двама души призовкари, при някои колеги дори са повече и съдебният изпълнител може пряко да контролира работата, винаги да е наясно как вървят нещата. Затова сме по-бързи от държавните съдебни изпълнители. Освен това ползваме модерни технологии, имаме пряк достъп до различни институции. 

Нали не казвате, че в някои съдилища няма компютри и интернет?

- Може да има, но аз говоря за достъпа до базите данни. Например в момента чрез компютъра си мога да проверя всичко за длъжника - адреса му, къде живее и т. н. и затова мога да го открия, където и да се намира. Разбира се, плащам за този достъп годишно 720 лв., но печеля време и изпреварвам държавните съдебни изпълнители. Затова държавните изпълнители не могат да ни бъдат конкуренция, по-скоро състезанието е между частните съдебни изпълнители. Но пък кредиторите - банки или частни лица, имат право да избират към кого да се обърнат. И това е хубавото, защото на базата на резултатите, на професионализма, заради отношенията между хората се формира и клиентелата. Иначе таксите са еднакви и са определени от Министерски съвет в специална тарифа. 

Докъде стигна битката, която водехте срещу облагането на таксите за частните съдебни изпълнители с ДДС?

- Спечелихме една битка, но загубихме войната. Засега. Според решение на ВАС не дължим ДДС за миналата година. Но парламентът прегласува текста и въпреки атаките на народни представители, Конституционният съд потвърди закона в тази част. Така нашата услуга в момента е обложена с ДДС, докато услугата на държавния изпълнител е без данъка. Очевадно е, че не е справедливо. А най-грозното знаете ли кое е? Кредиторът внася авансово такси преди започване на изпълнителното дело и той има избор при кого да отиде. Но длъжникът не е избрал кой да води делото и ако то е при частен съдебен изпълнител ще плати с 20% отгоре, защото основните такси са за негова сметка. Подобно нещо е недопустимо и уронва правата на длъжниците. Сезирали сме европейски структури и ще видим какво ще стане, но трудно се отчита спецификата на България, защото никъде в Европа няма такова чудо - едновременно да работят и частни, и държавни съдебни изпълнители. 

Професията съдебен изпълнител интересна ли е за по-младите юристи?

- Наскоро правихме конкурс за помощник съдебни изпълнители и имаше голям интерес. Може би, защото това е нова професия, тя ти дава свободата сам да си организираш бизнеса. Но професията е и доста тежка, защото трябва да изпълниш принуда спрямо лице, което е осъдено и понякога се случват конфликти. Сравнете нашата работа например с работата на нотариуса, при когото доброволно се явяват двете страни, за да се изповяда сделката. 

Нужен ли е предварителен стаж?

- Поне три години стаж са необходими на един юрист, за да стане частен съдебен изпълнител. След това няма да има право да работи по трудово правоотношение, не може да бъде синдик или управител на търговско дружество. Общо взето максимално е ограничена свободата, за да се избегне евентуален конфликт на интереси. 

Мъжете или жените са повече в професията?

- Горе-долу са по равно и мисля, че полът не е от значение. На пръв поглед може професията частен съдебен изпълнител да се възприема повече като мъжка, но вече има доста женски кантори, които показват добри резултати. 

Съдебните изпълнители правят не само запор на банкови сметки, но и продават имущество, каква е процедурата и има ли вече разпродажби по начина, по който се случва във филмите - пред домовете на длъжниците?

- Всичко е разписано в Гражданско процесуалния кодекс (ГПКТ). След описа на имуществото, ако то е недвижим имот, се насрочва публична продан, която според новия ГПК се извършва в сградата на районния съд. За да има по-голяма прозрачност, там се подават и обявленията. Ако става дума за недвижими вещи, има няколко възможности - съдебният изпълнител може да вземе вещите още при описа и има право да ги продаде в магазин или борса. Обикновено при вземанията има присъдена лихва, която е основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Има длъжници, които внасят по 50-100 лв., но реално така не стигат до главницата и положението им се влошава. Накрая се стига до разпродажба на имущество. 

В последните години има инвазия на банковите кредити, увеличават ли се делата срещу длъжници, които не могат да връщат заемите?

- Водят се много дела и непрекъснато се продават жилища, придобити от банки. Затова винаги съветвам хората, когато взимат кредит, внимателно да си направят собствения бизнес план, защото може да си загубят жилището. Гражданите не бива да забравят, че банките минават по опростената процедура, и едно дело може да приключи само за няколко месеца.